Решение № 1134 от 05.08.2019, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4490/2018
- Вид
- Решение № 1134
- Подписан
- 05.08.2019
- В сила
- 10.10.2019
- Състав
- ХРИСТО ЛЕНКОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 05.08.2019 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, граждански състав
На пети юли , две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №4490 по описа за 2018 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., Париж, Франция, ЕИК-*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.С., срещу Ц.Д.В., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 956.58 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-14396540 от 03.01.2017 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер на 1278.00 лв.
Сочи се, че сумата, предмет на горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж per.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума, ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 3 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски- всяка по 126.27 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 42.58% и годишния лихвен процент - 29.89%, посочени в параметрите по договора.
Твърди се, че длъжникът Ц.Д.В. е преустановила плащането на вноските по кредит номер PLUS-14396540 на 20.07.2017, като към тази дата са погасени 5 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска.
По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 883.89 лв., представляващ оставащите 7.00 броя погасителни вноски към 20.08.2017, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Алтернативно счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 20.01.2018г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.
Твърди се, че Ц.Д.В. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 72.69 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 20.08.2017 г. до 11.07.2018 г., като към към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница - 802.00 лв., възнаградителна лихва - 81.89 лв., законна лихва за забава - 72.69 лв. или общо 956.58 лв.
Сочи се, че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик. По гражданско дело №2991/2018 г. е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл.415, ал.2 от ГПК БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България от Ц.Д.В. в размер на:
802.00 лв., представляваща главница по кредита, 81.89 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, 72.69 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.08.2017 г. до 11.07.2018 г. на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който се твърди, че исковата молба страда от нередовности и са изложени съображения в тази насока.
Сочи се, че ищецът претендира от ответника заплащането на незаплатен остатък от главница, като договорът за кредит е станал предсрочно изискуем на 20.08.2017г., за която дата отвеницата никога не е била уведомявана.
Сочи се, че в същото време, в исковата молба не се посочва дали ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост. Към книжата по делото не е приложено като доказателство уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, както и доказателство, досежно надлежното му връчване на длъжника, с оглед датата на предсрочната изискуемост. Сочи се, че както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент - обявяването й, има значение за определянето на момента, от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам - началната дата на дължими възнаградителни лихви, ако такива са уговорени, лихви за забава и/или на погасителна давност.
Твърди се, че в исковата молба не са посочени колко вноски не са били заплатени от кредитополучателя, кои са тези вноски (кога е бил падежът им) и изцяло или частично не са били заплатени. Това са обстоятелства, без посочването на които не става ясно в какво конкретно се изразява твърдяното неизпълнение от страна на ответника, респективно налице ли са били основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Относно допустимостта, особения представител на ответника, счита че предявеният иск е допустим, но оспорва иска по основание и по размер.
Сочи се, че в исковата молба не става ясно в кой момент ответникът е изпаднал в просрочие - т.е. закъснение на дължимите вноски. По отношение на формирането на претенцията, досежно размера на лихвите се сочи, че е невъзможно да се определи от кой момент се дължат, ако се дължат, съответните претендирани със Заявлението по чл.410 от ГПК възнаградителни лихви в размер на 81.89 лева и законна лихва за забава в размер на 72.69 лева. Можело само да се предполага, че заявителят - ищец е извършил изчисленията си като за дата на изискуемостта/забавата е приел 20.08.2017г.
Твърди се, че ищецът претендира главница и лихви(по Заповедното производство), но не представя погасителен план, от който да е видно всяка анюитетна вноска
(равни месечни погасителни вноски, които включват главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските по кредита и добавка, съставляваща печалбата на ищеца, като макар и равни вноски всеки месец те покриват различно процентно съотношение на главница, лихва и такси) каква част от главницата следва да погаси и каква част от лихвата.
Сочи се, че не е известен периодът на предсрочна изискуемост, не са изпращани покани или каквито и да било съобщения за обявяване на кредита за изискуем. Възразява се срещу претендираната възнаградителна лихва, счита се същата за недължима, по съобръженията изтъкнати по- горе.
Съгласно изложеното в отговора на исковата молба, в чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК е посочено, че погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Сочи се, че на основание чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен и се прави възражение в тази връзка.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ПНБ „Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК
********* срещу Ц.Д.В. иск, като неоснователен и недоказан, като моли да се присъдят сторените по делото разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за потребителски кредит с номер PLUS-14396540 от 03.01.2017 г., на посочената дата бил сключен същият между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж peг. №*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон
България - в качеството на Кредитор, и ответника Ц.Д.В., ЕГН-********** ***, в качеството му на Кредитополучател.
По силата на сключения между страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 1278.00 лв. /хиляда двеста седемдесет и осем лева/. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България”, ЕИК -********* е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът В. е удостоверил с полагането на подписа си в договора /поле Удостоверение на изпълнението“/. Въз основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка по 126,27 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 42.58 % и годишния лихвен процент - 29.89 %, посочени в параметрите по договора.
От приетите по делото доказателства, вкл. приложения по делото погасителен план, се установява, че ответникът В. е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2017г., като към тази дата са погасени 5 /пет/ месечни вноски.
Съгласно чл. 5 от сключения договор, вземането на ищеца станало изискуемо в пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 883.89 лв., представляващ оставащите 7 броя погасителни вноски към 20.08.2017г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-счетоводната експертиза, видно от заключението по която, кредит с номер PLUS-14396540 от 03.01.2017 г., в размер на 1278.00лв. е бил усвоен на дата 04.01.2017г. чрез превод по банковата сметка на кредитополучателя В. в Централна кооперативна банка. Размерът на задълженията на ответника към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда е в общ размер на 883.89лв., в т.ч. неплатена главница 802.00лв. и неплатена лихва 81.89лв.
Заключението на вещото лице е прието по делото като неоспорено от страните, съдът кредитира същото като обосновано, компетентно изготвено и правилно.