Решение № 443 от 16.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Бургас, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500926 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 ал. 2 т. 2 и сл. ГПК и е образувано по повод жалбата на И. М. П. от гр. *** ,лично и като пълномощник на *** си П. Ж. П.

, против действията на частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова по изп.д. № 209/2026г. по описа му , изразяващи се в запор върху банковите сметки на длъжниците – жалбоподатели . Изтъкват се и съображения за нарушение на чл. 446а от ГПК и несеквестируемост на вземанията им .

.Моли се за отмяна на атакуваното действие на ЧСИ .В подкрепа се навеждат съображения.

Взискателите по изпълнителното дело Г. П. и Г. П. ,двамата от гр. ***,считат жалбата за неоснователна ,като сочат ,че една част от доводите в жалбата са несъотносими , а в останалата част – неоснователни ,като принудителното изпълнение е насочено към суми ,които не са несеквестируеми .В приложеното от частния съдебен изпълнител становище по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се изразява мнение относно недопустимост и неоснователност на жалбата .

След преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и 1 като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Изпълнително дело № 209/2026 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е било образувано по молба на взискателите Г. П. и Г. П.

,въз основа на изпълнителен лист , издаден по гр. Д. № 283/2022 г. по описа на РС-Средец , срещу длъжниците И. П. и П. П. с предмет-парични суми ,подробно описани в изпълнителния лист .С молбата си за образуване взискателите са овластили ЧСИ да извърши справки за банкови сметки на длъжниците ,като се предприемат всички действия за събиране на задълженията /запори /.

След извършване на справки в регистъра на БНБ от ЧСИ,за обезпечаване на вземането са наложени запори върху банкови сметки на И. П. в „Банка ДСК“АД и на П. П. в „Тексим банк „АД.Изрично в запорните съобщения е вписано ,че запорът не следва да се счита наложен за получаваните от длъжниците несеквестируеми суми-трудовото възнаграждение под размера на минималната работна заплата ,обезщетение от НОИ/вкл. за безработица за временна нетрудоспособност ,за майчинство и др./,обезщетения за помощи от ДСП/вкл. сем. Помощи при бременност ,раждане и отглеждане на деца ,за отопление и др./,като изцяло е възпроизведен текста на чл. 446 от ГПК – „Несеквестируем доход ,получен по сметка на банката „/лист 10 и 15 от делото /.Получен е и отговор от „Банка ДСК“АД/ водиран на 07.04.2026 г./.

Връчени са покани за доброволно изпълнение на 15.04.2026 г. /лист 19/ На 14.04.2026 г. по специалната сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на запорното съобщение от „Тексим банк „ АД е постъпила сума от 880,57 евро за погасяване на дълга на П. П. .От „Банка ДКС“АД е постъпила сумата 879,12 евро –за погасяване дълга на И. ПП. / на 21.04.с.г./ С жалбата си от 22.04.2026 г. длъжниците обжалват налагането на запор върху банковите им сметки –като недопустим ,необоснован и неправилен ,като твърдят ,че сумите по сметките били несеквестируеми .

Настоящият съдебен състав счита жалбата за НЕДОПУСТИМА и НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения :

Сщата е недопустима и поради невъзможност за обжалване на соченото действие ,което само по себе си не представлява действие по принудително изпълнение или някое от действията , изчерпателно изброени в разпоредбата 2 на чл. 435 ал.2 ГПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва само следните действия на съдебния изпълнител /изчерпателно изброени /:постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество ,което смята за несеквестируемо ,както и отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот ,поради това ,че е надлежно уведомен за изпълнението,както и постановлението за разноските и отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ал. 4 и чл. 485 ГПК ,определяне на трето лице за пазач и отказа на съдебния изпълнител да спре,прекрати или да приключи принудителното изпълнение .

В случая жалбата е насочена срещу действия на съдебен изпълнител ,изразяващи се в запор върху банкови сметки на длъниците .Безспорно действието не е от кръга на тези ,чието обжалване е допустимо съгласно цитираната разпоредба –налагането на обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки на длъжниците не може да бъде предмет на обжалване по реда на чл. 435 ГПК .Затова в този смисъл жалбата се явява недопустима-не е предвидено такова право на самостоятелно обжалване .Както се сочи в ТР № 2/21.05.2015 г. по т.д. № 2/2013г. „При действието на отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес (вж. мотивите към Проекта за Граждански процесуален кодекс). С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител“.

Неоснователен е доводът ,че е нарушена разпоредбата на чл. 446а ГПК ,тъй като били засегнати несеквестируеми вземания на длъжниците .Заповът върху вземания представлява разпореждане на съдебния изпълнител ,с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника да се разпорежда с него , а на третото задължено лице-да извършва плащания на 3 длъжника.В изпратените запорни съобщения до банките изрично е указано ,че запорът следва да не се счита наложен върху несеквестируемите суми на длъжниците ,като на гърба на съобщението е възпроизведен целият текст на чл. 446 ГПК .Доколкото несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг ,освен длъжникът,то запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта , а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение за труд или пенсия/,наложеният запор обхваща само секвестируемата част .Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител ,той е длъжен незабавно да върне несеквестируемата част на длъжника .В случая банките са превели суми над несеквестируемата част ,при което възраженията на длъжниците са неоснователни .

Останалите доводи в жалбата / че длъжниците изплащат кредити и по тях им правят удръжки ,както и относно заболявания на длъжниците /са ирелевантни и не касаят правния спор,а от друга страна не са представени никакви доказателства и не са наведени ясни доводи дали по тези сметки се превеждат и несеквестируеми вземания .

С оглед на това жалбата следва да бъде оставена без уважение .

Ето защо Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 09117/22.04.2026 г. по описа на чси Ивелина Божилова ,район на действие –БОС, на И. М. П. ,ЕГН

********** ,лично и като пълномощник на П. Ж. П. ,ЕГН ********** ,двамата от гр. *** ,кв.*** ,ул.“*** „ № * против действията на частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова ,район на действие- БОС , по изп.д.

№ 209/2026г. по описа му , изразяващи се в запор върху банковите сметки на длъжниците – жалбоподатели .

.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по изпълнителното дело на осн.чл. 438 ГПК .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5