Решение № 2970 от 23.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2970 гр. София, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20231110122104 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С, със съдебен адрес - град София, ул. “Княз Б. I“ № 96, ет. 1, ап. 3, чрез адвокат Б. М. против Столична община, с адрес - град София, ул. “Московска“ № 33, представлявана от Кмета ......

Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г. около 11:30 часа при излизане от магазин за дрехи на ул. “Шипка“ № 52 се е спънал във вдлъбнатина (дупка) на тротоарната настилка и е паднал върху паркиран лек автомобил. Твърди, че е изпитал силна болка в лявото рамо, от която не е бил способен да помръдне, поради което свидетели на инцидента са подали сигнал на тел. 112, в следствие на което са се отзовали патрул на 5-то РПУ и Спешна помощ.

След преглед в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ д-р ..... на 14.11.22 г., е установил, че в следствие на падането ищецът е бил с изкълчена раменна става, което налагало поставяне на ортеза, която ищецът е закупил лично.

Ищецът твърди, че на 16.11.2022 г. в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия /УСБАЛО/ „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД е извършена рентгенография на горен крайник-рамо-профил, в следствие на която е установено спукване на четири места на раменната става и фрактура на главата на раменната кост с дислокация. В следствие на силна болка, на 22.11.2022 г., ищецът твърди, че посещава съдебен медик, който установява, че е налице счупване на горния край на лявата раменна кост, изкълчване на раменна става, кръвонасядания на лявата мишница и по предната повърхност на гръдния кош. За извършения преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение ищецът твърди, че е заплатил сумата от 60.00 лева.

Твърди се, че на 10.01.2023 г. в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД ищецът е преминал през контролно рентгеново изследване на горен крайник-рамо-фас и рамо- профил и е бил насочен към операция за смяна на раменна става, съпроводена с дълга рехабилитация, която нямало възможност да бъде осъществена заради Експертно решение на ТЕЛК от 17.09.2019г. за 70% трайно намалена работоспособност и страховата невроза на ищеца.

1

Твърди се, че счупването на лявата раменна кост и изкълчването на лявата раменна става са довели до трайно затруднение на движението на горния ляв крайник у ищеца, а останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето.

Сочат се твърдения, че периодът на възстановяване е бил труден и мъчителен за ищеца, съпроводен със затруднения в обслужването и понасяне на постоянна силна болка в лявото рамо и гърдите. Освен необходимостта от дълга и болезнена рехабилитация, ищецът твърди, че не е бил в състояние да се обслужва сам, а към момента на подаване на исковата молба все още не е напълно възстановен.

Ищецът твърди, че за въпросната дупка в тротоарната настилка многократно са подавани сигнали към Столична Община, но без резултат, а служителите от магазина за дрехи и близка сладкарница многократно са били свидетели на инциденти с други граждани.

При горното се иска от съда да осъди Столична община, с адрес - град София, ул.

“Московска“ № 33, представлявана от Кмета ..... да заплати на С. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени стрес, болки и страдания, причинени от фрактура на главата на раменна кост с дислокация в резултат от падане на не обезопасен участък от тротоара на ул. “Шипка“ 52, заедно със сумата от 345.00 / триста четиридесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на ортеза и медицински изследвания, в резултат от падане на не обезопасен участък от тротоара на ул. “Шипка“ 52, както и да заплати законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и да му бъдат присъдени извършените по делото разноски, включително за адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорват исковите претенции на ищеца като неоснователни.

Ответникът твърди, че не е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по настоящия иск. Твърди се, че в настоящия случай липсва наличието на виновно поведение от страна на ответника в лицето на неговите служители, поради което не е налице и причинно-следствена връзка, която е елемент от фактическия състав, за да бъде ангажирана отговорността на Столична община за обезщетяване на вреди.

Ответникът твърди, че механизмът на увреждането и мястото на неговото настъпване са недоказани поради липса на категорични данни при какви обстоятелства е настъпил инцидентът, както и липса на локализиране на точното място. Твърди се, че липсват безспорни преки свидетели очевидци на увреждането, които да потвърдят случилото се и неговия механизъм, както и каква е била действителната фактическа обстановка по време на инцидента.

Навеждат се доводи, че причината за твърдяното падане може да е внезапно влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на заболяване като сърдечно, мозъчно или друга увреда.

Ответникът посочва, че никъде в медицинската документация не е посочено, че увреждането се дължи на спъване във вдлъбнатина на тротоарна повърхност и падане върху паркиран автомобил, които твърдения се появяват на по-късен етап, а именно в исковата молба. Допълнително се оспорват твърденията на ищеца във връзка с необходимостта от операция за смяна на раменна става, като се твърди, че не са доказани. Твърди се, че няма доказателства за указания на лекар специалист, че пациентът не може да се самообслужва и че е необходимо някой да полага грижи за него, като се навеждат аргументи, че това решение е негов личен избор и на роднините му.

Ответникът твърди, че не е налице неизпълнение на задължение от негова страна да осигури нормално и безопасно придвижване на пешеходците и се навеждат доводи, че ищецът е нарушил собствената си безопасност, като не е отдал нужното внимание при 2 своето придвижване. Твърди се, че ищецът сам е пренебрегнал собствената си безопасност по време на придвижването си, с което е предизвикал инцидента, респ. е допринесъл за настъпването му.

Твърди се, че тротоарът е бил в изправно състояние, доколкото южният тротоар на ул.

“Шипка“ е изцяло ремонтиран от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ до бул. „Васил Левски“ поетапно през периода 2012 г. - 2014 г., както и неговото много добро експлоатационно състояние.

Оспорва се твърдението за наличие на паркиран лек автомобил на ул. „Шипка“ пред № 52, като се навеждат доводи, че на посоченото място е забранено паркирането, което е надлежно сигнализирано с пътни знаци. Твърди се, че няма данни в конкретния ден и час, когато се е случил инцидентът, да е подаден сигнал в Столична община за паркиране на лек автомобил в нарушение на правилата за движение, поради което се оспорват и твърденията на ищеца за наличие на паркиран автомобил, в който се е ударил.

Оспорват се и твърденията на ищеца, че за процесната дупка в тротоарната настилка многократно са били подавани сигнали към Столична община, но същите са оставени без резултат.

Във връзка с горното се твърди, че Столична община е положила всички грижи за поддържането на процесния тротоар в изправно състояние.

При горното се иска от съда да постанови съдебен акт, с който изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани, както и да бъдат постановени в тежест на ищеца направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност се иска да бъде намалена претенцията на ищеца, като се твърди, че последният е допринесъл за настъпилите увреждания вследствие на разсеяност, невнимание или предвид здравословното и физическото му състояние.

Иска се намаляване на претендирането от ищеца адвокатско възнаграждение до минималния размер предвид правната и фактическа сложност на делото.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Доказа се, че на 14.11.2022 г. ищецът С. К. Н. се е спънал в дупка на тротоара – необозначена вдлъбнатина на тротоара на ул. „Шипка“ № 52 в град София, видно от справката от районен център 112-София, Дирекция „Национална система 112“ към МВР. За наличието на дупката и последващото падане върху лек автомобил потвърждава св. ......... В показанията си този свидетел описва безпротиворечиво начина, по който е паднал пострадалия след като се е спънал в дупка на тротоара ред магазина, в който работи свидетелката. Този свидетел описва и се потвърждава от писмените доказателства, че след обаждане на тел.112 местопроизшествието е било посетено от линейка и полицейски патрул, като пострадалият е бил качен в линейката и откаран за преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.

От анализа на писмените доказателства и заключението по допуснатата и назначена съдебно – медицинска експертиза, съдът приема за доказано, че вследствие на падането и удара в паркирания автомобил ищецът е получил телесни увреждания, характеризиращи се като временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Доказа се, че в резултат от падането ищецът е претърпял вреди, а именно фрактура на глава на раменната кост с дислокация, изкълчване на лявата раменна става и кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош, които представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същото е видно от Съдебномедицинско удостоверение № 405.11/22г. издадено от д-р ......, дм - специалист по съдебна медицина и деонтология на С. К.

3

Н. от дата 22.11.2022г., от Резултат от образно изследване извършено от д-р ........ при УСБАЛО „Проф. Б . Бойчев" на С. К. Н. от дата 16.11.2022г. и Амбулаторен лист № 2287709/14.11.2022 г. 12:48 часа, от УМБАЛСМ “Н.Н. Пирогов” издаден от д-р ......

Според назначеното, изслушаното и приетото по делото заключение по съдебномедицинската експертиза, процесните травматични увреждания са получени в резултат от инцидент на 14.11.2022г., като счупванията могат да се получат при директна травма - найчесто при падане върху рамото, както и индиректен механизъм при падане и „подпиране“ върху ръката, като мишницата в този момент може да бъде в различни позиции, тоест установените увреждания е възможно да се получат по начина, твърдян от ищеца. Периодът за възстановяване е от порядъка на два-три месеца, очаква се пълно възстановяване. Според експертизата непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал силни болки в областта на лявото рамо. През следващите няколко дни болките са били с умерен интензитет и постепенно са отшумявали. Лечението в такива случаи е симптоматично с нестероидни противовъзпалителни средства /НСПВС/. За в бъдеще не следва да се наблюдават оплаквания във връзка с инцидента.

В резултат от увреждането лицето е претърпяло както имуществени вреди, така и неимуществени вреди, изразяващи се в промени в начина на живот, с оглед съпътстващите заболявания на ищеца, както и в силни болки и страдания. Имуществените вреди се изразяват в заплащане на необходими медицински изследвания и консумативи, видно от писмените доказателства по делото, а именно Фактура № 4000002419 от 14.11.2022 г., издадена от „Ортопрайм“ ООД, ЕИК 205557254 на ищеца С. К. Н. за сумата от 85,00 лв., Фактура № 0000002772 от 14.02.2023 г. издадена от Медицински центът „Ортомед“ ЕООД, ЕИК 130934820 на ищеца С. К. Н. за сумата от 200 лв. и Квитанция № 404/2022 от 22.11.2022 г. за издаване на Съдебномедицинско удостоверение за сумата от 60 лв. (общо 345 лв.).

Доказа се, че ищецът има 70% трайно намалена неработоспособност, видно от експертно решение № 2150 от 148, 17.09.2019 г., който процент на неработоспособност е пожизнен. Това предхождащо инцидента увреждане на здравето на ищеца, изразяващо се в частична ампутация на горен крайник не е повлияло и не е причина за настъпването на инцидента, както сочи и вещото лице при изслушването си в съдебно заседание. Частичната ампутация на горния крайник не влияе на пазеното на равновесия, а евентуално на възможността ищецът да се подпре при падането, но последното е последица от спъването, а не причина за него.