Решение № 6406 от 21.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6406 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20231100510900 по описа за 2023 годИ.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10473 от 19.06.2023 г., постановено по гр. д. № 8324/2022 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от С. В. Ф. и В. В. Ф. срещу И. Р. С.-О. и А. А. А. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че И. Р. С. и А. А. А. не са собственици на 18 кв.м. - реална част от имот с идентификатор № ***, при граници: собствения на ищците имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, заключена по цифрите 1-9-8-6-1 по скицата – приложение № 5 към съдебно-техническата експертиза с вх. № 106797/18.04.2023 г., която скица е приподписната от съда /л. 104 от делото/ и представлява неразделна част от решението. Ищците С. В. Ф. и В. В. Ф. са осъдени да заплатят на ответниците И. Р.

С. и А. А. А. сторените от последните разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищците С. В. Ф. и В. В. Ф., чрез пълномощника им адв. А. Д.. В жабата се излага оплакване, че изводът на съда за неоснователност на 1 иска е основан само на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за съвпадане на имотните граници на имота на ответниците по предходния план от 1974 г. с границите му по действащия регулационен план. В тази връзка се навежда довод, че „какво и къде е имотната граница е работа на съда, защото той правораздава, а не на вещото лице”. Поддържа се, че възприемайки заключението на СТЕ, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК, която позволява на вещи лица да се занимават само със специални знания – „да чертае скици, планове и да обозначи къде точно е на място онзи белег, факт, обстоятелството от действителността, какъвто свидетелите сочат като имотна граница”. Поддържа се също, че съдът съществено е нарушил чл. 235, ал. 2 от ГПК, защото е трябвало да даде отговор къде според соченото от свидетелите е била фактическата граница – ограда, която граница вещото лице можело само да изчертае в своето заключение, а не да се основава на некомпетентни изводи на вещото лице – че имотната граница означава черта по архивен план. По този начин съдът бил нарушил и чл. 117, ал. 1 от КРБ. Сочи се, че освен нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдебното решение било в нарушение и на чл. 236, ал. 2 от ГПК, тъй като в него липсвал мотив по обстоятелствата, които пълномощникът на страните е пояснявал в съдебно заседание от 26.04.2023 г. относно разликата между черта по планове и скици, и фактите на място. Излага се и възражение, че необосновано и в противоречие с показанията на разпитания свидетел съдът приел, че ищците не са придобили по давност процесния имот. Сочи се, че вместо да обсъди изложените от свидетеля факти, съдът пространно е цитирал тълкувателна практика по въпроси, по каквито няма спор нито в закона, нито по делото. Жалбоподателите сочат, че съдът е правил всичко друго, но не и да изпълни задачата, която законът му възлага – законосъобразно да реши правния спор, с което е не е спазил задължителната за него тълкувателна практика в т. 3, б. „а” от ППВС № 1 от 13.07.1953 г. Извън правораздавателната власт на съда било да възлага правораздавателни задачи на вещото лице, с оглед на което жалбоподателят счита, че съдът е постановил нищожен съдебен акт, във връзка с което се позовава на ТР № 1 от 10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В жалбата се излага и възражение, че съдът се е произнесъл „плюс петитум”, тъй като е изследвал въпроса има ли кадастрална грешка.

Според жалбоподателя нА.чието или липсата на такава грешка няма никакво значение за предявения иск. Така съдът бил допуснал и съществено нарушение на чл. 6 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК, както и нарушение на „материалния свръхимператив на чл. 121, ал. 4 от КРБ”.

С жалбата се отправя искане да се прогласи нищожността на обжалваното решение, евентуално същото да се обезсили, евентуално да се отмени и ако няма основания за връщането на делото за ново вА.дно и допустимо произнасяне, да се уважат предявените искове.

В писмения си отговор въззиваемите И. Р. С. и А. А. А., черз пълномощника си 2 адв. Е. А., оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищците С. В. Ф. и В. В. Ф. твърдят, че са собственици /при посочените квоти/ на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г., с адрес на имота: гр. София, ул. „*******, местност ІV-41, с площ 1011 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 237, кв. 48, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, №

*** и № ***. Ищците твърдят, че ответниците И. Р. С.-О. и А.

А. А. им оспорват собствеността върху реална част от собствения имот от 18 кв.м., граничеща с имот с идентификатор № *** и образуваща триъгълник, защрихован с червен цвят в приложената към исковата молба „комбинирана скица за пълна или частична идентичност”, изготвена от правоспособно лице по кадастъра.

Така обозначената на скицата площ ищците твърдят да е част от собствения им имот, като същата е с граници: имот с идентификатор № ***, № ***, № *** и № ***. Ищците твърдят, че от 1947 г. техните праводатели, а след това и те - до настоящия момент владеят имота в границите му, отразени в одобрената със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. кадастрална карта, с трайна ограда, отразена и в предходните планове. Сочат, че по заявление на ответниците била издадена заповед № 18-2904/18.03.2019 г. на началника на АГКК, която била оспорена от ищците и по жалбата им има висящо адм. д. № 11918/2021 г. на ВАС. С това заявление ответниците оспорвА. собствеността на ищците и правели опит да „приобщят” процесните 18 кв.м. от техния имот. Въз основа на тези твърдения ищците отправят до съда искане да се признае за установено, че ответниците не са собственици на 18 кв.м. реална част от собствения им имот с идентификатор № *** /съгласно уточнителна молба от 1.05.2022 г./, която е защрихована в червен цвят в приложената към исковата молба комбинирана скица, изготвена от правоспособно по кадастъра лице.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответниците И. Р. С. и А. А. А.уи оспорват исковете.

На първо място ответниците оспорват твърдението на ищците, че владеят и са собственици на ПИ с идентификатор № *** по КККР с описаните индивидуА.зиращи белези. Поддържат, че съгласно представените с исковата молба документи за собственост ищците са придобили идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. София, ул. *******, целия с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот с пл. № 237 в кв. 48 по плана на гр. София, м. „Кръстова вада”. Твърдят, че в одобрената със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. кадастрална карта процесната част 3 от 18 кв.м., отразена на представената с исковата молба комбинирана скица, е отразена невярно като част от поземлен имот № ***, вместо към собствения на първата ответница поземлен имот с идентификатор № ***. Излагат възражение, че доколкото отразените в КККР погрешно 18 кв.м. в имот с идентификатор № *** представляват реална част от УПИ ХVІ-236 по действащия регулационен план, то процесните 18 кв.м. не могат да се придобият по давност поради забраната на чл. 200 от ЗУТ.

Ответниците твърдят, че с нот. акт № 144, т. І, рег. № 5316, д. № 117/2014 г. на нотариус Елена Запрянова първата от тях е закупила от втория незастроен поземлен имот, находящ се в гр. София, с площ 487 кв.м., представляващ съгласно действащия подробен устройствен план УПИ ХVІ-236, в кв. 48 по плана на гр. София, в.

„Кръстова вада”. Сочат, че съгласно кадастралния и регулационен план, действащи към момента на закупуването на имота и към момента на придобиването му от праводателите на втория ответник, регулационните граници покриват имотните, като само 3 кв.м. в североизточния ъгъл на поземления имот с пл. № 236 попадат в улична регулация. Поддържат, че западната граница на УПИ ХVІ-236, кв. 48 по регуационния план на гр. София, м. Кръстова вада”, явяваща се обща с имота на ответниците, напълно съвпада с имотната граница между поземлени имоти с планоснимачни номера 236 и 237 и в южната си част мИ.ва по съществуващата на място сграда в имота на ищците. След одобряването на кадастралната карта със заповед № РД-18108/13.12.2016 г. ответниците установили нА.чието на грешка в кадастралната карта по отношение на северната и западната граница на имот с идентификатор № ***, във връзка с което подА. заявление, придружено с проект за изменение на КККР. След проведена административна процедура по установяване на грешка в кадастъра на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 51, ал.1, т. 1 от ЗКИР била издадена заповед № рд-18-2904/18.03.2019 г. за изменение на КККР, съгласно която заповед и скицата-проект към нея западната граница на имота на И. Р. С. се променя в съответствие с документите за собственост и действащия регулационен план. Тази заповед била обжалвана от ищците и същата била потвърдена с влязло в сила решение по адм. дело № 4343/2019 г. на Адм. съд – София град. Поддържа се, че първата ответница е собственик на УПИ ХVІ-236, кв. 48 по регулацонния план на гр. София, м.” Кръстова вада”, идентичен с ПИ с идентификатор № *** по скицатапроект към заповед № РД-18-2904/18.03.2019 г. на началника на СГКК. С оглед на така изложеното ответниците считат, че така предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е недопустим, неоснователен и недоказан.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С нот. акт № 119, т. VІ, рег. № 1119, дело № 1061/1947 г. на нотариус при Софийски областен съд, А.Г.К. Д./ продал на Й. Ф. К. западната част, състояща се от 4 един декар /1000 кв.м./ от собствената му нива, находяща се в землището на Драгалевци-София, в. м. „Кръстова вада”, цялата от 2,9 дка.

С нот. акт № 155, т. ХХІV, дело № 4370/1972 г. на нотариус при СРС, Й. Ф. К. дарил на синовете си В. Й.ов Ф. и С. Й.ов Ф. и на дъщеря си Р.Й. Г. по ¼ ид.част от неурегулирано място, цялото от 1000 кв.м., находящо се на ул. ******* – кв. „М.Д.” – Драгалевско землище, м. „Кръстова вада”.

С нот. акт № 15, т. ХХVІІ, дело № 4359/1974 г. на нотариус при Софийски районен съд, Р.Й. Г. дарила на братята си В. Й.ов Ф. и С. Й.ов Ф. собствената си ¼ ид.част от неурегулирано място, цялото от 1000 кв.м., находящо се на ул. *******, кв.

„М.Д.”, Драгалевско землище-София, м. „Кръстова вада”.

С нот. акт № 165, т. ІІІ, рег. № 11674, дело № 530/2004 на нотариус рег. № 274 с район на действие Софийски районен съд, С. Й.ов Ф. продал на С. В. Ф. собствените си 11/24 ид.части от урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Триадица”, ул. *******, целия с площ 1000 кв.м., съставляващо имот № 237 в кв. 48 по плана на гр. София, м. „Кръстова вада”, заедно с 1/3 ид.част от построените в имота две паянтови сгради без одобрени строителни книжа.

С нот. акт № 62, т. ІV, рег. № 13467, дело № 638/2004 г. на нотариус с рег. № 274 с район на действие Софийски районен съд, Р.Й. продала на С. В. Ф. съсобствената си 1/12 ид. ч. урегулиран поземен имот, находящ се в гр. София, район „Триадица” ул.

*******, целия с площ 1000 кв.м., съставляващо имот № 237 в кв. 48 по плана на гр.

София, м. „Кръстова вада”, заедно с 1/3 ид.ч. от построените в имота две паянтови сгради без одобрени строителни книжа.

С нот. акт № 165, т. Х, рег. № 26594, дело № 1808/2005 г. на нотариус рег. № 274 с район на действие Софийски районен съд, В. Й.ов Ф. продал на В. В. Ф. 11/24 ид. части от поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Триадица” ул. *******, целия с площ 1000 кв.м., съставляващ имот пл. № 237 в кв. 48 по плана на гр. София, м.