Решение № 1260 от 24.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. П., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220101999 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 530 от ГПК, вр. 19, ал. 1 от ЗГР.

Делото е образувано по молба с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР от И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „О.” № 23, чрез адвокат Г. С.-Ц. от АК П., със съдебен адрес: гр.П., ул. „Ц. С.“ № 28, кантора № 1Б, с искане да бъдат променени собственото и фамилното име на молителя И. К. М., на Д. К. С., след което тази промяна да бъде вписана/отбелязана в регистрите по гражданска регистрация.

Молителят твърди, че е български гражданин, но с етническа принадлежност.

Първоначално при раждането на баща му през 1970 г. баба му и дядо му искали баща му да е записан с имената Ю. А. С., но не им било позволено и бил записан с имена с българско звучене – К. А. М.. Посочва, че майка му А. С. К. била записана с имена с българско звучене, като всички и казвали С.. Дядо му по бащина линия носил имената А. М. С., а баба му се казвала Ю. Ю. С..

Твърди, че още при раждането си, неговите родители искали да го кръстят с лично име Д., презиме Юскиян и фамилно име С., без окончание „ов“, но не им било позволено, затова бил записа в акта за раждане с имената И. К. М..

Въпреки, че е записан с имена с българско звучене, още след изписването му от болницата и прибирането му от родилното отделение вкъщи, в ромската махала на гр. П., майка му и баща му го наричали с името - Д. и го представяли пред всички с това име.

Представяли го пред хората с имената Д. С.. Неговият род носил фамилното име С.. С тези имена го познават всички роднини, близки, познати, приятели и съседи. Твърди, че с тези имена е известен в обществото и само с тези имена се възприемал.

1

Във връзка с изложеното желае промяна на имената му, без да се прибави наставката „ов“, като счита, че са налице важни обстоятелства за това.

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването молителят се явява лично и с адвокат Г. С.-Ц. от АК П., като молят съда да уважи депозираната молба.

Представя писмени бележки.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от контролиращата страна Община П. и Районна прокуратура П..

В проведеното съдебно заседание общ. П. и РП П. не изпращат представител.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От приложения по делото заверен препис на удостоверение за раждане /дубликат/ от 09.05.2024 г. на общ. П. се установява, че молителят И. К. М. е роден на 22.04.1991 г. в гр.

П., за което е съставен акт за раждане № 0793 от 24.04.1991 г., като негови родители са А. С.

К. и К. А. М..

От удостоверение за съпруг/а и родствените връзки с изх. № И-2048_002/09.05.2024 г. на общ. П. на молителя се установява, че единствено баба му у дядо му носят фамилията С., а всички други членове на семейството му – баща, майка, сестра, брат и деца носят фамилията М..

От справка от ОД на МВР П., се установява, че молителят има извършени административни нарушения по ЗДвП.

От постъпила справка от ОП-П. с вх. № 17228/04.07.2024 г., се установява, че срещу молителя има образувано и неприключило ДП № 25 по описа на РУ на МВР гр. П., за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 НК.

Установява се от приложената по делото справка за съдимост, че молителят не е осъждан. Установява се от служебно изискана информация от РС П., че няма други дела със същия предмет, по които молителят е страна.

Установява се от приложените по делото копия на актове за раждане, че дядото по бащина линия на молителя е записан с имената А. М. С., а баба му с имената Ю. Ю. С..

От разпитания по делото свидетел А. М. С. – дядо на молителя се установява, че неговият внук се казва Д. и с това име е още от раждането си. С това име е познат сред близки и приятели, в махалата и навсякъде. По отношение на фамилното име заявява, че молителят е известен с името М.. Посочва, че когато се запознавал с някого се представял с имената Д. К. М.. Също уточнява, че неговата фамилия С., като всичките му синове били известни с фамилията М.и. Сочи, че молителят изповядвал мюсюлманство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

2

Промяната на собствено, бащино или фамилно име, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името е част от личностното самоопределяне на всяко лице и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР.

В случая от събраните по делото гласни доказателства може да се направи извод, че молителят е възприел собственото име Д. още от раждането си. Това име молителят е използвал през целия си съзнателен живот. С него е известен сред своите близки, родственици и познати. С името Д. молителят се идентифицира в обществото и това име молителят счита за свое. Налице са следователно „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, налагащи промяна на собственото име на молителя от И. на Д., поради което в тази част молбата следва да бъде уважена.

По отношение на искането за промяна на фамилното име на молителя от М. на С. .

Съдебната практика неизменно приема/ в т. см. решение № 450 от 28.11.2012 г по гр. д. № 1777/20111 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г по описа на ВКС четвърто г. о., решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС на трето г. о.,/, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице- гражданско правен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуване на българските имена с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗГР „Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане. Според чл.14, ал.1 от същия закон фамилното име на всяко лице е фамилното име на бащата с наставка -ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго.

Според съдебната практика/ в т. см. решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г на ВКС четвърто гр. о., решение № 680/11.01.2011 г по гр. д. № 1164/2009 г на ВКС, четвърто г. о. / законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай.

Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл.9, чл.13 и чл.14 от ЗГР и на други императивни разпоредби на посочения 3 закон/ в този смисъл е решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. /

Според съдебната практика / решение № 77 от 16.02.2012 г по гр. д. № 344/2011 г на ВКС, решение № 200 от 14.04.2010 г по гр. д. № 25/2009 г. на ВКС четвърто гр. о. / промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни предпоставки.

Изхождайки от така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните от молителя доводи и съвкупната преценка на ангажираните в тяхна подкрепа доказателства не са в състояние да мотивират извода за наличието на визираните в чл.19, ал.1 ЗГР предпоставки, обуславящи промяна на фамилното му име.

При раждането си молителят е записан с имената И. К. М. като фамилното му име е формирано по императивното правило на чл.14, ал.1 ЗГР. Тези обстоятелства не са променени и към настоящия момент.

Обстоятелството, че молителят желае да приеме фамилното име на дядо си, както и рожденото име на баща си, с което не е записан в официалните документи - С., безспорно за него е важно обстоятелство, но дори и да се приеме, че рождените имена на баща му са били Ю. А. С., това обстоятелство не обосновава необходимост от промяна на фамилното име на молителя, доколкото по категоричен начин по делото се доказа, че баща му е с имената К. А.

М.. По делото не са ангажирани и никакви доказателства за това ищецът да е известен в обществото с фамилно име С., съответно да са налице важни обстоятелства по смисъла на закона, които да мотивират съда да допусне исканата промяна на фамилното име на молителя. Свидетелят излага важни обстоятелства касаещи промяната на собственото име на молителя, като по отношение на фамилното име е категоричен, че молителят е известен именно с фамилията М., а не с фамилията С., което още веднъж мотивира съда да откаже исканата промяна. Заявеното от него, че неговия род е известен с името С., се явява ирелевантно.

На следващо място в своята практика ВКС приема, че семейните, етнически и религиозни традиции са зачетени в Закона за гражданската регистрация като важно обстоятелство, налагащо отклонение в общия режим за образуване на имената на българските граждани. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството - към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му. Членовете на едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им връзка в обществото; принадлежността им към фамилията. Разликата във фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на родовата им принадлежност, поради което се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име.

От приложените по делото доказателства се установява, че сестрата и братът на 4 молителя също носят фамилно име М.а/М..

По тези съображения съдът намира, че желанието на молителя да носи собственото име И. на Д. следва да бъде уважено като бъде допусната исканата промяна, а молбата за промяна на фамилното име като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ето защо на основание чл.19, ал.1 ЗГР, Районен съд-П.

РЕШИ:

ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „О.” № 23 от И. на Д..

ОТХВЪРЛЯ молбата на молителя И. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „О.” № 23 за промяна на фамилното му име от М. на С..

След влизане в сила на решенето препис от него да се изпрати на Община П. за отразяване на промяната в акта за раждане на молителя, както и на Бюро „Съдимост“ при Районен съд – П. за сведение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчване на решението.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5