Присъда № 65 от 10.02.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 65/10.02.2025 г., постановена по НОХД № 14443 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132-ри състав

Производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу хх за това, че на 24.10.2023 г., около 18.10 часа, на територията на Национален парк „Витоша“ в района на „Копитото“ и хижа „Планинец“, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП/ държал високо рисково наркотично вещество- коноп /включено в Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП/, разделено на два обекта, като Обект № 1 е с нето тегло 0,62 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 %, на стойност 12,40 лева /дванадесет лева и четиридесет стотинки/ и Обект № 2 е с нето тегло 3,06 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 22 %, на стойност 61,20 лева /шестдесет и един лева и двадесет стотинки/ - всичко с общо нето тегло 3,68 грама и на обща стойност 73,60 лева /седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

В открито съдебно заседание представител на държавното обвинение се е явил и е поддържал така внесеното обвинение. На етап съдебни прения е изложено, че от материалите по делото и направеното самопризнание се извежда доказаността на извършването от подсъдимия на процесното деяние.

Посочва се, че с оглед личността на подсъдимия и количеството наркотично вещество, намерено у него, наложеното наказание следва да бъде определено към минимума. Направено е искане за отнемане в полза на държавата на веществените доказателства и възлагане на сторените разноски на подсъдимия. Направено е искане за привеждане в изпълнение на предходното осъждане на подсъдимия.

В открито съдебно заседание подсъдимото лице се е явило лично и е 1 било представлявано от упълномощен защитник - адв. хх. На етап съдебни прения защитникът е акцентирал върху правната квалификация на деянието, като е изложил съображения, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 354а, ал. 5 от НК. Посочено е, че в случая се касае за канабис, който макар да е приравнен на високорисковите наркотични вещества, крие по-нисък интензитет на обществена опасност и вредни последици в сравнение с другите наркотични вещества. Посочва се, че държането на веществото е декриминализирано в някои държави, макар в страната да не е. Поддържа се, че държаното количество от 3,68 грама е било изключително малко, за лична употреба, в безлюдна местност в планина Витоша, което не е криело обществена опасност. Акцентира се и върху ниската стойност на наркотичното вещество, като в тази връзка се цитира съдебна практика. Като смекчаващи обстоятелства се посочва указаното съдействие на полицейските органи при предаване на веществото доброволно, показало самокритичност.

Твърди се с оглед предходната съдимост на лицето за същото деяние, че подсъдимият има изградена зависимост, което болестно състояние не следвало да се третира като утежняващо обстоятелство. Посочва се, че подсъдимият има отговорна позиция, доколкото се явява работещ като готвач на свободна практика на граждански договор. Направено е искане за по-леко наказание, а именно глоба, което би изиграло достатъчна поправителна и превантивна функция.

Подсъдимият се е присъединил към казаното от неговия адвокат. На етап дадена последна дума подсъдимият е изразил разкаяние за постъпката си и е направил искане за по-леко наказание.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното от фактическа страна:

Подсъдимият хх

Към 24.10.2023 г. подсъдимият е бил осъждан няколко пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер – с присъда от 21.06.2018 г., влязла в сила от 07.07.2018 г., по НОХД № 4752/2018 г. на СРС, НО, 9 състав, за престъпление от 15.12.2017 г. по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева и с протоколно определение от 31.08.2023 г. по НОХД № 4984 по описа за 2023 г. на РС-Пловдив, XXI н.с., за престъпление от 11.08.2023 г. по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години.

За времето от 07.00 часа до 19.00 часа на 24.10.2023 г. свидетелите хх в 2 качеството им на полицейски служители, били назначени като автопатрул 630.

В рамките на служебните им задължения в този период същите следвало да осъществят обход на Национален парк „Витоша“ в района на местност „Копитото“ и хижа „Планинец“. Около 18,10 часа в района на хижа „Планинец“ свидетелите забелязали и спрели за проверка две лица – подсъдимият и хх. В хода на полицейската проверка спрените били запитани от полицейските служители дали имат в себе си забранени от закона предмети. Подсъдимият изкарал от джоба на горнището си една кутийка, която съдържала растителна маса, и една саморъчно свита угарка от цигара, съдържаща растителна маса, които предал да полицейските органи, за което бил съставен протокол за доброволно предаване.

От приобщеното по делото заключение от експертните справки № 3019Х/2023 и Протокол № 963-Х/2023, представляващи по същността си експертни изводи, които съдът кредитира в цялост като компетентно и обстойно изготвени от специалист със знания в съответната област, се установява, че предадените два обекта са смеси, съдържащи коноп и с различно процентно съдържание на наркотичен компонент тетрахидроканабинол, като първият обект е с тегло 0,62 грама и с процентно съдържание на наркотичния компонент в размер на 10 %, а вторият обект е с тегло 3,06 грама и процентно съдържание на наркотичния компонент в размер на 22 %. От заключението по назначена съдебно-оценителната експертиза, на което съдът се довери изцяло, се установява, че общата стойност на наркотичните вещества е в размер на 73,60 лева (за обект № 1 - 12,40 лева и за обект № 2 - 61,20 лева) към датата на извършване на деянието.

Съдът приема горната фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетел хх (л. 9 от досъдебното производство), показанията на свидетеля хх (л. 10 от досъдебното производство), направеното самопризнание, експертните справки № 3019-Х/2023 и протокол № 963-Х/2023, заключението по назначена съдебно-оценителната експертиза, протокол за доброволно предаване (л. 11 от досъдебното производство), справка за съдимост на подсъдимия, ведно с бюлетини. От експертна справка № 59-Д/2024, представляваща по същността си също експертни изводи, се установява липсата на дактилоскопни следи, но видно от изследваните обекти, същите така или иначе не са били предадените от подсъдимия с протокол за доброволно предаване на л. 11 от досъдебното производство и запечатани със съответните печати и картони.

Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК съдът счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в 3 обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата се на инкриминираната дата фактическа обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, в синхрон с останалата доказателствена маса. В процедура по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Следва да се посочи единствено, че от показанията на свидетелите – полицейски органи, се установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е констатиран при полицейска проверка да държи в себе си два обекта, които е предал на органите на реда доброволно, и в които впоследствие е установено наличието на коноп в предадените предмети.

Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и експертни заключения, по категоричен начин подкрепят изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, както и направеното по реда на Глава XXVII от НПК самопризнание от страна на подсъдимия.

Следва да се посочи, че съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието.

Необходимо е приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице. В този смисъл не следва да се абсолютизира изискването самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да е подкрепено от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай обаче, както се посочи по-горе, липсва каквото и да е противоречие между събраната доказателствена съвкупност, подкрепяща по еднопосочен начин самопризнанието на подсъдимия. Поради това съдът счита, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

При така направените изводи от фактическа страна, районният съд приема следното от правна страна:

Въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност първоинстанционният съд достигна до заключението, че безспорно се 4 установява съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, както и авторството му. По делото са доказани извършеното от подсъдимия неправомерно действие по място, време и механизъм на извършване, а именно – на 24.10.2023 г., около 18.10 часа, на територията на Национален парк „Витоша“ в района на „Копитото“ и хижа „Планинец“, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.

1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.

1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП/ държал високо рисково наркотично вещество- коноп /включено в Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП/, разделено на два обекта, като Обект № 1 е с нето тегло 0,62 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10 %, на стойност 12,40 лева и Обект № 2 е с нето тегло 3,06 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 22 %, на стойност 61,20 лева - всичко с общо нето тегло 3,68 грама и на обща стойност 73,60 лева.

От доказателствената маса се извежда успешно, че на инкриминираната дата подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху двата обекта с наркотичното вещество, носейки ги със себе си, на което се приравнява и носенето им в дрехите, доколкото и по този начин подсъдимият е осъществявал пряко и непосредствено фактическа власт върху тях.