Определение № 3028 от 24.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3028 гр. Пловдив, 24.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300502357 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника Л.А.-П. против Разпореждане №1781/30.06.2025г., постановено по ч.гр.д.№1636/2025г. по описа на Районен съд- Асеновград, III гр.състав, с което се отхвърля изцяло заявление, подадено от жалбоподателя против Ф. Я. Л. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за вземанията на банката.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че между банката и Ф. Л. бил сключен договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2019г., със срок на кредита от 120 месеца.

Кредитополучателят преустановил плащанията по договора, вследствие на което кредитната институция упражнила правото си да обяви договора за предсрочно изискуем. Уведомлението било изпратено до длъжника чрез ЧСИ Б.А. Връчителят извършил посещения на посочения в ГРАО постоянен и настоящ адрес – гр.

............................. на дати 17.03.2025г., 26.04.2025г. /неприсъствен ден/, както и на 21.05.2025г., но адресатът не бил открит. Била извършена и справка, съобразно чл. 38, ал.5 ГПК в съответните регистри, като установеният адрес бил същият с посочения в договора. На посетения адрес бил открит синът на кредитополучателя, който обаче отказал да получи книжата. Установено било, че няма и пощенска кутия. Сочи се, че в разписката за връчване призовкарят на ЧСИ описал, че при третото си посещение на дата 21.05.2025г. не отрил адресата, нямало пощенска кутия, както и че поставил уведомлението. От така описаното от призовкаря ставало ясно, че под „поставено уведомление“ и описан адрес, при положение че не била открита пощенска кутия, то самото уведомление било залепено на вратата, като никъде в разписката не било посочено, че уведомлението било залепено на общия адрес на сградата, а не на вратата 1 на апартамента. Жалбоподателят претендира, че положил всички усилия за уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост. Налице било редовно връчване на уведомлението. Дори да бъде прието, че предсрочната изискуемост не е била обявена надлежно, то съдът следвало да уважи заявлението само за вноските с настъпил падеж. Искането е за отмяна атакуваното разпореждане и връщане делото на Районен съд за издаване на Заповед за незабавно изпълнение за исканите със заявлението суми, а евентуално – за издаването на Заповед за незабавно изпълнение само за падежиралите суми. Претендира и разноски.

Заповедното производство е инициирано от „Банка ДСК“ АД против Ф. Я. Л..

Предмет на заявлението е парично вземане, съставено от следните компоненти: сумата от 6725.36 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.04.2019г., по който била настъпила предсрочната изискуемост, за което кредитополучателят бил редовно уведомен; сумата от 491.28 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.07.2024г. до 04.06.2025г.; сумата от 99.42 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.07.2024г. до 04.06.2025г.; 45.96 лв. – законна лихва за периода от 05.06.2025г. до 23.06.2025г., или сумата в общ размер от 7362.02 лв., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане.

Претендират се и разноски.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна като мотивите за този извод са следните:

Процедурата за връчване на съобщения и призовки е подробно разписана в гл. VI, раздел I от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, ал. 2 и 3 на чл. 38 ГПК уреждат връчването по електронен адрес, а пък ал. 5 прогласява, че в случаите когато не може да се връчи съобщението по реда на ал. 1-3, то тогава съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв – на постоянния. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК урежда случаите, при които ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес, респ. не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В тази хипотеза връчителят следва в рамките на един месец да извърши три посещения на посочения по делото адрес, като най-малко поне едно от посещенията трябва да бъде в неприсъствен ден. Ако и в този случай не се открие ответникът или пък друго лице, на което да бъде връчено съобщението, то връчителят трябва да залепи уведомление на посочените в чл. 47, ал. 1, изр.1 места, като в уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда/ЧСИ и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. Когато от справката стане ясно, че постоянният или настоящ адрес на страната е различен от този, който е посочен по делото, съдът трябва да започне процедура по връчване на книжата по настоящия адрес или постоянния, като отново следва да се спази процедурата с трите посещения. Това ще рече, че връчителят отново следва да посети новооткрития адрес, ако не успее да намери лицето следва да бъдат извършени три посещения, едно от които в неприсъствен ден, след което да се пристъпи към лепене на уведомлението /арг. от чл. 47, ал. 3, изр. 2 ГПК/. Едва при наличието на всички горни предпоставки, когато в двуседмичния срок 2 ответникът не отиде да си получи книжата, тогава се прилага фикцията на чл.

47, ал. 5 ГПК и съобщението се смята за редовно връчено, като съдът назначава особен представител на разноски на ищеца.

Законът изрично посочва и местата, на които следва да бъде залепено уведомлението, а именно на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В настоящия случай, видно от материалите по делото и в частност от приложения протокол за връчване и разписка за връчване, призовкарят при ЧСИ е изпълнил предвидената законова процедура за трикратно посещение на адреса, като едно от посещенията е било в неприсъствен ден. Видно е, че адресатът не е бил намерен, а вместо това на адреса – гр.

............................................., бил открит сина на длъжника, който отказал да получи книжата. Посочено е, че при третото посещение, на 21.05.2025г., връчителят залепил уведомление на адреса, като липсвала пощенска кутия.

Настоящият състав, като взе предвид горното, намира че в случая не е налице редовно връчване. Както бе посочено и по-горе, законодателят изрично е посочил местата, на които следва да се залепи уведомлението, когато адресатът не може да бъде открит. Не е случайно, че законът е посочил тези места в съответната поредност- вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия – уведомление се пуска и в кутията, тоест в конкретния случай уведомлението е следвало да бъде залепено най-напред на вратата на самия апартамент, а едва ако няма достъп до тази врата, тогава на входната врата на кооперацията, като се имат предвид данните, че пощенска кутия не е била открита. Видно е, а и не е спорно, че призовкарят е имал достъп до самия апартамент №27, доколкото в разписката е посочено, че на този адрес е открит синът на длъжника. Поради това уведомлението е следвало да бъде залепено именно на вратата на ап. 27, но от съдържанието на представената разписка и протокол не може да се направи този извод. В разписката и протокола за връчване е посочено само, че на 21.05.2025г. връчителят е залепил уведомление на адреса, но от това не става ясно къде точно са разлепени книжата. Нужно е било в документите за връчване точно и ясно да бъде описана цялата фактическа обстановка по връчването – къде точно е залепено съобщение /вратата на апартамента, входната врата, пощенска кутия и пр./, както и при какви обстоятелства.

Поради горното настоящият съд се солидаризира с извода на първата инстанция и приема, че в случая е налице нередовно връчване, поради което и не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

Не може да бъде издадена и Заповед за незабавно изпълнение само за падежиралите вноски по договора за кредит. Несъмнено е в случая, че сключеният между кредитната институция и длъжника договор е такъв за потребителски кредит, респ. длъжникът има качеството на потребител, поради което съдът е задължен служебно да извърши проверка за наличието на 3 неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно уговореното от страните в чл. 8 от процесния договор, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който се формира от две части: стойността на референтния лихвен процент, както и фиксирана надбавка, като лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, предвидени в ОУ. В принципен план променливата компонента (референтен лихвен процент) представлява обстоятелство от обективно естество, което не е под контрола на кредитора и притежава лесно измерима пазарна стойност - пазарен индекс. При сключването на договора за потребителски кредит, кредиторът трябва да прилага референтен лихвен процент по определена методика, като следва да е посочена ясно и разписна изчислителна процедура (формула), както и да се посочи видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Следва да се посочи, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента, а именно – референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на референтния лихвен процент, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.10 и т.12 ЗЗП.

Условията, при които се увеличава лихвата по договора за кредит трябва да бъдат разписани ясно, като въз основа на разбираеми критерии кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението на референтния лихвен процент (променящата се величина на възнаградителната лихва), което банката извършва едностранно. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който може да се промени възнаграждение на банката (лихвата), то кредитната институция не може да се счита за добросъвестна по см. на чл. 143 ЗЗПК. В този смисъл е и Решение от 26.04.2013 г. по дело C-472/10 СЕС, съгласно което „националната юрисдикция следва да прецени с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната 4 услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора”. От съдържанието на представените по делото общи условия се установява, че кредиторът има възможността да влияе върху размера на референтния лихвен процент, при определени условия, от което пък зависи и размера на годишната лихва. / т.