Решение № 488 от 23.10.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Ловеч, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310101127 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.239 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД (правоприемник на „Кей Би Си България“ЕАД, преди „Райфайзенбанк /България/“ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. София, рн“Триадица“, бул.“Витоша“№89 Б, Милениум център, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Л. Д., съд.адрес: гр. ***

***, ул.“***“*** против П. В. И., с адрес: ***.

Ищецът излага, че са налице са общите и специалните положителни предпоставки за допустимостта на осъдителния иск. След подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД (правоприемник на „Кей Би Си Бани България ЕАД преди "Райфайзенбанк (България)" ЕАД) Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, с Разпореждане № *** г. от *** г., постановено по ч. гр. дело №***, PC - Ловеч, 7 състав, отхвърлил частично подаденото заявление с вх.№5323 от 15.05.2024 г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК срещу П. В. И., ЕГН **********, с адрес: ***, гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл. Ловеч, ул. „Тодор Каблешков" № 1, вх. Б, ет. 3, ап. 7, за сумата от 133.75 лева /сто тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА, за периода от *** г. до *** г. включително.

Преди разпореждането на заповедния съд, с което е отхвърлено частично подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, да е влязло в сила, със съобщение, получено на 28.05.2024 г. заявителят е уведомен от заповедния съд по ч.гр.д. № ***, PC - Ловеч, 7 състав, че на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК може да предяви 1 осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Наведени са твърдения, че с Договор за потребителски кредит № *** от *** г.

(„Договор за кредит"), сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди "Райфайзенбанк (България)" ЕАД) ("Банката") и П. В. И., „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД отпуснала на кредито получателя П. В. И., кредит в размер на 18 567.00 лева (осемнадесет хиляди петстотин шестдесет и седем лева и нула стотинки).

Отпуснатият кредит бил предоставен в пълен размер, като съгласно чл.1. от Договора, кредитът е използван за потребителски нужди и крайният срок за погасяване е 20.04.2027 г.

Посочва се, че съгласно чл.4. от Договора за ползвания кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва. Съгласно чл. 4.1. за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 4.85%. След изтичане на срока по чл. 4.1., кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 4.760 -чл. 4.2. от Договора. В случай на забава в плащането на дължими суми по кредита, съгласно чл.4.5. от Договора кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно над възнаградителната лихва, върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.

Съгласно чл. 5.2. от Договора кредитът следвало да бъде погасен на 84 (осемдесет и четири) анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.05.2020 г. до 20.04.2027 r., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1., съответно чл. 4.2. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца от действието на Договора, с включена годишната лихва по чл. 4.1. е 261.12 лева (двеста шестдесет и един лева и дванадесет стотинки), съгласно Погасителен план към договора. При промяна на лихвата по реда на чл. 4.2.1. от Договора, се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по кредита.

Ищецът счита, че доказателствата, които сочи, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения валиден договор между страните по делото са възникнали валидно облигационни отношения.

Твърди, че на датите на падеж от *** г. до *** г., кредитополучателят П. В. И. не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски.

Банката е изпълнила всички свои задължения съгласно подписания Договор за кредит. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване, която е усвоена от него. От страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Относно обстоятелствата, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на Банката по кредита ищецът излага следното:.

2

Основно задължение на заемателя според чл.430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателят е спрял плащанията по Договора - не са платени дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати от *** г. до *** г. Неплащането представлява неизпълнение, противоправно е и за него длъжникът отговаря.

Съгласно чл.8.1. от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение. Съгласно чл.9.2. от същия, при настъпване на случай на неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими.

Наведени са твърдения, че предсрочната изискуемост по Договор за потребителски кредит №*** от *** г. е обявена на кредитополучателя *** г. до *** г. на *** г. с получено от член на домакинството - майка на кредитополучателя писмо с изх. № *** г. и след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на писмото.

В случай, че съдът приеме, че от представените към исковата молба документи не се установява валидно връчване на ответника на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, с настоящата искова молба ищецът заявява, че упражнява правото си по чл.9.2. от Договора, да обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника.

Позовава се на Решение № 706/30.12.2010г, на ВКС по гр. дело № 1769/2009г., в което унифициращият съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба. Предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж). Посочва се, че в Решение № 99 от 01.02.2013г. по т.д.№ 610/2011г. на I т.о. Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.

Ищецът претендира от ответника П. В. И., следните дължими на Банката съгласно Договор за потребителски кредит №*** от *** г. суми, а именно: 133.75 лева /сто тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА, за периода от *** г. до *** г. включително.

Счита, че доказателствата, които сочи, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключения Договор, между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Изтъква, че съгласно Решение № 175 от 06.06.2011г. по гр. дело № 1242/2010г., Ill г.о. на ВНС,ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и TP №129/30.06.1986 г. на ОСГИ на ВС, Решение № 119/24.03.2009г. по гр. дело №1210/2006 г., II г.о. на ВНС). В този смисъл е и разпоредбата на чл.162 от ГПК, за което са приложени доказателства и са ангажирани доказателствени искания.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника П. В. И., да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД (правоприемник на „Кей Би Си Банк България ЕАД, преди "Райфайзенбанк (България)" ЕАД) следните дължими съгласно Договор за потребителски кредит №*** от *** г. суми, а 3 именно: 133.75 лева /сто тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА, за периода от *** г. до *** г. включително.

Моли ответника П. В. И., да бъде осъден да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, всички направени по настоящото дело разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева и нула стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27, раздел IV, от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.

Претендирани са и разноските по заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор, като не е изразил становището си по исковата молба ,не е направил възражения и не е посочил и представил доказателства.

С определение, постановено в закрито заседание на 02.09.2024 г. съдът е допуснал като писмени доказателства по делото представените такива с ИМ и е насрочил делото в открито съдебно заседание .

С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

В насроченото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. От страна на ответника не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, процесуалният представител на ищеца е отправил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество.

След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема, че 4 предявения осъдителен иск с правно основание по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл.432, ал.1 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД, следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски по настоящото производство, а именно: 50.00лв лв.платена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Неоснователно се явява искането за присъждане на сторените разноски в заповедното производство. Установява се, че с издадената Заповед № 442 от *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ заповедният съд е присъдил разноски по делото в размер на 284,08 лв., включващи сържавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част на заявлението. Вземанията, за които заявлението е уважено в случая не са предмет на настоящия осъдителен иск, като същият е предявен единствено за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение – сумата от 133,75 лв. –обезщетение за забава. С оглед отрицателния изход на заповедното производство по отношение на процесното вземане за заявителя, сега ищец, на последния не се дължат претендираните в това производство разноски.