Решение № 1532 от 19.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. ***, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т. Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Т. Досева Гражданско дело № 20224430100602 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 617,30 лв. и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 56,37 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***, срещу И. Л. Т., ЕГН**********, гр.***, *** и Т. Д. Т., ЕГН**********, гр.***, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2021443010 6495/2021 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответниците- ***, находящ се на адрес гр. ***, ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в 1 областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***-***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва,

2 че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0 лева, сума за отопление без ИРУ-348,00 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 250,31 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово разпределение- 37,51лв., корекция-0 лв. Твърди, че в имота на ответника има монтирани 3 ИРУ, 0 водомер, един брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 127,63 куб.м.

Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца солидарно срещу двамата ответници за сумата 617,30 лева за главница за периода 01.11.2019г. – 30.04.2021 г., 56,37 лева мораторна лихва за периода от 03.01.2020г. до 01.10.2021г. и законната лихва върху главницата от 13.10.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2021443010 6495/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответниците, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по следните съображения: от представените н.а.№ 133 том 1 рег.№ 847 д.№ 128/1998 год.се установява,че ответниците са придобили недвижимия имот на посочения адрес на 16.11.1998 год.и още на следващия ден- 17.11.1998 год. са дарили същия имот на своята малолетна тогава *** М. И.ова Т. с н.а.№ 137 том 1 ,рег.№ 861 д.№ 132/1998 год.,като са си запазили правото да ползват имота докато са живи, а надарената няма право да го прехвърля, дарява, заменя и ипотекира без тяхното писмено съгласие. Твърди, че от датата на двете сделки са изминали 23 години и няма никакви доказателства,че ответниците имат качеството на ползватели и през исковия период 01.11.2019 год.-30.04.2021 год. Счита за недоказано, че в исковия период ответниците са ползвали предоставена им от ищеца топлинна енергия, тъй като от документите по призоваването и съобщенията се установява, че ответниците не живеят в имота, там няма и друго лице, което да получи книжата от тяхно име. Доколкото от приложените счетоводни документи е видно, че ответниците не са получавали топлинна енергия нито за отопление, нито за БГВ за исковия период, счита ,че претенцията към тях съгласно ДИРЕКТИВА 2011/83 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011 год. и поточно чл.27 от същата попада в категорията на„непоръчани достави”,за които 3 потребителят е освободен от задължение да заплаща насрещна престация.

Прави извод, че ответниците не са ползвали топлинна енергия и БГВ в исковия период и следователно не дължат заплащане на претендираните суми както за главницата, така и за акцесорното вземане за лихви,предявени с исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от НА за дарение на недвижим имот ***г. на *** Ж.М., ответниците И. Т. и Т. Т. са прехвърлили чрез дарение съсобствения си недвижим имот – ***, находящ се в гр.***, *** на *** си М. Т., като са си запазили вещното право на ползване на имота докато са живи.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР са приети и обнародвани в един местен и един национален ежедневник. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за открИ.е, промяна или закрИ.е на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобИ.ето или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 617,30 лв.:

Видно от НА за дарение на недвижим имот ***г. на *** Ж.М., 4 ответниците И. Т. и Т. Т. са прехвърлили чрез дарение собствения си недвижим имот – ***, находящ се в гр.***, *** на *** си М. Т., като са запазили вещното право на ползване на имота докато са живи. Съгласно чл.

32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Разходите, направени за топлоенерия представляват такива за задоволяване на нуждите на семейството, поради което по отношение на тях съпрузите са солидарно отговорни. Съгласно чл.122 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.

150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ.

С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобИ.ето на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо 5 сключването на последващ договор или открИ.е на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобИ.ето на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобИ.ето на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната 6 инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи.