Решение № 527 от 02.11.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. К., 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г.А при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г.А Гражданско дело № 20225510100267 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „А.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, офис сграда Л., ***, представлявано от Д. Б., чрез юриск. Ц.П. против Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. П., ул. ***.

Ищецът твърди, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 3540 по описа на Районен съд - К., 4 с-в, за 2021 г., на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявява настоящия иск за установяване на вземането си спрямо Р. Г. Р. в размер на 1625,59 лв. (хиляда шестстотин двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки).

Искът се основавал на следните обстоятелства:

На *** г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от дата *** г. между „С." ООД, ЕИК ***, и „А." ЕАД, ЕИК ***, по силата на което вземанията на „С." ООД срещу Р. Г. Р., произтичащи от Договор за паричен заем № *** от дата *** г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „С." ООД, чрез пълномощника „А." ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № ***/*** от дата *** г., изпратено с известие за доставяне.

С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно 1 свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, конто не участват в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г" и „е" от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, конто да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица са заличени.

Обратното би означавало превишаване на целите, за конто се обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.

С изрично пълномощно законният представител на „С." ООД е упълномощило „А." ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от *** г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „С." ООД чрез „А." ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ *** / ***/*** *** г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото е получено от ответника на *** г.

Към настоящата искова молба представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „С." ООД чрез „А." ЕАД с изх.№ ***/ *** от *** г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.

Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.

Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като 2 по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.

На *** г. „С." ООД, като Заемодател и Р. Г. Р. катр Заемател е сключен договор за паричен заем с № ***, при спазване разпоредбите на, Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения. договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемател я под формата на заем парична сума в размер на 1100.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заимодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с конто Заемателят се е запознал подробно и с конто се е съгласил изрично и безусловно.

С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати, на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните; вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.

Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 149.26 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1249.26 лв., която е платима на 6 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 208.21 лв. при първа погасителна вноска 29.06.2020 г, и последна погасителна вноска с падеж на плащане 30.11.2020 г.

Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 413.04 лв. за периода от 30.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

Предвид изложеното за "А." ЕАД възниква правен интерес за 3 предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което „А." ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Р.

Г. Р., да заплати на „А." ЕАД, ЕИК *** сума в общ размер на 1625.59 лева, от конто главница 1100.00 лева, договорна лихва 112.55 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 413.04 лева.

Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 20215510103540/21 г. по описа на РС К., е издадена заповед за изпълнение.

Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи заповедта за изпълнение, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли да бъдат призовани на съд и след като съдът се запознаете с всички доказателства по делото и се убедите във верността на твърденията им да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника Р. Г. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. П., с. Г., ул. ***, че същият дължи на „А." ЕАД ЕИК *** следните суми: 1100.00 лв. (хиляда и сто лева) представляващи главница; 112.55 лв. (сто и дванадесет лева и 55 стотинки) за периода от 29.06.2020 г. до 30.11.2020 г.; 413.04 лв.

(четиристотин и тринадесет лева и 04 стотинки) представляващи обезщетение за забава за периода от 30.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Моли да им бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Моли да им бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Постъпила е молба от юрисконсулт Ц. Петкова, в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество, с която заявява, че след датата на входиране на заявлението им плащане от длъжника в размер на 415 лева, с което са погасени договорната лихва и лихвата за забава в размерна Претендира заплащане на главница в размер на 949.06 лева и лихва от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Не претендира неустойка по процесното вземане.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор ответника.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Правното основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.

Видно от приложеното частно гражданско дело № 3540/2021г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал срещу длъжника Р. Г. Р. заповед за изпълнение №1568/30.11.2021г. за изпълнение на парично задължение, за сумите: 1 100 лева главница, 112.55 лева договорна 4 лихва за периода от 29.06.2020 г. до 30.11.2020г., 413.04 лева обезщетение за забава за периода от 30.06.2020г. до 29.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.112021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева разноски по делото.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Р. Г. Р., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3540/2021 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.