Решение № 11694 от 15.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20641/2025
- Вид
- Решение № 11694
- Подписан
- 15.06.2026
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11694 гр. София, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110120641 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№
15.06.2026 година
В
И М Е Т О
Н А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София
Н А Р О Д А
IIІ ГО, сто петдесет и пети
На седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
1
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 20641 по описа за 2025 година на СРС, 155-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. Л. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ...., адв. А. И., против „....“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 25,56 лв., представляваща платена от ищеца на трето лице, представляваща задължение за потребена електрическа енергия от ответника за абонатно съоръжение на адрес: гр. С...., платена по фактура № .... от 09.01.2025 г., с която сума ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 09.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.11.2024 г. бил избран за председател на управителния съвет на етажната собственост на адрес: гр. ..... Твърди, че за вход А и вход Б има едно общо абонатно съоръжение, а за вход В – друго такова, които абонатни станции са собственост на ответното дружество. На 09.01.2025 г. била издадена фактура № .... от „....“ ЕАД за клиентски № ...., абонатен № .... на стойност 24,26 лв. и срок на плащане до 23.01.2025 г. Сутринта на 03.04.2025 г. обитатели на вход А и вход Б установили, че няма парно отопление и топла вода, за което уведомили ищеца, който впоследствие установил, че в абонатната на двата входа няма електричество. Ищецът подал сигнал до „....“ ЕАД, като след извършена проверка от представители на дружеството установили, че електричеството е прекъснато поради неплатена в срок сума по издадена фактура. Ищецът уведомил ответника за извършената констатация и спиране на електричеството, както и от необходимостта от подаване на топлоенергия. На 03.04.2025 г. ищецът извършил плащане на сумата от 25,56 лв., включваща задължението по издадената фактура от 24,26 лв. с включено ДДС, лихва за забава и такса за банков превод, за което му била издадена разписка от „Изипей“ АД. След извършеното плащане било възстановено електро- и топлоподаването.
Навежда доводи за наличие на договорни отношения между етажната собственост и ответното дружество. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕАД, с който оспорва исковата претенция. Оспорва относимостта на изложените факти за лишаване без правно основание от предоставяните от ответника услуги към твърдяното неоснователно обогатяване. Оспорва предявения иск като вътрешно противоречив и предявен при несъответствие на изложените твърдения и 2 петитума на исковата претенция. Прави възражение по чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва изложените твърдения относно собствеността върху абонатната станция. Позовава се на извършено посещение на 03.12.2024 г. от представители на ответника и уведомяване на клиентите на ответника на процесния адрес за необходимостта от монтиране на електромери и прехвърляне на партидата на ответника, което живущите на процесния адрес не са извършили. Позовава се на декларация, подписана от представител на живущите на процесния адрес, съставена преди инсталирането на електромерите, с която е заявено съгласие относно задължения за плащане на дължимите суми за електрическа енергия.
Оспорва материалноправната легитимация на ответника. Прави възражение за липса на елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Моли съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, претендира присъждане на направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения заверен препис от разписка от 03.04.2025 г. се установява, че е платено задължение по фактура № .... от 09.01.2025 г. за обект в гр. София, ул. „Ген.
Столетов“ № 84, вх. Б, ет. -1, абонатна, с получател: етажна собственост общ, с клиентски № ...., на стойност 24,26 лв. Видно от платежно нареждане от 03.04.2025 г. е била платена сумата от общо 25,56 лв., от която: сумата от 24,68 лв. и такса от 0,88 лв.
От представения заверен препис от удостоверение от 13.01.2025 г., издадено от Столична община, район „Сердика“, се установява, че Б. Л. Т. е управител на етажната собственост на адрес: гр. София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов“ № 84, вх. А, вх. Б и вх.
В, а видно от представения заверен препис от Протокол № 1 от 19.11.2024 г. ищецът е бил избран за управител на етажната собственост.
От представения заверен препис от Договор за присъединяване на клиент, който ще ползва топлинна енергия за битови нужди № ДП-1 от 21.02.2023 г. се установява, че същият е сключен между ответното дружество и трети лица, като по отношение на процесната абонатна станция е бил подписан Акт за приемане и предаване на дълготрайни материални активи.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на 03.12.2024 г. ищецът е подписал декларация за заплащане на консумираната ел. енергия в абонатната станция от клиента, съдържаща изявление за липса на инсталиран електромер.
3
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че ищецът е управител на етажната собственост на адрес: гр. София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов“ № 84, вх. А, вх. Б и вх. В, избран за такъв на проведеното общо събрание на етажната собственост на 19.11.2024 г. Не се спори, че в сградата в режим на етажна собственост има изградена абонатна станция, както и че сградата се топлоснабдява от ответника. Спори се чие е задължението за плащане на дължимата електрическа енергия за абонатната станция, както и относно разместването на имуществени блага в правните сфери на страните.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обогатяването.
От събраните в хода на делото доказателства се установява, че процесната абонатна станция е предадена на ТР София. Същевременно издадената фактура, по която ищецът твърди, че е извършил плащане, е с получател: етажна собственост общ за обект: гр. София, ул. „Ген. Столетов“ № 84, вх. Б, ет. -1, абонатна. За съда се налага извод, че потребената електрическа енергия е от абонатната станция на процесния адрес, която абонатна станция е част от дълготрайните материални активи на ответника, поради което и ответникът е задължен за потребената електрическа енергия от абонатната станция. По делото обаче не бяха ангажирани доказателства за сключване на договор за доставка на електрическа енергия по отношение на абонатната станция било с ответника, било с етажната собственост. Не бяха представени и доказателства за плащане на твърдяната парична сума от ищеца с притежаван от последния платежен инструмент, в случая банкова карта. Ето защо за съда се налага извод, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не доказа наличието на разместване на имуществени блага в имуществените сфери на страните. Съдът намира предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Само за пълнота на изследването следва да се посочи, че дори по делото да беше установено от страна на ищеца, че именно ответното дружество е имало сключен договор с „....“ ЕАД във връзка с абонатната станция, и ответникът като собственик на абонатната станция е задълженото лице, както и че ищецът е извършил твърдяното плащане, а не етажната собственост, би било налице основание за претендиране на обезщетение по реда на чл. 61 от ЗЗД, включително и в хипотезата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗД, а не по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, доколкото съобразно чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото да се предяви иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 09.04.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира 4 същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на направените по делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК е основателно, съразмерно с отхвърлената част от иска, като в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав, Р
Е
Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от Б. Л. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ...., адв. А. И., против „....“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 25,56 лв. /двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ с еврова равностойност 13,07 е. /тринадесет евро и седем цента/, представляваща платена от ищеца на трето лице, представляваща задължение за потребена електрическа енергия от ответника за абонатно съоръжение на адрес: гр. С...., платена по фактура № .... от 09.01.2025 г., с която сума ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 09.04.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. Л. Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ...., адв. А. И., ДА ЗАПЛАТИ на „....“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/ с еврова равностойност 51,13 е.
/петдесет и едно евро и тринадесет цента/, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Разпечатката съдържа 60 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bee3c17a-9408-4928-848b-dfda5039d279