Решение № 930 от 19.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Пловдив, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330202850 по описа за 2025 година Производството по делото е след постановено решение № 4531/ 19.05.2025г. по КАНД № 452/ 2025г. на Административен съд – Пловдив, с което делото е върнато на РС- Пловдив за ново разглеждане от нов съдебен състав.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Електролукс Т. и синове“ ООД против наказателно постановление № 13- 2400341/ 02.08.2024г. на Д. С. Т. - ******* на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1800.00 лева, за извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

Я., която поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна оспорва жалбата.

Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкажалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 10.04.2024г. не е уредил, като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Б. И. Б., ЕГН:

**********. Сочи се, че по време на проверката лицето Б. Б. е посочил в декларация, че работи в дружеството жалбоподател с елементи на трудово правоотношение. Нарушението било извършено на 10.04.2024г. в гр. Пловдив, а било констатирано на 09.05.2024г. при преглед на фирмената документация в Дирекцията, когато за лицето Б. Б. не е представен сключен трудов договор в писмена форма към 10.04.2024г. Представен е граждански договор от 01.04.2024г. Нарушен бил чл. 62 ал.1 от КТ.

От показанията на свид. Д. актосъставител се установява, че към момента на извършената проверка на 10.04.2024г. лицето Б. Б. е работил на строителния обект и е заривал канал, като изрично посочил, че не може да пише и не разбира. Установява се, че представената декларация по чл.401 от КТ е била попълнена от служителите на инспекцията по труда в частност свид.

Д.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, в частта, в която сочат, че лицето Б. е бил на строителния обект и е копал канал, тъй като в тази част са последователни и изцяло кореспондират с другите събрани по делото доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, в частта, в която сочи, че лицето Б. е работил без договор. Това е така, тъй като в тази част показанията са изцяло опровергани от всички събрани по делото доказателства – граждански договор, декларация, показанията на свид. Б., Й., А..

От показанията на свид. свид. Б., Й. и А. се установява, че лицето и свидетел Б. Б. е работил на строителния обект във фирмата на жалбоподателя, за извършването на определена работа срещу определено възнаграждение.

Установява се, че е работил без елементи на трудово правоотношение – 2

„работихме за два три дни. Бяхме на граждански договор…..Казаха ни какво да правим. Нямахме определено работно време. Когато решим тогава си почиваме“ (свид. Б., стр.37), „Б. беше на граждански договор. За три – четири дни приключват работата. Те си имат кирка и лопата…..когато си искат почиват (свид. Й., стр.37 гръб), „Бяхме на граждански договор.

Нямахме работно време. Когато решим си работим..“ (свид. А., стр.38).

Установява се с категоричност, че е възложена опредена работа на неопределен брой лица срещу определено възнаграждение. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни и изцяло кореспондират с всички събрани писмени доказателства по делото.

Следва да бъде отбелязано, че представеният по делото граждански договор от 01.04.2024г. съдът приема за достоверен, тъй като изцяло се подкрепя от показанията на свид. Б., Й. и А. .

Представената по делото декларация по чл. 402 от КТ не материлизира достоверност, предвид което не се цени от съда с доверие. Както и по – горе бе посочено, от показанията на свид. Б., Й. и А. се установява, че свид. Б. не може да чете и пише и, че същата е попълнена от служител на въззиваемата страна. На свид. Б. е била предоставена декларация за подпис, без същият да може обективно да чете и разбере значението й.

С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, 3 жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.

Изложената фактическа обстановка в АУАН е изцяло разколебана и опровергана от събраните по делото доказателства, предвид което презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 416 ал.1 от КТ е оборена.

Спорният въпрос в производството е дали в случая чрез сключването на граждански договор, и по-конкретно в случая договор за изработка, се прикриват трудовоправни отношения. Съгласно правната теория и практика двете правоотношения – трудовото и облигационното, имат като основна разлика предмета на договора. При трудовия договор работникът дължи престиране на труд, а при договора за изработка - неговия резултат. В настоящия случай не се доказва безспорно от въззиваемата страна, че свид. Б. е дължал престирането единствено на работната си сила. Липсват доказателства същият да е извършвал каквито и да е други дейности на обекта, необхванати от приложното поле на търсения с договора за изработка резултат. В настоящия случай фактически извършената дейност е признак, както на едното - тъй като дължи изработването именно на изкопаване и зарИ.е на канал, така и на другото правоотношение, където престира единствено работна сила в тези две области.

Следващият разграничителен елемент е заплащането на изработеното.

Докато при гражданските договори се дължи възнаграждение за определен резултат, при трудовото правоотношение има елемент на периодичност при заплащането за престирания труд. В случая, видно от представения по делото писмен граждански договор е, че страните са уговорили възнаграждение в размер на 500 лв. за извършената дейност. По отношение на наличието на писмен граждански договор съдът констатира, че същият е бил представен на инспектиращите преди съставяне на АУАН, доколкото наличието на същия е описано в АУАН, съставен от актосъставителя. По отношение на описаното в декларацията по чл.402, ал.2 от КТ възнаграждение съдът съобрази, че поначало няма пречка уговарянето на трудовото възнаграждение да се извършва според изработеното. В случая обаче свид. Б. сочи в показанията си, че работата е била за около 2 -3 дена и е трябвало да получи съответната сума след извършената дейност, като видно от представената сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ е било извършено плащане за сумата от 500 лв., 4 която съответства на посочената в гражданския договор, за която същевременно са били заплатени и осигурителните вноски, а видно от протокола за приемане на извършена работа сумата е заплатена, а извършената работа е приета. Поради това и по самото възнаграждение и начина му на формиране не може да се направи категоричен извод за това в случая да се касае за трудови отношения. Местоизпълнението също няма как да доведе до извод за разграничаване на отношението като трудово или като облигационно, доколкото и в двата случая би било едно и също мястото, където свид. Б. е следвало да извърши дейността, за която се е уговорил с дружеството-жалбоподател. По отношение на работното време – същото е посочено в декларацията 8 часа, което нито е осем часов работен ден, нито видно от показанията на свид. Б., Й. и А. в които липсват данни на място да е бил наличен ръководител на обекта, спазването му е било контролирано от някого, нито е имало регламентирани почивки за обяд или отпуск. Уговорката в гражданския договор от 01.04.2024г. е да се изкопае и закрие изкоп, към момента на проверката не изтекла. Видно от показанията на свид. Б., Й. и А. някой му е определил предварително, а той сам, заедно с останалите работници, са определили кога да започнат работата по обекта, кога да идват и кога да почиват, като това е ставало възможно в светлата част на деня.

Посоченото съдът определя по-скоро като елемент от облигационното правоотношение, отколкото като такова на трудово. От друга страна не са се установили лица на обекта, които да следят за спазването на работното време.

Не са посочени почивки или отпуски от страна на свид. Б., нито пък лице, което да контролира извършването на работата по изкоп, или да им предава трудовите възнаграждения, каквото е положението в типичните случаи на прикрити трудовоправни отношения. Напротив, свид. Б . е получил възнаграждението, за което се е уговорил, еднократно и именно след приключването на възложената работа, което е типично при договора за изработка. Видно от подадените данни в ТД на НАП Пловдив, лицето е било осигурено на дохода, който сам твърди, че е получил, както и са декларирани необходимите плащания към държавния бюджет, поради което и това обстоятелство също не може да послужи като аргумент за прикрИ.е на трудово правоотношение. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не се доказва по един безспорен и категоричен начин, че свид. А. е бил в трудово правоотношение с жалбоподателя, което да обуслови сключването на писмен 5 трудов договор между двете страни.

На следващо място, съгласно указанията дадени по постановено решение № 4531/ 19.05.2025г. по КАНД № 452/ 2025г. на Административен съд – Пловдив, с което делото е върнато на РС- Пловдив за ново разглеждане от нов съдебен състав, настоящият съдебен състав приема, че извършената проверка не е извършена от оправомощени за това служители на въззиваемата страна. Съобразно чл.21 ал.5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ териториалната компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед. В конкретния случай, представената по делото заповед не изменя териториалната компетентност, а единствено урежда изпълняващият функциите изпълнителен директор, т.е. в конкретния случай, не е изменена териториалната компетентност на служителите извършили проверката, което води до извършена проверка от материално некомпетентни служители, поради което съставения АУАН и НП са незаконосъобразни.

С оглед на гореизложеното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което и същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото следва въззиваемата страна да заплати направените разноски в размер на 800.00 лева, предвид обема, фактическата и правна сложност на делото.