Решение № 209 от 18.11.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Девня, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100381 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. Д. И., ЕГН **********, гр. Д., ул. „ С. „ №**, вх. А, ет.*, ап.*, против ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „ Панчо Владигеров „№ 21Б, ет.2 и с искане да се установи, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5066,10 лева главница по изпълнителен лист, издаден на 08.02.2010 по гр. д. №275/2010г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата от 21.05.2009г. до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба се казва, че въз основа на издаден изпълнителен лист по т.д.

275/2010 г. по описа на СГС т.о., срещу И. Д. И. е образувано изпълнително дело № 1744/2010 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев с per. № 841, район на действие СГС. С оглед осъществяване на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело, съдебния изпълнител е изпратил запорно съобщение изх. № 110443/09.12.2024 г. до ищецът, в което за обективирани действия по принудително събиране на сумите, а именно: опис на имущество: движими вещи, който ще се състои на 13.02.2025 г. в 09:00 ч. в гр. Д., ул. „С.“ № бл. **, вх.

А, ет.*, ап.*. Видно от изпратеното съобщение, като взискател по делото е посочено ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БЕ” АД, ЕИК 202423225.

Посоченото изпълнително дело е образувано за сумите, както следва: - 5066,10 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 21.09.2010 г. Сумата е погасена по давност, поради което ищецът не дължи заплащане на процесиите суми, както и същите не подлежат на принудително изпълнение: На ищеца не му е известно, че въз основа 1 на посочения по - горе изпълнителен лист, по образувано изпълнително дело № 1744/2010 г. по описа на ЧСИ НЕДЕЛЧО МИТЕВ с per. № 841, район на действие СГС, да са извършвани действия по принудително събиране на сумата, поради което счита че давността започва да тече с обявяването на ТР № 2/2015 год. - 26.06.2015 год., то към датата на предявяване на иска петгодишният погасителен давностен срок също е изтекъл. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Съответно нова давност започва да тече от предприемане на всяко валидно изпълнително действие в „изпълнителния процес, като същата се изчислява от последното валидно предприето изпълнително действие в изпълнителния процес. Вземанията, обективирани в изпълнителния лист, издаден по по т.д. 275/2010 г. по описа на СГС т.о., срещу И. Д. И. е образувано изпълнително дело № 1744/2010 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев с per. № 841, район на действие СГС, е погасена по давност, която е настъпила на 26.08.2021 г. С оглед изложеното приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност и предвид, че няма валидно изпълнително действие от 26.06.2015 г. то общата 5-годишна давност е изтекла на 26.08.2021 г. Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. Длъжникът винаги има правен интерес от завеждането на установителен иск по чл. 439 ГПК, при наличието на висящо изпълнително дело. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение. От друга страна при наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от водене на иск по чл. 439 ГПК. Правният интерес на ищеца произтича от факта, че съдебните изпълнители са обвързани от изпълнителната сила на изпълнителния лист, дори и в случаите когато изпълняемото право, обективирано в листа е погасено по давност. На следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се 2 направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК длъжникът по изпълнително дело може да оспорва вземането на взискателя чрез иск, основан на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай, изпълнителния лист, е издаден по т.д.

275/2010 г. по описа на СГС т.о. .Несъмнено изтичането на давността е факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, доколкото давността по дефиниция е период от време, след чието изтичане вземането се превръща в „естествено“ и неговото изпълнение зависи от волята на длъжника.

С оглед изложеното се моли за уважаване на иска

Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са : Ha 29.04.2008 г. между „Профи Кредит България" ЕООД, в качеството му на Кредитор, от една страна, и И. Д. И., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № ************. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът „Профи Кредит България" ЕООД е финансирал кредитополучателя, а за И. Д. И. е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

По молба на „Профи Кредит България" ЕООД на 09.06.2010 г. е образувано изп. дело № 1744/2010 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с per. № 841 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист, издаден по т.д. № 275/2010г., по описа на СГС.

По време на образуваното на 09.06.2010 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 1744/2010 г. са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят „Профи Кредит България" ЕООД е възложило правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Неделчо Митев. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. /Решение от 19.01.2021 г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/. На 27.10.2011г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в следните банки: „Юробанк България" АД, „Инвестбанк" АД, „Обединена българска банка" АД, „Българска банка за развитие" АД.

На 16.11.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Лейбър Мениджмънт" ЕООД. На 14.01.2014г. е изходирана и изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му. На 3

14.01.2014г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в следните банки: „Банка ДСК" ЕАД, „Юробанк България" АД, „Обединена българска банка" АД. На 11.06.2014г. е изходирана и изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му. На 19.02.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Микстрой 90 МГ" ЕООД. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г„ постановено по тьлк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015 г„ обаче се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013 г„ ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc и следователно дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. Ns 2382/2017, IV ГО на ВКС, с председател Борислав Белазелков. Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците"... обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с ТР Ns 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочва, че „извършената с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановена по тьлк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. постановено по тьлк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това." Ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тьлк. д. № 2/2013 4 година на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че „ давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС'. В тази връзка същото становище застъпва и Решение на ВКС № 252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г„ III ГО: „Когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в общественоикономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. В подкрепа на гореизложеното са и Решение № 51 от 2019 по гр.д. 2917 от 2018 на ВКС, 4-то ГО, Решение № 315/01.10.19 г. по в. гр. д. № 480/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 397/04.11.19 г. по в. гр. д. № 605/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г„ Решение № 61/24. 07.2019 г. по в. гр. д. № 217/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на PC - Варна по гр. д. № 18244/2018 г„ Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд-гр. Варна по в.т.д. № 1091/2019 г. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за зашита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г.