Акт от 04.12.2019, Апелативен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е № 107

04.12.2019 год., гр. Бургас

АПЕЛАТИВЕН СЪД -

БУРГАС, Гражданско отделение на 06 ноември 2019 година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛБЕНА ЗЪБОВА

2.

РОСИЦА СТОЕВА секретар Пенка Шивачева като разгледа докладваното от съдия Росица

Стоева възз.гр.дело № 330/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Апелативен съд - Бургас е образувано по въззивна жалба на „Банка Пиреос България“ АД срещу Решение

№316/19.07.2019 г. по гр.д. №776/2018г. по описа на БОС, с което по иска на "А енд М" ЕООД против „Франко“ ЕООД и „Банка Пиреос

България“ АД е прието за установено, че „Франко“ ЕООД, в качеството му на длъжник - залогодател по договор за особен залог от

18.04.2008 г., не е собственик на движимите вещи, предмет на предявения по делото отрицателен установителен иск.

С въззивната жалба решението на БОС се обжалва изцяло, като недопустимо, алтернативно - като неправилно. На първо място, в жалбата се навеждат възражения за недопустимост на разгледания отрицателен установителен иск, поради липса на правен интерес, тъй като не е ясно как се влияе правната сфера на ищеца от уважаването или отхвърлянето на иска. Сочи се също така, че не е налице нито една от хипотезите разгледани с ТР № 8/2012 г. на ВКС, тъй като в случая дали „Франко“ ЕООД е собственик или не на процесните машини, няма отношение към правната сфера на ищеца, поради което искът следвало да се остави без разглеждане.

Заявено е още, че предметът на предявеният иск не е индивидуализиран в достатъчна степен, нито чрез писмени доказателства, нито чрез оглед на вещите лица, изготвили изслушаните по делото експертизи, тъй като машините липсват по време на цялото исково производство, поради което вещите лица не са могли да установят идентичност с машините предмет на учредения залог в полза на банката.

Намират, че разкриването на обективната истина по делото би било възможно едва при успешното приключване на наказателното производство по преписка №8039/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, образувана по сигнал на „Банка Пиреос България“ АД. Заявяват, че събраните по делото доказателства са изтълкувани превратно от съда, като едни и същи обстоятелства са приети за недостатъчно индивидуализиращи в един случай и за достатъчно индивидуализиращи – в другия. Твърди се, че първоинстанционния съд е постановил своето решение при непълнота на доказателствения материал, като е оставил без уважение /без произнасяне/ направеното искане за приобщаване към делото на материалите по изпълнително дело №776/2016г. по описа на ЧСИ С. Н., съдържащи два подробни описа на процесните движими вещи. Намират, че неправилно първоинстанционния съд е игнорирал посочения от Банката довод за извличане на полза от собствено противоправно поведение – едно и също физическо лице, представляващо понастоящем „Авичерис“ ЕООД е представлявало „Франко“ ЕООД, подписало е протокола за оглед на машините и след това протокола за въвод във владение на недвижимия имот, като през този период от време машините са изчезнали. Предвид изложеното от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да остави исковата претенция без разглеждане като недопустима, алтернативно и ако прецени предявения иск за допустим - да го отхвърли.

Въззивната жалба е връчена редовно на насрещните страни „А енд М“ ЕООД и „ФРАНКО“ ЕООД.

В законоустановения срок „ФРАНКО“ ЕООД не е упражнило процесуалното си право на писмен отговор по въззивната жалба и не е изразило становище по нея.

В законоустановения срок „А енд М“ ЕООД е депозирало писмен отговор по въззивната жалба, в който е заявено становище за нейната неоснователност. Оспорени са твърденията на въззивника за недопустимост на предявения иск с аргумент, че същия е такъв по чл.36, ал.2 ЗОЗ и правен интерес от него винаги е налице ако с поведението си противната страна прави несигурни правата на ищеца, като в конкретния случай несигурността произтичала от предприетите в полза на банката изпълнителни действия по отношение на процесните вещи. Намира за неоснователно и възражението на въззивника за недостатъчна индивидуализация на предмета на иска - в петитума на иска ясно и точно били посочени наименованието и бройката на всяка движима вещ, за която претендират, че не е собствена на "Франко" ЕООД. За неоснователни са намерени и твърденията във въззивната жалба за необоснованост на атакуваното решение, в частност за неправилна преценка на доказателствата от страна на съда. Въз основа на подробните съображения в отговора се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.

В о.с.з. въззивника „Банка Пиреос

България“ АД не изпраща представител, но чрез пълномощника юриск.

Т. поддържа въззивната жалба, като иска уважаването й по изложените в същата съображения. Претендира за присъждане на разноски.

Заявява и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна „А енд М“ ЕООД.

Допълнителни съображения са изложени в представени писмени бележки.

В о.с.з. въззиваемата страна „А енд М“ ЕООД не изпраща представител, но чрез пълномощника адв. Н. оспорва жалбата по съображенията в писмения отговор, като иска оставянето й без уважение, съответно - потвърждаване на атакуваното решение. Претендира и за присъждане на разноски.

В о.с.з. въззиваемата страна „ФРАНКО“ ЕООД, редовно и своевременно призована, не се представлява и не изразява становище по въззивната жалба.

След преценка на доводите по жалбата, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Тук е мястото да бъде обсъдено заявеното от въззивника възражение за недопустимост на разгледания от БОС отрицателен установителен иск, мотивирано с липса на правен интерес у ищеца, тъй като същото влияе върху допустимостта на постановеното решение. Така заявеното възражения се прецени от въззивния съд за неоснователно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно допустимостта на иска са правилни и се споделят и от настоящата инстанция.

В производството пред БОС ищеца „А енд М“ ЕООД е заявил претенция против „Франко“ ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД да бъде прието за установено, че „Франко“ ЕООД, в качеството му на длъжник - залогодател по договор за особен залог от 18.04.2008 г., не е собственик на движимите вещи, подробно описани в ИМ. Интереса си от предявяване на иска ищеца е обосновал със започналото принудително изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на процесните вещи, за които твърди да са негова собственост.

Така предявения иск намира правното си основание в нормата на чл.36, ал.2 ЗОЗ, вр. чл.124 ГПК, каквато е и правната квалификация, определена от БОС.

За да е допустим така предявеният отрицателен установителен иск, следва да е налице правен интерес от предявяването му, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за чието наличие съдът следи служебно, както и да представлява адекватна форма на защита на материалното право на ищеца, накърнено от изпълнителните действия, предприети по реда на ЗОЗ. Нормата на чл.36, ал.2 ЗОЗ регламентира исков път за защита на третото лице, чието право е засегнато от изпълнението, осъществено по реда на посочения закон в две алтернативно предвидени хипотези: когато то твърди, че особеният залог му е непротивопоставим на някое от основанията, посочени в закона или за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на залогодателя. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при условията на втората хипотеза на чл.36, ал.2 ЗОЗ (каквато е процесната) е налице когато изпълнението е насочено върху имущество, което не е собствено на заложния длъжник, независимо дали ищецът претендира, че е носител на същото право, но при наличието на общите предпоставки за допустимост на такъв иск. В ТР №8/27.11.2013 г. по т.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни права върху един и същ обект, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. По принцип за наличието на правен интерес се съди от твърденията в исковата молба, а с тълкувателното решение е прието, че ищецът по отрицателен установителен иск за собственост следва да докаже и фактите, от които произтича този правен интерес. В случая ищеца е представил писмени доказателства, въз основа на които твърди да е собственик на процесните движими вещи, а не е спорно, че претендираното от него право на собственост върху същите вещи е накърнено от започнато производство по принудително изпълнение по реда на ЗОЗ. Ето защо следва да се приеме, че ищецът има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск и твърдението на ответника „Банка Пиреос България“ АД за недопустимост на иска, поради недоказване на правния интерес е неоснователно.

При изложеното предявения иск се прецени за допустим, съответно - допустимо е и постановеното решение, поради което въззивната жалба следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.

Както вече се посочи, в производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.36, ал.2 ЗОЗ, вр. чл.124 ГПК.

С исковата молба ищеца „А енд М“ ЕООД е заявил претенция против „Франко“ ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД да бъде прието за установено, че „Франко“ ЕООД, в качеството му на длъжник - залогодател по договор за особен залог от 18.04.2008 г., не е собственик на следните движими вещи, подробно описани в ИМ, представляващи оборудване за преработка на черешов пулп, съставено от изброените компоненти: три вани с подемник с инв.

№№ 1314Х, 1315Х, 1316Х, окомплектовани с транспортна лента с инв. № 13339Х; транспортна лента към към калибратор-тресачка 24мм с инв.

№ 1344Х; транспортна лента към към калибратор-тресачка 22мм с инв. № 1343Х; транспортна лента към към калибратор-тресачка 20мм с инв. № 1345Х; транспортна лента към калибратор-тресачка 18мм с инв. № 1342Х; обща транспортна лента към вани с подемник с инв. № 1339Х; транспортна лента с подемник инв. № 1134IХ; инспекционни ленти, окомплектовани с обща транспортна лента- 4бр. с инв. №№ 1329Х, 1330Х, 133IХ, 1333х; инспекционни ленти - 3 бр. с инв. №№ 1336Х, 1335Х, 1334Х; обща транспортна лента към костиловадачки с инв. № 1338Х; калибратор-тресачка 24мм ведно със стойка и транспортна лента с инв. №№ 1307Х, 1344Х; калибратор-тресачка

22мм ведно със стойка и транспортна лента с инв. №№ 1308Х, 1343Х; калибратор-тресачка 20мм ведно със стойка и транспортна лента с инв. №№ 1309Х, 1345Х; калибратор-тресачка 18мм ведно със стойка и транспортна лента с инв. №№ 1310Х, 1342Х; транспортна лента с подемник с инв. №№1341Х, 1346Х, обезлистител с инв. №1303Х, разчепквач с инв. №1302Х, находящите се в цех, собственост на първия ответник метални постаменти, ел.двигатели и редуктори.