Решение № 1280 от 26.09.2024, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1280

Смолян, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА и с участието на прокурора НИКОЛИНКА ЧАМОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20247230700221 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от „НИАГАРА – ФУНГИ – ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], **, представлявано от управителя И. А. И., чрез пълномощник - адв. К. срещу Национална агенция за приходите – [област], с цена на иска 7 500 лева.

Сочи, че след подадена жалба от ищеца по реда на чл. 152, ал. 1 от ДОПК с Решение по жалба срещу Ревизионен акт № 76/10.03.2023 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] е отменен издадения срещу ищеца Ревизионен акт № 16002122003430 от 27.01.2023 г. като в хода на производството по чл. 152 и сл. от ДОПК към жалбата е представил Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г. за заплатен адвокатски хонорар по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 7 500 лева, от които 6 250 лева - адвокатски хонорар и 1 250 лева - ДДС, заплатен изцяло и в брой.

Моли да бъде постановено решение, с което да се осъди НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ със седалище и адрес: [населено място], [община], Р. О., [улица], БУЛСТАТ **, представлявана от Изпълнителния директор Р. С., да заплати на „НИАГАРА - ФУНГИ - ИЛИЯ ИЛИЕВ“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 20, представлявано от управителя И. А. И. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7 500 лева (седем хиляди и петстотин лева), представляващи заплатен адвокатски хонорар в хода на административно производство.

Ответникът, чрез юрк. Д. с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва предявения срещу НАП иск и моли да бъде намален размера на адвокатския хонорар под минималния размер, определен в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

На първо място се твърди, че вредата за ищеца не е в претендирания размер от 7 500 лева, като адвокатския хонорар е изчислен съгласно чл. 8, ал. 4, във връзка с чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата, според материален интерес по ревизионното производство в размер на 6 250 лева, върху който е начислен и ДДС в размер на 1 250 лева. В конкретния случай данъкът не следва да се включва в размера на претендираните разноски, доколкото той е приспаднат от ищеца, тъй като е регистрирано по ЗДДС лице, по реда на Закона за данък добавена стойност. Видно от отчетните регистри на ищеца за месец пети 2023 г., фактура № 1004/02.02.2023 г. е намерила отражение в дневника за покупки с право на пълен данъчен кредит. Респективно сумата на данъка е включена в справка-декларация за същия данъчен период, с право на пълен данъчен кредит. Или иначе казано, след като ищецът ползва данъчен кредит по фактурата, приспадайки ДДС в размер на 1 250 лева, от задълженията си за данъчен период – месец пети 2023 г., то не е налице вреда в такъв размер.

В допълнение към изложеното се сочи, че съгласно решение на съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/22 е прието, че чл. 101, §1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, че национална уредба съгласно която от една страна адвоката и неговия клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, като Висш адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията, с оглед на целта, по смисъла на посочената разпоредба на ДФЕС. Така даденото разрешение на преюдициалното запитване е задължително за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК, и от същото следва извода, че при искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащи на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, каквото е направено с отговора на исковата молба, съдът не е обвързан от минималните размери определени съобразно наредбата. В тези случаи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение, следва да се определи при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Действително, в конкретния случай става въпрос за обжалване по административен ред на ревизионен акт на значителна стойност, но са налице обстоятелства, които намаляват фактическата и правна сложност, а именно: На първо място в обхвата на данъчната ревизия е корпоративен данък за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., тоест само за една данъчна година и само за един вид данък. И на второ място, голяма част от доказателствата в хода на ревизията, са приобщени от извършени предходни ревизионни производства спрямо ищеца или иначе казано, същият е запознат вече с тях. Касателно обема от действия предприети от адвоката на ищеца следва да има предвид следното, а именно: Оказаната от същия правна помощ се изразява единствено и само в изготвяне на жалба срещу ревизионния акт, в която не са направени доказателствени искания, няма осъществено процесуално представителство, респективно няма предприети доказателствени искания, характерни за една съдебна фаза, като разпит на свидетели, назначаване на вещи лица, събиране на писмени доказателства и други, няма направено възражение срещу ревизионния доклад, като с жалбата срещу директора на Дирекция ОДОП [населено място], единствено е приложено решение по жалба срещу друг ревизионен акт, като голяма част от аргументите изложени в жалбата се извеждат именно от въпросното решение по жалба срещу РА от 2022 година.

С оглед на изложеното, моли за решение, с което да се намали размера на адвокатското възнаграждение и да бъде определено такова под минималния размер. Моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] намира иска за имуществени вреди за основателен и доказан, като в този смисъл е и решение № 9020/24.07.2015 г. на ВАС, по адм. дело № 7687/2014 г. на Трето отделение, но в случая следва да се имат предвид и изтъкнатите възражения и доводи от страна на процесуалния представител на НАП, досежно размера в който следва да бъде уважен предявения иск. Предлага да бъде уважен частично.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Ревизионен акт № 16002122003430 от 27.01.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. - Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП [населено място], на ищеца „Ниагара - Фунги - Илия Илиев“ ЕООД, с ЕИК 1**, са определени задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на 64 527.05 лева, както и са начислени лихви за забава в размер на 5 482.18 лева.

По подадена жалба по реда на чл. 152, ал. 1 от ДОПК с Решение № 76/10.03.2023 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] е отменен издадения Ревизионен акт, като в административното производство е представляван от адв. К.. Видно от представените от ищеца доказателства, договор за правна защита и съдействие, както и фактура от 02.02.2023 г., и фискален касов бон, върху размера на адвокатския хонорар в административното производство по оспорване на РА, същия е заплатил сумата от 7500 лв. с ДДС. Не е спорно, че Ревизионен акт № 16002122003430 от 27.01.2023 г., издаден от С. П. П. - Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. Г. - Главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП [населено място] е отменен с влязло в законна сила Решение № 76/10.03.2023 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място]. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издадения акт, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е спорно и че в производството пред административния орган жалбата е подадена от процесуалния представител и към същата е приложен договор за правна помощи, без доказателства и направени доказателствени искания, т.е. защитата се е ограничила единствено с подаването на жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди е допустим. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска – НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ със седалище и адрес: [населено място], [община], Р. О., [улица], БУЛСТАТ **, представлявана от Изпълнителния директор Р. С., към което юридическо лице принадлежи издалият РА.

Съгласно чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ, загл. изм. с ДВ, бр. 30 от 2006 г.). Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище [област]. (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП), които не са юридически лица. Следователно НАП е надлежният ответник по такъв иск.

За разлика от съществуващата регламентация по чл. 161 ДОПК, глава осемнадесета от същия, именувана "Обжалване на ревизионния акт по административен ред" не съдържа уредба на въпроса за разпределението на сторените от страните разноски в производството по обжалване по административен ред. В настоящия случай въпросът за законосъобразността на ревизионния акт, в обжалваната му пред решаващия орган част, е разрешен от него във фазата на задължителното административно оспорване. Разпоредбите на чл. 147 и чл. 155 ДОПК уреждат правомощията на решаващия орган по отношение на подадена жалба срещу ревизионен акт и сред изрично посочените такива липсва норма, предоставяща правомощие на органа да се произнася по претенции за разноски в административното производство (така в Определение № 16576 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16146/2013 г.). Член 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е неотносим към въпроса за присъждането на разноски от горестоящ административен орган. Тази разпоредба има своето място в раздела, който урежда процесуален ред за прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, наложени от органите по приходите, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Разноските, направени от жалбоподателя в хода на оспорване на РА пред горестоящия орган не представляват недължимо платени суми от типа на конкретно посочените по-горе. Този процесуален ред за прихващане и възстановяване не е приложим за направените в производството по обжалване по административен ред разноски. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е относима към влязъл в сила съдебен или административен акт, с който в полза на лицето е признато правото на получаване на сумите по т. 1-3, включително и разноски, като има предвид само тези, които изрично са признати с акта. В случая няма издаден такъв акт, с който да са признати разноски (така в Решение № 5229 от 21.04.2009 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 14048/2008 г.). Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът за разноските в административното производство намира разрешение в някои текстове, които обаче са неотносими към тези, направени от оспорващия в производството по обжалване на административния акт пред по-горестоящия административен орган. В глава шеста от АПК "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос също не намира уредба. Гражданският процесуален кодекс съдържа разпоредби за разноските в производства, каквито в спорната хипотеза не са проведени. Ето защо и по аргумент от чл. 19, ал. 3 ЗНАП в настоящия случай следва да се приеме, че отговорността на НАП следва да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.