Определение № 30 от 12.01.2026, Районен съд - Оряхово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Оряхово, 12.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20251460100961 по описа за 2025 година

От „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“Балша“№ 17, партер, представлявано от Б.И.Н., чрез пълномощника А. С. Г. против РС К., е предявен иск с правно осн. : чл. 49 във вр. с. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500.00 лв., от които: 400.00 лв., адвокатско възнаграждение, 100.00 лв. - разноски по исково производство изразяващи се във вреди настъпили след неправилно прилагане на задължителната съдебна практика на СЕС по ч.гр.д. № 418/2024г., 2 с-в. на PC К..

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2024г. ищецът подал в РС – К. заявление за издаване на заповед за изпълнение за задължение въз основа на което било образувано ч.гр.д.N 418/2024г., на PC К.. Била издадена заповед за изпълнение. Твърди се че, съдът не е спазил задължителната практика на СЕС изразяваща се в решение от 17 май 2022г. по дело С - 600/19г., решение от 17 май 2022г. по съединени дела С - 693/19г. и С - 831/19г., определение от 18 декември 2023г.. по дело С - 231/23г. обобщена в Определение № 1199 от 09.05.2024г. по ч.т.д. № 1304/2023г. на ВКС, като не се е произнесъл изрично, че по делото няма наличие на неравноправни клаузи.

В резултат на това длъжникът по заповедното производство е подал искова молба за прогласяване на договора за кредит за недействителен. Било образувано гр.д. № 493/2025г. по описа на PC К., което приключило с решение № 193 от 25.07.2025г. по гр.д. № 493/2025г. , с което съдът прогласил за недействителни части от договора за кредит, като присъдил в полза на длъжника ищец разноските по делото – сумата от 100.00 лв. държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение

Ищецът счита, че до генерирането на тези разноски нямало да се стигне, ако съдът бил спазил задължителната практика на СЕС при разглеждане на заявлението на кредитора и настоящ ищец по ч.гр.д. № 418/2024г., 2 с-в.. Твърди се че съдът е приложил тази практика при разглеждане на делото по исковата молба на длъжника.

Ищецът сочи, че неспазването на закона от страна на съда се изразява в неприлагането на задължителната практика на СЕС, която той прилага по дела срещу ищеца„Изи финанс“ ЕООД, но и по дела от дружеството срещу длъжника. Твърди се, че съдът не изпълнява основната си функция да прилага закона в защита правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Получава се точно обратното увреждат се правата първо на длъжника по делото, после и на кредитора, докато той защитава правата си. Но доколкото тази поредица от нарушения се дължи само и единствено на неправилно правоприлагане от съда, ищецът сочи че за него възниква правен интерес да предяви настоящият иск, тъй като е потърпевш от неправилното правоприлагане от страна на съда, който по презумпция трябва да е запознат със закона и съдебната практика, Доколкото това е основно изискване за 1 упражняване на неговата дейност на правоприлагащ орган.

Ищецът счита че дали договорът за кредит е действителен или не, съдът е следвало да се произнесе по ч.гр.д. № 418/2024г., 2 с-в. на PC К. на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ТПК, както и съобразно посочената съдебна практика, дали в договора има или няма неравноправни клаузи.

С оглед на това, поради неизпълнение на задължения си от страна на съда - да правораздава, спазвайки закона и задължителната съдебна практика (на вътрешните съдилища и на СЕС), вследствие на решението гр.д. Ns 493/2025г., 2 с-в. на PC К. му е причинено увреждане изразяващо се в заплащане на 100.00 лв. дръжавна такса на длъжника и 400.00 лв. на процесуалния му представител, поради което ищецът иска съдът да постанови решение, с което на основание чл. 48 и 45 от ЗЗД да осъди Районен съд К., като работодател на съдия А.Д.Д. – съдия докладчик ч.гр.д. № 418/2024г. и гр.д. № 493/2025г., да заплати на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. “Балша” № 17, an. 1, представлявано от Б.И.Н. - управител чрез юрисконсулт А. С. Г. сума в размер 500.00 лв., от които: 400.00 лв., адвокатско възнаграждение, 100.00 лв. - разноски по исково производство изразяващи се във вреди настъпили след неправилно прилагане на задължителната съдебна практика на СЕС по ч.гр.д. № 418/2024г., 2 с-в. на PC К.. .

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника РС К., представляван от Г.П. – С. – адм. ръководител, е постъпил писмен такъв, с който се изразява становище по недопустимост на предявеният иск, евентуално неоснователност, като се навеждат доводи в тази насока.

Като взе предвид твърденията на страните, и депозираната искова молба съдът намира, че така предявените искове са недопустими, поради следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение на вреди, причинени на ищеца в резултат на допуснато от съда нарушение на националното законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са недопустими.

Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол и когато са влезли в сила те не могат инцидентно да се проверяват.

Съгласно измененията на ЗОДОВ /ДВ бр. 94/29.11.2019 г./ разпоредбата на чл. 2в предвижда възможността да се предявяват искове срещу държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Заявените в исковата молба основания за ангажиране отговорността на държавата съдът намира, че не попадат в нито една от изброените хипотези на ЗОДОВ и конкретно на чл. 2в ЗОДОВ. В чл. 2в ЗОДОВ се предвижда специален процесуален ред за разглеждане на исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС /решения от 13 юни 2006 г. по дело C-173/03, т. 32 и 42 и от 28 юни 2016 г. по дело С-168/15 т. 20 и т.24/. Районният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковата молба е недопустима на основание чл.

130 ГПК и подлежи на връщане, а производството по делото като недопустимо следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът определи

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, 2 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Балша“№ 17, партер, представлявано от Б.И.Н., чрез пълномощника А. С. Г. против РС К., за осъждане на ответника, на осн. чл. 49 във вр. с. чл. 45 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 500.00 лв., от които: 400.00 лв., адвокатско възнаграждение, 100.00 лв. - разноски по исково производство изразяващи се във вреди настъпили след неправилно прилагане на задължителната съдебна практика на СЕС по ч.гр.д. № 418/2024г., 2 с-в. на PC К.., поради недопустимост на предявеният иск.

ВРЪЩА Исковата молба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Балша“№ 17, партер, представлявано от Б.И.Н., чрез пълномощника А. С. Г., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 961/2025 г. по описа на РС Оряхово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________

3