Протокол № 427 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 427 гр. Варна, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20253100900590 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

Ищецът Т. Д. И. – синдик на „ТО-НИ-3“ ЕООД - в несъстоятелност , редовно призован, явява се лично, не се представлява.

Ответникът „ТО-НИ-3“ ЕООД - в несъстоятелност, редовно призован, представлява се от адвокат Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът С. С. Н., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат М. Г., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Ю. Х. П., редовно уведомена по телефона, явява се лично.

Т. И.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. А.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Г.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

Т. И.: Поддържам исковата претенция, както и уточняващите молби към нея заедно с приложените доказателства, така и допълнителната искова молба.

Видно от определението за насрочване на делото са допуснати и са приети доказателства, които поддържам. Запознат съм с проекта за доклад. Имам едно уточнение. На страница втора в доклада сте записали, че с отговорите на исковата молба ответниците са представили писмени доказателства. Видно от съдържанието на отговорите никъде не са представени доказателства. Ако 1 нещо аз съм пропуснал или е пропуснато за връчване, а ако не да приемем, че…Адвокатски пълномощни има приложени. Нямам възражения по доклада.

Адв. А.: Така е. Колегата е прав.

Т. И.: Нямам възражения по доклада.

Адв. А.: Оспорвам исковата молба. Поддържам допълнителната искова молба. Поддържам подадения отговор и допълнителния отговор на исковата молба, в които съм изложил твърдения по иска. По отношение на проекта за доклад също нямам възражения. Уточнихме, че се имат предвид пълномощните, които са представени към отговорите на исковата молба. На настоящия етап няма да сочим и други доказателства.

Адв. Г.: Оспорвам исковата молба, така и допълнителната искова молба.

Поддържам представените отговори. Поддържам възражението за процесуална недопустимост на предявения иск. Нямам възражения по доклада. Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на предявените искове, съобразно Определение № 651 от 20.04.2026 година и го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:

Предявени са искове от Т. Д. И., в качеството му на синдик на “То-Ни 3“ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201654617, срещу “То-Ни-3“ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201654617 със седалище и адрес на управление гр.

Аксаково, ***, и С. С. Н., ЕГН **********, с адрес ******, за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 76, том III, рег. № 13489, дело № 372/2022 г. на нотариус К. И., вписан в Служба по вписванията – Варна с дв. вх. рег. № 43651, вх. рег. № 44031 от 30.12.2022 г., акт № 156, том CXIX, дело № 27107/2022 г., по силата на който “То-Ни-3“ЕООД е продало на С. С. Н. собствените си 1/2 идеални части от поземлени имоти с идентификатори *** и ***, като исковете са предявени при следната последователност: главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, при условията на евентуалност иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и при по-нататъшна евентуалност иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага следните правнорелевантни фактически твърдения:

С молба по чл.625 ТЗ, подадена през януари 2024 г., „То-Ни-3“ ЕООД е поискало откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 220/13.05.2024 г., вписано в търговския регистър на същата дата, дружеството е обявено в свръхзадълженост с начална дата 01.01.2023 г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно по чл.

632, ал. 1 ТЗ. С решение № 260/19.06.2025 г. производството е възобновено по 2 чл. 632, ал. 2 ТЗ, като ищецът е назначен за временен синдик с дата на встъпване 01.07.2025 г. Ищецът твърди, че длъжникът не му е предал търговската и счетоводната документация по чл. 640 ТЗ.

Ищецът твърди, че след справка в имотния регистър е установил, че през 2021 г. дружеството е придобило 1/2 идеални части от два поземлени имота в землището на гр. Аксаково, местност „Чанлъка“, съответно имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, а с нотариален акт от 30.12.2022 г. същите тези идеални части са били продадени от дружеството, действащо чрез пълномощника си С. С. Н., на самата С. С. Н. за обща цена 989,70 лева, равна на данъчната оценка на продаваните идеални части. Твърди още, че след справка в КАИС е установил, че имотът с идентификатор *** впоследствие е разделен на два нови имота – *** и ***.

Ищецът поддържа, че процесната сделка попада в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, тъй като е извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, по нея страна е свързано лице с длъжника, а именно С.

С. Н. – съпруга на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството, и сделката е увреждаща кредиторите. Според ищеца увреждането се изразява в това, че дружеството се е разпоредило с имущество, което е следвало да служи за удовлетворяване на кредиторите, като е намалило масата на несъстоятелността, а уговорената цена е била значително под пазарната стойност на имотите. Ищецът сочи, че имотите се намират в близост до гр. Варна, летището и пристанището, поради което имат стойност, значително по-висока от уговорената продажна цена. Твърди също, че разпореждането е част от цялостно ликвидиране на активите на дружеството и че знанието на приобретателя за увреждането не подлежи на самостоятелно доказване в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, когато насрещната страна е свързано лице.

В уточняващата молба ищецът поддържа при условията на евентуалност и иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като твърди, че към момента на сключване на сделката са съществували задължения на дружеството към държавата и към свързани лица. В тази връзка се позовава на приетото в производството по несъстоятелност заключение по съдебно-счетоводна експертиза и сочи, че са били налице публични задължения с падежи, предхождащи сделката, включително по корпоративен данък за 2020 г., както и други публични задължения. Поддържа още, че дори ако се приеме, че към датата на сделката част от вземанията не са били възникнали, то е налице и хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, тъй като ответниците са договаряли с намерение да увредят бъдещите кредитори, като това намерение следва от съвкупната преценка на всички обективни данни, от свързаността между страните по сделката и от обстоятелството, че приобретателката е съпруга на управителя. Ищецът изрично се позовава и на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД относно знанието на третото лице.

3

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло исковата молба, уточняващата молба, всички направени искания и всички доказателствени искания. По възраженията за недопустимост излага, че решението за възобновяване на производството по несъстоятелност е постановено по надлежния ред, вписано е и е влязло в сила; че срокът по чл.

632, ал. 2 ТЗ касае подаването на молбата за възобновяване, а не задължително внасянето на началните разноски в този срок; че за определяне на размера на разноските е необходимо съдействие на съда; и че това разрешение се възприема в цитираната от него съдебна практика. Поддържа още, че синдикът разполага с представителна власт по чл. 658 ТЗ и че именно в хипотеза като настоящата, при първоначално спиране на производството по чл. 632, ал. 1 ТЗ, срокът за предявяване на исковете тече от възобновяването.

По съществото на спора поддържа, че разпоредителната сделка със свързано лице в рамките на двугодишния срок е увреждаща по смисъла на закона, като развива доводи и по приложението на практиката по чл. 135 ЗЗД към преценката за увреждането при иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ.

Ответницата С. С. Н. е подала отговор в срока по чл. 367 ГПК, в който излага следните възражения:

По допустимостта на главния иск поддържа, че същият е недопустим, тъй като производството по несъстоятелност е било възобновено незаконосъобразно. Излага, че с определение от 29.04.2024 г. съдът е определил сума за покриване на необходимите разноски в размер на 6000 лева, която не е била внесена в указания срок; че на 13.05.2025 г. НАП е подала молба за възобновяване без доказателство за предплатени разноски; и че съдът не е следвало да дава указания и да продължава срокове след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Оттук извежда, че възобновяването е незаконосъобразно и синдикът не разполага с процесуална възможност да предяви исковете.

По основателността на главния иск С. С. Н. поддържа, че самото качество на свързано лице не е достатъчно за уважаване на иска и че не е налице реално увреждане на кредиторите. Твърди, че сделката е сключена на цена, равна на данъчната оценка, която представлява обективен критерий и не може да се приеме за произволно занижена; че към датата на сделката дружеството не е имало кредитори или задължения към трети лица; че тя е платила цената в брой и е налице реално изпълнение; че не е съдружник или акционер в дружеството и няма контрол върху него; и че личната й връзка със съпруга й не означава автоматично знание за финансовото състояние на дружеството. Поддържа, че не всяка сделка със свързано лице е недействителна и че при възмездните сделки следва да се докаже реално увреждане и знание.

По отношение на евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД ответницата поддържа, че той е недопустим, тъй като искът по чл. 135 ЗЗД е общ отменителен иск спрямо специалния иск по чл. 647 ТЗ и синдикът няма качеството на кредитор, 4 за да го предявява. Възразява и че е било необходимо ищецът да уточни изрично дали поддържа хипотезата на чл. 135, ал. 1 или на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, тъй като това е пряко свързано с разпределянето на доказателствената тежест.

Евентуално по същество поддържа, че сделката е извършена преди да бъде възложена ревизия на дружеството и към тази дата не са били налице задължения към трети лица. В допълнителния си отговор ответницата заявява, че поддържа изцяло всички доводи по допустимостта и основателността, изложени в първоначалния отговор.

Ответникът “То-Ни-3“ЕООД – в несъстоятелност е подал отговор в срока по чл. 367 ГПК, в който излага следните възражения:

По допустимостта на исковете поддържа, че искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е недопустим, защото производството по несъстоятелност е възобновено без да са налице предпоставките на чл. 632, ал. 2 ТЗ, а следователно синдикът е назначен незаконосъобразно и не е активно процесуално легитимиран.

Поддържа и че искът по чл. 135 ЗЗД е недопустим, тъй като синдикът не е кредитор, а наличието на специални искове в ТЗ изключва възможността да се води общ отменителен иск по реда на ЗЗД. В допълнителния си отговор ответникът заявява, че изцяло поддържа тези възражения.

По съществото на спора “То-Ни-3“ЕООД – в несъстоятелност поддържа, че не е налице увреждаща кредиторите сделка. Твърди, че процесните имоти представляват идеални части от два поземлени имота, в които съсобственик е трето несвързано лице, което силно е влияело върху реалната им продажна цена. Излага, че след придобиването им през 2021 г. дружеството е установило, че и двата имота попадат в сервитутната зона на Летище Варна, което изключвало възможност за застрояване, имотите били земеделски земи, непривлекателни и неизползваеми в стопански аспект за дружеството и не можели да носят приходи. Поради това дружеството счита, че с продажбата се е разпоредило с имущество на действителна пазарна цена и че получената сума е постъпила в патримониума му, поради което не е налице намаляване на имуществото. Оспорва и твърдението, че към датата на сделката дружеството е имало задължения, като сочи, че ревизионният акт е връчен почти година покъсно и към 30.12.2022 г. не е било ясно дали изобщо ще бъдат установени вземания на НАП. Поддържа още, че не е имало намерение за увреждане на кредиторите.