Решение № 936 от 01.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Русе, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20224520102431 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Предявени са искове от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.

Русе Детелина Матева:

1/ Да се прекрати на основание чл. 30 ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 28 от ЗЗДет., постановената спрямо децата З. С. Г., ЕГН ********** и Г. С. Г., ЕГН ********** мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. - ,,настаняване в семейството на роднини или близки" настаняване в семейството на Е. Н. М., ЕГН ********** - баба по бащина линия, поради настъпване промяна в обстоятелствата, а именно влошено здравословно състояние на г-жа М. и предстоящото й ползване на социална услуга в Дом за възрастни хора с физически увреждания; и

2/ Да бъде наложена мярка за закрила спрямо децата З. С. Г., ЕГН ********** и Г. С.

Г., ЕГН **********, по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), на основание чл. 25 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗЗДет. - „настаняване в семейството на роднини или близки"настаняване в семейството на И. Г. К., ЕГН ********** - баба по майчина линия, със срок до навършване на пълнолетие от децата, а ако учат – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до промяна обстоятелствата, довели до налагане на мярката за закрила, като счита, че по този начин ще бъдат най-добре защитени правата и интересите им.

В исковата молба се твърди, че децата З. С. Г., ЕГН **********, на 10 г. и Г. С. Г., ЕГН **********, на 16 г., са с родители по удостоверение за раждане: майка В. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Р***, кв. Р***, ул. П*** № 59, ап. 529 и баща С. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р***, кв. Р***, ул. П*** № 59, ап. 529 и настоящ адрес: гр. С***, област Б***, ***. С решение № 214 от 14.02.2013 г. постановено по гр.д. № 115/2013 г. на Русенски районен съд децата Зорница и Георги са настанени по съдебен ред в семейството на бабата и дядото по бащина линия Е. Н. М. и Г. А. М., със срок до навършване на пълнолетие на децата или до промяна в обстоятелствата. Тъй като г-н М. е 1 починал на 26.09.2020 г., а г-жа М. е на легло и е в невъзможност до полага адекватни грижи за внуците си е направено проучване за възможностите за настаняване на децата.

Установено е, че майката на децата живее и работи извън Р България, както и повечето роднини и близки на децата, а от около две години бащата на децата г-н С.А. е в затвор във Франция. На 15.03.2022 г. г-жа С. К. - леля по майчина линия на децата заявява, че е в невъзможност да се грижи за тях и попълва декларации по приложение 5а към чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДет. за несъгласие за настаняването им в нейното семейство. Установено е, че от няколко дни децата Г. и З. живеят в дома на И. Г. К., ЕГН ********** - баба по майчина линия. Г-жа К. твърди, че децата се чувстват много добре при нея. Осигурено им е всичко необходимо. Госпожа К. собственоръчно попълва декларации по приложение 5а към чл. 24, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) за съгласие за настаняване на внуците й в нейното семейство. Проведен е разговор със З.. Момичето споделя, че от известно време живее заедно с баба си по майчина линия и се чувства много добре в нейния дом.

Зорница заявява, че желае да бъде настанена в нейното семейство.

С молбата са представени всички необходими по закон доказателства.

В съдебно заседание Директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Русе, не се явява, представлява се от юрк. Светлана Димова, която заявява, че няма настъпила промяна в обстоятелствата от подаването на исковата молба. Бабата полага добри грижи за децата, те се чувстват добре в нейния дом. Между тях съществува силна емоционална връзка. Счита, че да останат при нея е в техен най-добър интерес.

В съдебно заседание бабата по майчина линия И.К., заявява, че е съгласна децата да бъдат настанени при нея. Споделя, че от три месеца вече са при нея и ги гледам както трябва, ходят редовно на училище. Внучката е в Д., а внука е тук в града. Тя пътува с училищен автобус до училище, а той с градския автобус до града. С финансовата помощ на съпруга й и пенсията се старае да са нахранени, да са облечени и нищо да не им липсва. При нея няма други деца, другите й внуци са в чужбина.

В съдебно заседание Районна прокуратура Русе се представлява от Прокурор Иванов, който счита , че безспорно се установява, че бабата полага необходимите грижи за двете деца и е в техен интерес да бъдат настанени при нея.

В съдебно заседание заинтересованата страна В. М. С.-майка на децата, не се явява.

Изслушано в с.з. детето З. С. Г., на 10 г. заявява, че иска да остане при баба си И. с батко си, с него се разбира.

Изслушано в с.з. детето Г. С. Г., на 16 г., заявява, че живее при баба си И.. Другата му баба се разболяла и е на легло, и не може да се грижи за тях. Съгласен е да бъде настанен и да живее при баба си И.. С майка си се чуват по телефона. Тя им изпраща пари за издръжка, като ги превежда на баба им И..

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Родители на децата З. С. Г., ЕГН **********, на 10 г. и Г. С. Г., ЕГН **********, на 16 г., са майка В. М. С., ЕГН ********** и баща С. Г. А., ЕГН **********.

С решение № 214 от 14.02.2013 г. постановено по гр.д. № 115/2013 г. на Русенски районен съд децата З. и Г. са настанени по съдебен ред в семейството на бабата и дядото по бащина линия Е. Н. М. и Г. А. М., със срок до навършване на пълнолетие на децата или до промяна в обстоятелствата.

От събраните доказателства по делото е установено, че майката на децата живее и работи извън Р България, както и повечето роднини и близки на децата, а от около две години бащата на децата г-н С.А. е в затвор във Франция. Тъй като г-н М. е починал на 26.09.2020 г., а г-жа М. е на легло и е в невъзможност до полага грижи за внуците си е направено проучване за възможностите за настаняване на децата. Установено е, че от 2 няколко дни децата Г. и З. живеят в дома на И. Г. К. - баба по майчина линия. Г-жа К. твърди, че децата се чувстват много добре при нея. Осигурено им е всичко необходимо.

Госпожа К. собственоръчно попълва декларации по приложение 5а към чл. 24, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) за съгласие за настаняване на внуците й в нейното семейство. Проведен е разговор със З.. Момичето споделя, че от известно време живее заедно с баба си по майчина линия и се чувства много добре в нейния дом. Зорница заявява, че желае да бъде настанена в нейното семейство.

От проведеното социално проучване е установено, че г-жа К. притежава необходимите компетентности да полага грижи за децата и да им осигури стабилна и спокойна семейна среда, желае да се грижи за тях.

По делото са представени социални доклади, за децата, изготвени от ДСП „Закрила на детето“, съгласно които в най-добър интерес на двете деца е да бъдат отглеждани в семейната среда на баба си по майчина линия и да растат заедно с хора, които гарантират здравето и живота им, правилното им физическо и психическо развитие, за което е необходимо прекратяване на предприетата мярка за закрила “Настаняване в семейството на близки и роднини” настаняване в семейството на Е.Н.М., ЕГН ********** - баба по бащина линия, поради настъпване промяна в обстоятелствата, а именно влошено здравословно състояние на г-жа М. и предстоящото й ползване на социална услуга в Дом за възрастни хора с физически увреждания; и да бъде наложена мярка за закрила спрямо децата З. С. Г., ЕГН ********** и Г. С. Г., ЕГН ********** „настаняване в семейството на роднини или близки"-настаняване в семейството на И. Г. К., ЕГН ********** - баба по майчина линия, със срок до навършване на пълнолетие от децата, а ако учат – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до промяна обстоятелствата, довели до налагане на мярката за закрила, като счита, че по този начин ще бъдат най-добре защитени правата и интересите им.

Изслушан по делото социалния работник Е. А. споделя, че откакто децата са при своята баба по майчина линя за тях се полагат много добри грижи. Между тях е изградена много силна емоционална връзка и смятам, че те ще се чувстват добре в нейния дом.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини законът изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия. Съгласно нормата на чл. 25, т. 3 от Закона за закрила на детето, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

От доказателствата по делото се установява, че родителите на детето нямат възможност да поемат грижата за детето, тъй като майката е напуснала семейството, а бащата е починал. В тази връзка, съдът намира, че е налице хипотезите на чл. 25, т. 3 от Закона за закрила на детето, поради което спрямо детето Б. Б. И., следва да бъде приложена мярка за закрила.

Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда”, "настаняване в семейство на роднини или близки", „осиновяване”, "настаняване в приемно семейство", „предоставяне на социални услуги-резидентен тип”, "настаняване в специализирана институция", „полицейска закрила”, „специализирана закрила на обществени места”, „информиране за правата и задълженията на децата и родителите”, „осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето”, „осигуряване на правна помощ от държавата’, „специални грижи за деца с увреждания”, както и „временни мерки чл. 12 от Конвенцията за компетентността”.

Като извърши преценка, по отношение на възможните мерки и обстоятелствата по 3 делото, съдът намира, че подходяща мярка, която е в интерес на детето е „настаняване в семейство на роднини и близки”, поради което и молбата се явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на детето, поискан в молбата, е адекватен на търсената закрила на детето, поради което и съдът намира, че следва да настани детето Б.Б.И., в семейството на г-н Д. А. С., със срок до навършване на пълнолетие, но не повече от 20-годишна възраст, ако учи или до промяна в обстоятелствата, довели до налагане на мярката на закрила.

Воден от горното и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 30 ал. 1 във вр. с чл. 26 във вр. с чл. 28 от ЗЗДет., постановената спрямо децата З. С. Г., ЕГН ********** и Г. С. Г., ЕГН ********** мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. - ,,настаняване в семейството на роднини или близки" настаняване в семейството на Е.Н.М., ЕГН ********** - баба по бащина линия, поради настъпване промяна в обстоятелствата, а именно влошено здравословно състояние на г-жа М. и предстоящото й ползване на социална услуга в Дом за възрастни хора с физически увреждания; и

ОПРЕДЕЛЯ мярка за закрила спрямо децата З. С. Г., ЕГН ********** и Г. С. Г., ЕГН **********, по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), на основание чл. 25 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗЗДет. - „настаняване в семейството на роднини или близки"-настаняване в семейството на И. Г. К., ЕГН ********** - баба по майчина линия, със срок до навършване на пълнолетие от децата, а ако учат – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст или до промяна обстоятелствата, довели до налагане на мярката за закрила, като счита, че по този начин ще бъдат най-добре защитени правата и интересите им.