Решение № 38 от 27.01.2020, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н И Е

№

27.01.2020 година, град Свиленград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІV състав, на 14.01.2020 година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

Секретар: Ренета

Иванова като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско дело № 910 по описа на

Районен съд - Свиленград за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.

Производството по делото е образувано по Искова молба на А.Р.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Й., против Дирекция „Миграция” при МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 48, представлявана от Директора Николай Дочев Н..

В Исковата молба се твърди, че ищецът А.Р.М. имал статут на държавен служител, тъй като работел в системата на МВР като Младши инспектор/ Старши полицай в „Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – Любимец” при ответната Дирекция за времето от 12.08.2016 година до 11.08.2019 година, включително. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от по 24 часа. Твърди, че през същия период бил положил общо 1 920 часа нощен труд (времето от 22.00 часа до 06.00 часа), който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлизал на 2 195 часа дневен труд.

Твърди, че не му били заплатени 275 часа положен извънреден труд, така че дължимото му се възнаграждение било в размер на 1 580 лв.

Сочи се, че работодателят – ответник (Дирекция „Миграция” при МВР) дължал и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми. Размерът на това обезщетение възлизал на сумата от 170 лв. Направен е и разбор на нормативната уредба, действаща във времето, с който ищецът подкрепя тезата си за основателност на исковете, като се сочи че при липса на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложимата Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и по – точно чл. 9, ал. 2. В съответствие с чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена и банковата сметка, по която ищецът желае да му бъдат приведени присъдените суми.

Поради това моли Съда да бъде постановено Решение, с което ответникът Дирекция „Миграция” при МВР да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 275 часа за периода от 12.08.2016 година до 11.08.2019 година, включително, в общ размер на 1 580 лв. (главница), получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2019 година (датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 170 лв., начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 11.08.2019 година, включително.

Претендират се и разноските по делото. Представен е Списък на разноските.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника чрез Юрисконсулт К.К.. Намира предявените искове за неоснователни и недоказани както по основание, така и по размери. Ответникът чрез процесуалния си представител твърди, че в случай на надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил съгласно действащата законова и подзаконова нормативна уредба на МВР, всички отработени от ищеца часове дневен и нощен труд, както и формирания извънреден такъв, в случай че е налице. Прави се разбор на нормативната уредба във времево отношение и по отношение на приложимия коефициент при преобразуване на часовете положен нощен труд. Намира че не е налице празнота относно регламентацията на положения нощен труд от страна на служителите на МВР. Счита, че посочената в Исковата молба НСОРЗ, на която се позовавал ищеца, се прилагала единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Сочи се, че статутът на ищеца като служител на МВР се определял от ЗМВР, който бил специален по отношение на Кодекса на труда (КТ), поради което следвало да се отчете специалната уредба в ЗМВР – чл. 187, ал. 3, която разпоредба допускала полагане на нощен труд като работните часове да не надвишавали средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. допускало се нощният труд да е до 8 часа за разлика от КТ, който допускал нощен труд 7 часа – т.е. цитираната от ищеца НСОРЗ била неприложима спрямо ищеца. Поради изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли предявените искове. Алтернативно в случай, че се приеме че е приложима по отношение на ищеца цитираната по - горе Наредба, то се възразява по отношение на посочения в Исковата молба коефициент за преобразуване (1.143), като се сочи, че правилният коефициент бил 1 предвид съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд за служителите със статут по ЗМВР – 8 часа дневна към 8 часа нощна продължителност, което било равно на коефициент 1.

Въвеждането на ограничението по ЗМВР положеният нощен труд да не надвишавал средно 8 часа за всеки 24-часов период било следствие от транспонирането на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и по – конкретно на чл. 8 от нея.

Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен е Списък на разноските. Направено е възражение за редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 година, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като размерът на иска по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.

5, т. 2 от ЗМВР е увеличен от 1 580 лв. на 1 586.85 лв., а размерът на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница е увеличен от 170 лв. на 188.50 лв.

Процесуалните представители на ответника представят Писмена защита, в която излагат подробни съображения за доказване на основателността на поддържаната от тях теза.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника Дирекция „Миграция” при МВР в СДВНЧ – Любимец за процесния период от 12.08.2016 година до 11.08.2019 година, включително и че ищецът е работил на 24-часови работни смени съгласно месечни Графици, като отработеното време се отчита сумирано.

За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..

В

Заключението на Съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б. е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Фишове, Протоколи за отчитане на изработените часове и др. документи, които е намерил, както и въз основа на нормативните документи. Вещото лице е изготвило Заключението си в два варианта. При първия вариант сочи, че ако приложимият коефициент е 1 при превръщане на нощен труд в дневен, то не следва да се извършват никакви изчисления. При втория вариант вещото лице прави изчисленията си като прилага коефициент 1.143 и в тази връзка е констатирало, че през процесния период не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни вещото лице Б. сочи, че за периода от 12.08.2016 година до 11.08.2019 година, включително, ищецът бил отработил 204 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при коефициент 1.143 допълнителните часове положен труд са в размер на 233.38 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлиза на 1 586.85 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 11.08.2019 година, включително – на общо 188.50 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение. Същото бе прието без възражения от страните.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период, както и че е работил на 24-часови работни смени съгласно месечни Графици, като отработеното време се отчита сумирано.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на Закона за държавния служител по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от

ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 часа – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните (както вече бе посочено по – горе в настоящото изложение).

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014 година до 01.04.2015 година действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година (ДВ, брой 69 от 19.08.2014 година, в сила от 19.08.2014 година, отм., ДВ, брой 40 от 02.06.2015 година, в сила от 01.04.2015 година). От 01.04.2015 година до 29.07.2016 година действа Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 година на ВАС по адм.д.№

5450/2016 година, обн. в ДВ, брой 59 от

29.07.2016 година. От

02.08.2016 година и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (обн., ДВ, брой 60 от 02.08.2016 година, в сила от

02.08.2016 година). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите Наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 година при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и