Решение № 653 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20251100901541 по описа за 2025 година

Предявени са в обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД твърди, че на 29.03.2021 г., в гр. София, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което били причинени вреди на застрахования при него автомобил марка Ауди, модел Кю 7, рег. № ********. Поддържа, че вредите били на стойност 41 881,93 лева, в който размер изплатил застрахователно обезщетение, както следва: 17 180,16 лева – аванс за доставка на авточасти; 24 701,77 лева – за цялостен ремонт.

Сторил и разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева.

Ответникът бил застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил марка Волво, рег. № ********, който извършил неразрешена маневра завой наляво, като не пропуснал движещия се насреща лек автомобил марка Ауди, модел Кю 7, рег. № ******** и реализирал ПТП с него. От удара лек автомобил марка Ауди, модел Кю 7, рег. № ******** се отклонил от траекторията си и реализирал ПТП със застрахования при ищеца автомобил марка Ауди, модел Кю 7, рег. № ********, който от сблъсъка се задвижил и се ударил в метален стълб. С плащане на обезщетението в полза на ищеца възниквало регресно вземане срещу ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Поканил ответника да му заплати 17 195,16 лева за – платения аванс за доставка на авточасти и обичайните разноски от 15 лева. Последният получил поканата на 04.04.2023 г., но не погасил вземането. Предвид изложеното претендира сумата 21 413,89 евро /41 881,93 лева/, заедно със законната лихва от 05.08.2025 г. до погасяване, както и сумата 2 636,32 евро /5 156,20 лева/, представляваща мораторна лихва върху сума 17 195,16 лева за периода 05.04.2023 г. – 31.07.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве“ АД оспорва исковете, като поддържа, че събитието не било настъпило по вина на застрахования при него 1 водач, а поради поведението на водача на лек автомобил марка Ауди, модел Кю 7, рег. № ********. Оспорва наличието на причинна връзка между вредите и процесното събитие. Поддържа, че платеното от ищеца обезщетение надхвърляло размера на действителните вреди. В отговора на исковата молба релевира бланкетно възражение за съпричиняване. В първото открито заседание и след представяне на нови доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило събитието, основава същото на твърдения за противоправно поведение и на водача на застрахования при ищеца автомобил.

Изразявало се в паркиране на МПС на забранено за това място. Предвид изложеното моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 01.12.2025 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: 1/ че на 29.03.2021 г., в гр. София, на бул. „Княз Александър Дондуков“ между лек автомобил марка Волво, рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, и лек автомобил марка Ауди, модел Кю 7, рег. № ********, е реализирано ПТП; 2/ че лек автомобил марка Ауди, модел Кю 7, рег. № ******** е реализирал ПТП с лек автомобил марка Ауди, модел Кю 7, рег. № ********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”; 3/ че ПТП е покрит по застраховките риск; 4/ че за вредите от описаното събитие и в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 41 881,93 лева /17 180,16 лева – депозит за авточасти и 24 701,77 лева – за цялостен ремонт/;

5/ че е сторил разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

От показанията на свидетелите – водача на застрахования при ищеца автомобил И. Б. и очевидец на събитието /И. К./, от писмените доказателства и заключението на САТЕ се установява, че процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 29.03.2021 г., около 14:00 часа, лек автомобил марка Волво, рег.№ ********, се движи по бул. „Княз Александър Дондуков“ с посока от мост „Чавдар“ към ул. „Бяло море"; 2/ в района на кръстовището с ул. „Поручик Пачев“ и при пътна маркировка М2 водачът предприема маневра за завой наляво; 3/ реализира ПТП с насрещно движещия се с видимо висока скорост автомобил марка Ауди модел Кю 7, per. № ********; 4/ от удара Ауди, 2 с per. № ******** се отклонява надясно и реализира последователно удар със спрелия за престой в дясната страна на пътното платно /до тротоара/ автомобил марка Ауди, модел Кю 7, с per. № ********, а след това в стълб.

При така установения механизъм съдът намира, че събитието е настъпило поради противоправното поведение и на водача на застраховащия при ответника автомобил марка Волво. С предприемането на маневрата завой наляво последният е нарушил чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП, според която при надлъжна пътна маркировка двойна непрекъсната линия /М2/ на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Освен това, не е спазил и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, според която при завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага. Изключващи я обстоятелства не се доказаха. Напротив, от заключението на САТЕ и обясненията на вещото лице Й., от показанията на свидетелите и писмените доказателства се установява, че ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил марка Волво. Първо, ако не беше предприел неразрешена маневра /доколкото ударът е настъпил след като е навлязъл в пътната лента на насрещно движещия се автомобил/. Второ, ако макар и в нарушение на ППЗДвП беше извършил маневрата, но след като пропусне движещия се срещу него автомобил Ауди, за който няма данни да не е бил възприет от водача на Волво по обективни причини.

Следователно събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение и на застраховаия при ответника водач. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, а според чл. 499, ал. 8 КЗ така отговарят и застрахователите на тяхната гражданска отговорност. Дори и вина за ПТП да има и водачът на Ауди, per. № ********, увреденият /или суброгиралият се в неговите права застраховател/ има право да иска цялата дължима сума от всеки от причинителите или от застрахователя по "Гражданска отговорност" на всеки от тях. Разпределение на отговорността може да има само във вътрешните отношения на солидарните длъжници.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. От данните по делото /вкл. показанията на водача на застрахования при ищеца автомобил/ се установява, че Ауди, с per. № ******** се е движил по булеварда и е спрял на мястото на събитието, за да остави пътник. Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

Следователно Ауди, с per. № ******** е бил в престой към момента на настъпване на събитието От показанията на свидетеля К., а и на самия водач на Ауди, с per. № ********, се установява, че е автомобилът е бил спрян непосредствено след кръстовище /което е забранено според чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП/. От показанията на свидетеля К. се установява и че е имало пътен знак Б27, забраняващ спирането за престой и паркиране /чл. 47, ал. 3 ППЗДвП/.

Съдът кредитира показанията именно на свидетеля К., защото те не се опровергават от тези на свидетеля Б., който сочи, че не помни дали е имало такъв знак. Освен това, към момента на ПТП К. е бил служител в отдела за поставяне на скоби на общинското дружество за градска мобилност, от което следва, че познава добре района на ПТП, вкл. начина, по който са регламентирани престоят и паркирането там. Следователно установява се да е 3 било налице противоправно поведение и на водача на застрахования при ищеца автомобил. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинноследствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че застрахованият при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. От горното следва, че за да е налице съпричиняване не е достатъчно и пострадалият да е действал противоправно, а трябва с това поведение да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В случая поведението на водача на Ауди, с per. № ******** няма връзка с настъпване на събитието. Липсват и твърдения, а и доказателства увреденият автомобил Ауди, с per. № ******** да е спрян по начин, че да пречи на преминаването или видимостта на някой от делинквентите. Лек автомобил марка Волво се е намирал зад Ауди, с per. № ******** – т.е. спрелият автомобил не е попречил на водача да възприеме насрещно движещото се МПС. А водачът на Ауди, per. № ******** е реализирал ПТП с Ауди, с per. № ********, защото е загубил контрол над управляваното МПС, а не защото спрелият автомобил му е попречил да премине по пътното платно.

Видно от схемите на САТЕ, участъкът е прав, с по две ленти в посока, достатъчно широк, за да премине автомобил покрай спрелия.

При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което щетите по процесния автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на 4 вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.