Решение № 254 от 21.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20233001000308 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Авеста – 92“ ЕООД – Варна против Решение № 101/28.02.2023 год., постановено по т.д.№ 137/2022 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която страната е осъдена да заплати на „Клиф инвест“ ООД сумата от 61 657 лева с ДДС, представляваща неизплатен остатък от дължими суми по Договор за изпълнение на СМР от 04.11.2016 год. и допълнително споразумение от 09.03.2017 год. за обект „жилищна сграда в УПИ ХХI-001101.238003, кв.6 по плана на К.К. „Шкорпиловци“, Община Д.Чифлик, на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД.

Поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод, че именно ищецът е изпълнил СМР на обекта. На обекта са работили и други изпълнители, а ищецът не е установил по реда на главното и пълно доказване, че е фактически изпълнител на процесните СМР. Страната не e установила и кадровата и техническата си обезпеченост за изпълнение, не е установила и съответствие между наличните и закупените материали, от една страна, и фактурираните, от друга. Изпълнителят не разполага с двустранно подписани протоколи за изпълнение на работата, вкл. не е приложил процедурата по чл.

1

170, ал.2 ЗУТ. Подписаният акт обр.15 не установява по вид и количество СМР, изпълнени от ищеца. Ищецът не е издавал фактури за процесното вземане.

Излага се още, че претендираните за заплащане СМР обхващат количества, които вече са заплатени на изпълнителя в по-ранен етап.

Поддържа се още наличието на процесуално нарушение, тъй като в производство по чл. 207 и следв. ГПК са събирани доказателства, за които няма опасност да се изгубят или събирането им да се затрудни. Заключението на СТЕ по ЧГД № 16748/2018 год. не установява действително изпълнените количества СМР и частта от тях, престирана от ищеца. Вещото лице не е осъществявало замервания и не е работило с пълната проектна документация.

С постановеното решение се допуска неоснователно обогатяване на изпълнителя, който ще получи възнаграждение за СМР, които реално не е осъществил.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „Клиф инвест“ ООД срещу отхвърлителната част на решението за разликата от 61 657,91 лева до 105 533,83 лева поради осъществено прихващане със сумата от 43 875, 92 лева без ДДС, представляваща двойния размер на необходимите разноски за поправка на некачествено изпълнени СМР.

Страната се позовава на чл. 90 ЗЗД, като „Клиф инвест“ ООД има право да откаже изпълнение на задължението си, докато „Авеста – 92“ ЕООД не изпълни насрещното такова. ВОС неправилно е извършил прихващане със суми за поправка на некачествено изпълнени СМР за полагане на водоплътен тротоар, които не са възложени и изпълнени от „Клиф инвест“ ООД.

Поддържат се и доводи за недействителност на клаузата на чл.16 от договора поради противоречие с добрите нрави. Страната се позовава и на чл. 83 ЗЗД, като твърди, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин.

Отделно – неизпълнението е резултат от действията както на длъжника, така и на кредитора. Уговорената неустойка подлежи на намаление. Твърди се още, ч е не е настъпил фактическия състав за присъждане на неустойка, тъй като липсва надлежно указание от възложителя за отстраняване на недостатъците с 2 определен срок.

По делото е постъпил писмен отговор от „Авеста – 92“ ЕООД, в който се оспорва основателността на предявената от насрещната страна въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба на „Авеста – 92“ ЕООД

Производството е образувано по искова молба на „Клиф инвест“ ООД, гр. Варна, с която е заявена осъдителна претенция с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД против „АВЕСТА-92“ ЕООД, гр. Варна за заплащане на сумата от 111 082.80 лева с ДДС, съставляваща неизплатен остатък от дължими суми по договор за изпълнение на СМР от 04.11.2016 г., допълнително споразумение към него от 09.03.2017 г. на обект – Жилищна сграда в УПИ XXI – 001101.238003. кв. 6 по плана на к.к. „Шкорпиловци“, общ. Долни Чифлик, обл. Варна и неформално допълнително възлагане /искова молба, молба за уточнение от 10.03.2022 год. /.

Ищецът заявява, че е изпратил по имейл адрес на ответника 6 бр. протоколи – обр. 19 за извършени СМР на обща стойност 111 082.80 лева с ДДС, които ответникът отказал да подпише.

Осъдителната претенция на страната обхваща конкретни видове СМР, обективирани в представените с исковата молба протоколи обр.19 и подробни ведомости към тях. Следователно – спорното право е индивидуализирано чрез препращането към едностранно съставени от страната актове и протоколи.

Анализът на представените с исковата молба актове обр.19 сочи, че предмет на същите са както довършителни работи по жилищната сграда и канализацията, така и СМР, свързани с изграждането на басейн /голям и малък/ и на подпорна стена в УПИ XXI – 001101.238003. кв. 6 по плана на к.к.

„Шкорпиловци“, общ. Долни Чифлик, обл. Варна. Строителни работи, свързани с басейн и подпорната стена са описани, респ. претендирани по Протокол № 11/04.04.2017 год. и подробна ведомост към същия за обект „Басейн“ на обща стойност 34875 лева; Протокол № 13/25.05.2017 год. и Подробна ведомост към същия, включваща и бетон и арматура за подпорна стена; Протокол № 15/25.05.2017 год., в който изрично е визиран детски 3 басейн и Подробна ведомост към него за обект „Басейн“.

Обстоятелството, че претендираните СМР касаят и такива, свързани с външен басейн, детски басейн и подпорна стена, е изрично уточнено и в допълнителната искова молба /л.157/.

Следователно – претенцията за заплащане на СМР, свързани с басейин и подпорни стени е надлежно въведено в процеса както чрез препращане към актове обр.19, съставляващи неразделна част от исковата молба, така и чрез изрични изявления на ищеца, обективирани в допълнителната искова молба.

Възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни.

В о.с.з. от 16.05.2025 год., проведено пред въззивната инстанция, ищецът изрично е уточнил, че Протоколи обр.19 касаят довършителни работи по сградата и канализацията, а с обект басейни и подпорна стена са свързани:

Протол обр.19

Позиции

Обект

Стойност

11/04.04.2017 год. и подробна ведомост за басейн

Всички позиции

Басейн

13/25.05.2017 год. с подробна ведомост

2,3,4 и 5

Подпорна стена

8517 лева

15/25.05.2017 год.

1,2,3, 9,10

Детски басейн

450 лева

Неплатен остатък съобразно твърдения в ИМ - 9875 лева

Общо 18 842 лева

Не е спорно, че между страните е сключен договор за изпълнение на СМР от 04.11.2016 г. и допълнително споразумение към него от 09.03.2017 г. на обект – Жилищна сграда в УПИ XXI – 001101.238003. кв. 6 по плана на к.к.

„Шкорпиловци“, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, с изпълнител ищецът в настоящото производство и възложител ответникът „АВЕСТА-92“ ЕООД. Не се спори и относно приложенията, неразделна част от договора и допълнителното споразумение, които обвързват страните относно договорените в тях количества и стойност на отделните видове СМР.

В производството пред първа инстанция ответникът не е оспорил формалното или устно възлагане на претендираните СМР, вкл. и тези за басейн и подпорна стена, а пропускът да наведе възражения в изискуемите процесуални срокове води тяхната преклузия /чл. 370 ГПК/. Липсва и въведен 4 довод за въззивна ревизия, основан на липсата на договорни отношения за процесните СМР. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че СМР, предмет на исковата молба, подробно описани в съставените актове обр.19 са възложени за изпълнение на ищеца. Възникналото правоотношение съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл.

258 и следв. ЗЗД.

Следва да се отбележи, че основанието на претенцията е договор за изработка, а не конкретният факт, от който последният произтича.

Твърденията за сключването на формален писмен договор, изричното му допълване и наличието на неформално възлагане формират обстоятелствена част на исковата молба, а не основание на претенцията.

Спорният предмет в настоящото производство е дали СМР, предмет на исковата молба, описани в представените от ищеца Протоколи обр. 19 са действително изпълнени от ищеца, респ. дължи ли се плащане по тях и за какво количество.

Ищецът не е осчетоводил всички вземания и не е издал данъчна фактура за тях /с изключение за СМР по Протокол 7/07.03.2017 год. и за СМР по Протокол № 11/28.03.2017 год. до размер на 25 000 лева или 30 000 лева с ДДС/, но това не преклудира правото на страната да претендира възнаграждение. Данъчната фактура установява данъчното събитие с оглед събиране на ДДС, неговото приспадане, прихващане и възстановяване. В този смисъл наличието на данъчно събитие е относимо към правото на данъчен кредит, но не и към изпълнението на договора за изработка. Неиздаването на данъчна фактура не установява неизпълнение на договорените строителномонтажни работи, нито влияе за плащането на цената и не освобождава възложителя от заплащане на дължимото възнаграждение за извърШ.та работа. В постоянната си практика ВКС приема, че задължението за плащане на цената по договора за изработка възниква с факта на приемане на извърШ.та работа. Основанието за плащане на възнаграждение е изпълнението на възложените работи. Изрично в този смисъл и Решение № 230 от 25.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1286/1999 г.

Ищецът не разполага с двустранно подписани приемателни актове. Не е провел и законовоуредената заместваща процедура съгласно чл.170, ал.2 ЗУТ вр. чл.5, ал.2 и ал.3 от Наредба № 3/31.07.2003 год. Трайна е обаче съдебната 5 практика по въпроса, че изпълнението на СМР и тяхното предаване, респ. приемане от възложителя, могат да бъдат установени с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства, гласни такива, съдебно-техническа експертиза, др., както и с доказване на осъществени от възложителя правни и фактически действия, сочещи на конклудентно приемане. (решение № 318/17.10.2011 год. по т.д.№ 728/2010. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 9/05.06.2017 год. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 65/16.07.2012 год. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 121/27.09.2013 год. по т. д. № 621/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 138/17.10.2017 год. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.) По делото е представен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 22.05.2017 г. /л. 16/, в който като строител/изпълнител е посочен „Клиф инвест“ ООД. Актът е подписан от възложителя без забележки. Съгласно изричните разпоредби на чл.170 и чл.176, ал.1 ЗУТ, вр. чл.7, ал.3, т.15 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 3 и условията на сключения договор. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя.

Следователно – представеният акт обр.15 с обозначение на ищеца като единствен изпълнител /без част Електро/ удостоверява с обвързваща доказателствена сила, че последният е изпълнил и предал както обекта предмет на акта, така и всички съпътстващи дейности, необходими за неговата завършеност и годност да служи по предназначение.