Решение № 14878 от 31.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14878 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110162030 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявени са искови молби на К. Й. Н. и Д. С. Н, чрез адв. М. Б., срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД. С всяка от исковите молби са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за изпълнен с голямо закъснение полет FB7712 от 02.06.2024 г. по дестинация ************* - ***************.

С определение № 43539 от 25.10.2024 г., постановено по гр.д. № 62030/2024 г.

/образувано по искова молба на К. Й. Н./ е присъдинено гр.д. № 62031/2024 г. /образувано по искова молба на Д. С. Н/ за общо разглеждане.

Ищците твърдят, че са били пътници по договор за въздушен превоз, извършван от въздушния превозвач „България Еър“ АД по дестинация ************* - ***************, полет номер FB7712 oт 02.06.2024 г. Полетът бил извършен със закъснение повече от 3 часа, без да са налице извънредни обстоятелства, поради което и ищците считат, че има право на обезщетение в размер от по 250 евро на всеки на основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент 261/2004 г. Молят за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, подаден чрез юрисконсулт В. Н., в който е заявено, че претендираните обезщетения са изплатени и приложено платежно нареждане. Възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Страните не се явяват и не изпращат свои представители в проведеното на 01.07.2025 г. открито съдебно заседание. Ищците са подали писмена молба от 16.06.2025 г., в която поддържат претенцията си за съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правна квалификация - чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент 1

(ЕО) 261/2004 г.

Уважаването им е обусловено от доказването от страна на ищците при условията на пълно и главно доказване факта на сключен с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който дружеството ответник се е задължило на 02.06.2024 г. да изпълни полет с номер FB7712 по дестинация ************* - ***************, потвърдена резервация за полета, обстоятелството, че ищците са се явили на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. В тежест на ответника е било да докаже, че полетът е бил изпълнен съобразно предвиденото разписание, респективно, че е изплатил претендираните суми.

По делото са събрани писмени доказателства, обосноваващи основателността на предявените искове. Същите не се оспорват от ответника, а и вземанията са погасени в хода на делото, за което са представени писмени доказателства – платежно нареждане от 21.02.2025 г., което не се оспорва от ищеца.

В открито съдебно заседание, проведено на 01.07.2025 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 22.02.2025 г. ответникът „България Еър“ ЕАД е изплатил на ищеца К. Й. Н. и на ищеца Д. С. Н обезщетение от по 250 евро на евски на основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Сумите са изплатени като обезщетение за извършения със закъснение повече от три часа полет номер FB7712 oт 02.06.2024 г. по дестинация ************* - ***************.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.

По разноските:

С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца.

При настоящата хипотеза сумите, предмет на исковете, са изплатени в хода на процеса.

Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане с платежно нареждане от 22.01.2025 г. е след получаване на препис от исковата молба. От отбелязванията в ЕИСС е видно, че разпореждането по чл. 131 ГПК, ведно с препис от исковата молба са получени от ответника на 22.01.2025 г. в 12, 45 часа, а видно от приложеното платежен документ плащането е наредено на 22.01.2025 г. в 16.59 часа. Ето защо и съдът приема, че плащането на дължимите обезщетения е извършено едва след получаване на препис от исковата молба, поради което и ответникът е дал повод а завеждане на делото.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира същото за неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение от по 400 лв. в полза на всеки един от ищците не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Видно от приложените по делото писмени документи /покани за доброволно изпълнение/ ищците са опитали да разрешат спора извънсъдебно. Действително от процесуална гледна точка с оглед извършеното плащане в хода на делото, същото се развило без да се отличава с правна и фактическа сложност, но нито ищците, нито упълномощения от всеки един от тях 2 адвокат са могли да предполагат това развитие. Уговореният хонорар съответства на материалноправната сложност на делото към момента на подаване на исковата молба, поради което и съдът намира, че направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. Н., ЕГН **********, с адрес в

********************************* срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Аерогара София“ иск за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за изпълнен с голямо закъснение полет FB7712 от 02.06.2024 г. по дестинация ************* - *************** поради извършено в хода на делото плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Н, ЕГН **********, с адрес в

********************************* срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Аерогара София“ иск за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за изпълнен с голямо закъснение полет FB7712 от 02.06.2024 г. по дестинация ************* - *************** поради извършено в хода на делото плащане.

ОСЪЖДА БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Аерогара София“ да заплати на К. Й. Н., ЕГН **********, с адрес в ********************************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв., представляваща съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Аерогара София“ да заплати на Д. С. Н, ЕГН **********, с адрес в *********************************на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв., представляваща съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банковата сметка на упълномощения процесуален представител адв. М. С. Б. в „Юробанк България“ АД, IBAN:

***********************, BIC: ********.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3