Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 153 от 01.09.2025, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Наказателно дело от общ характер 243/2025
Вид
Определение № 153
Подписан
01.09.2025
В сила
03.10.2025
Състав
Ана Аврамова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Силистра, 01.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Аврамова

Съдебни

Кристина Иванчова-Минчева заседатели: Маргарита М. Енева при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Ана Аврамова Наказателно дело от общ характер № 20253400200243 по описа за 2025 година

СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните по въпросите визирани в чл.248 ал.1 НПК и след тайно съвещание прие за установено следното:

Делото е подсъдно на ОС-Силистра и липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По отношение на чл.248 ал.1 т.3 НПК, възраженията за допуснати нарушения свързани с непосочването в ОА на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът ги намира за неоснователни. Макар да не са посочени такива обстоятелства, това нарушение не е съществено по смисъла на чл.249 ал.4 НПК и не представлява основание за връщане на делото. Освен това съгласно чл.248 ал.4 НПК не може да се обсъждат нарушения, свързани със събирането и оценката на доказателствата. Прави се възражение и че са вписани общи служебни нарушения, които не изясняват фактите по повдигнато обвинение по чл.219 НК, което съдът намира за основателно, като служебно съдът също констатира, че в хода на досъдебното производство са допуснати такива отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на подсъдимите лица.

С внесеният за разглеждане обвинителен акт голяма част от нарушенията установени в Определение №73/24 по НОХД №127/2024 на ОССилистра, потвърдено с Определение №143/2024 по ВНОХД №223/2024 на АпС-Варна, са коригирани, като част от обвиненията са отпаднали.

1

Но, следва да се отбележи, че отново липсва каквато и да е конкретика по отношения действия/бездействия на подсъдимите, каквито указания са дадени, но не са изпълнени.

По отношение обвинението на С. К.:

В обстоятелствената част на акта /стр.9-17/ са описани вменените му задължения, извършените проверки и ревизии, заключението на експертизата, и само на стр.14 абз- предпоследен общо е отбелязано, че не е изпълнявал ефикасно вменените му функции по охрана, като не е предотвратил и не установил нарушенията от незаконна сеч.

Не е отстранено нарушението визирано в съдебните актове, а именно как е организирано периодичното присъствие и обхождане на териториите, имал ли е подсъдимия обективна възможност да извършва това задължение, как е следвало да осигури засилено присъствие в районите с концентрация на нарушения, изготвял ли е и представял ли е на работодателя доклади и документи във връзка с тази дейност.

Тези обстоятелства са насочващи, и произлизат от вменените неизпълнения на регламентираните задължения, съдът не е запознат с фактите, за да изисква точното им описание, но е ясно, че те липсват.

Конкретиката на фактите следва да е съответна на вменените нарушения, тъй като нормата на повдигнатото обвинение е бланкетна.

В новите обвинения конкретните нарушения са обвързани с определени бездействия, изискващи описване на определени факти, които липсват а именно:

1.не е извършвал периодично присъствие и обход на всички райони от поверения му ОУ- липсват каквито и да е факти за това бездействие. Каква е била организацията на работа? Изготвя ли се график? Как се отчита работното време и извършената работа, съответно той как е извинявал липсата си от работното място и обходи, за да не извършва периодично тези обходи и на каква периодичност е следвало да се извършват обходите?

2.несвоевременно установяване на нарушения -липсват каквито и да е факти за това бездействие, което може да се тълкува както, че изобщо не са установени нарушения, така и че са установени такива, но не своевременно.

Не е ясно как се отчитат тези нарушения, как се установяват, докладват ли се и т.н.

В ОА не се сочи и къде нормативно е уредено това нарушение.

3.не е обхождал и проверявал по-често районите със завишен риск от нарушения-тук отново липсват факти как се определят райони с риск от 2 нарушения, уведомява ли се някой, сам ли следва да извършва обходи, сам или следва да преценява тази необходимост, и т.н. Тези отдели и подотдели, в които е установена незаконната сеч, райони със завишен риск от нарушения ли са..

4 .не е изготвял доклади и КП за установените нарушения- по отношение на това бездействие не е изяснена цялата процедура при констатиране на нарушения какво следва да извърши горския стражар и той какво точно не е извършил, как се отчитат, регистрират и докладват тези доклади и К.

Към ОА е приложено постановление за прекратяване на НП за престъпление по чл.311 ал.1 НК за девет протокола от ревизии, за които е установено, че в тях са посочени неверни обстоятелства. Независимо от това, в обстоятелствената част на настоящото обвинение три от тези протокола за незаконна сеч явно се приемат за достоверни, след като се възприемат и описват констатациите им, а това са протокол №12/2020; №15/2020 /посочени в абз.3, стр.12ОА, ред4,5/ и №18/2020/ на ред 6/.

Тук възниква въпроса, в тези протоколи достоверна ли е информацията или не.

По отношение обвинението на Д. А. са допуснати същите нарушения описани по-горе.

Фактическото обвинение се съдържа от стр.4-9 на ОА като включва вменените му задължения, извършените проверки и ревизии, действия на подс.М. по маркиране с червена боя и марка, заключението на експертизата и само на стр.8/най-долу/ общо е отбелязано, че не е изпълнявал ефикасно вменените му функции по охрана, като не е предотвратил и своевременно не установил нарушенията от незаконна сеч.

Установените нарушения в съдебните актове при предходно разглеждане на делото не са отстранени, липсват каквито и да е факти касаещи бездействието на А., липсва каквато и да е конкретика описана в констатациите по-горе. По отношение на процедурата по маркиране на дървета също липсва каквото и да е описание- кога се маркират- при ревизия, при констатация с КП, рапорт, уведомление, АУАН…регистрира ли се някъде това маркиране и т.н.

Тук отново в обстоятелствената част на обвинението констатациите в три 3 протокола от извършени ревизии са възприети, но тези протоколи са включени в постановлението за прекратяване на НП, със заключение, че са с невярно съдържание, а именно№27/2019, №8/2020 и №19/2020/стр.6ОА/. Това отново води до неяснота в обвинението.

По отношение на обвинението на Г. М.:

Описани са задълженията му, че контрола му се осъществявал чрез извършване на ревизии и след това са посочени и конкретните му бездействия, описани и в юридическото обвинение.

Нарушенията посочени в предходния съдебен акт не са отстранени.

Липсват факти, липсва конкретика, съответна на конкретното допуснато вменено нарушение. Допуснато е и ново нарушение.

Съответно на вменените му бездействия не са конкретизирани кои редовни ревизии не е извършил.

Обвинен е че не е организирал и не е възложил на подчинените му стражари по-често извършване на обходи и проверки в участъците със завишен риск. Ако организацията на работа при обходи и проверки бе изяснена, на обвинителната власт би направило впечатление противоречието в обвиненията на тези трима подсъдими по отношение на това бездействие.

Първите обвинени, че не са го извършили, а третият, че не им го възложил.

По отношение на отразяване на неверните количества незаконна сеч в ревизионните протоколи, важат констатациите по този въпрос по-горе. Те с вярно, както е отразено в ОЧ на ОА съдържание ли са, или са с невярно, което вече присъства и в самия диспозитив на обвинението, водещо до противоречие.

На последно място, но не и по важност, не е отстранено нарушението констатирано при предходното гледане на делото, за това как и въз основа на какво се приема, че на горските стражари иначе отговарящи за запазване на имущество, е възложено отчитането на поверено имущество. Обективният състав на чл.219 ал.2 НК изисква неупражняване на контрол върху лица, на които е възложено ОТЧИТАНЕ на имущество. Липсват каквито и да е факти за това как и по какъв начин на горските стражари е възложено отчитане на имущество и какви действия подсъдимия не е упражнил по контрола при отчитане на това имущество.

4

Това нарушение не е отстранено и във фактическите обвинения на подсъдимите П. К. и Т. Т..

Подс.П. К. е обвинен в неупражнен контрол върху работата на К., А. и М., но липсват каквито и да е факти за това как и по какъв начин на тези лица е възложено отчитане на имущество и какви действия подсъдимия не е упражнил по контрола при отчитане на това имущество.

Фактическото му обвинение е свързано описание на регламентираните задължения и след това са копи-пейстнати бездействията посочени в диспозитива на обвинението, а именно:

-не е контролирал работата на трите лица чрез извършване проверка на място във всички райони на охранителните участъци, поверени на стражарите -не е извършвал проверка на място в участъците след предоставяне от старши лесничея на протоколите от ревизии е не е проверявал верността на отразената незаконна сеч

-не е предприел действия към подобряване организацията на охраната в районите с риск от нарушения чрез изготвяне на график за зачестяване на проверки и обходи

Тук с изненада се констатира, че той сам следва да извършва проверка на място във всички райони на охранителните участъци, на всички стражари, както и да проверява верността на протоколите от ревизии. Факти и конкретика липсват. А откъде се извличат тези задължения, които той не е изпълнил, не е ясно, защото не се сочи къде нормативно са уредени тези нарушения.

Отделно от това не са отстранени нарушенията констатирани при предходно гледане на делото.

Подс.Т. Т. е обвинен в неупражнен контрол върху работата на К., А., М. и К., но липсват каквито и да е факти за това как и по какъв начин на тези лица е възложено отчитане на имущество и какви действия подсъдимия не е упражнил по контрола при отчитане на това имущество.

Обвинен е в това, че не е възлагал контролни ревизии, но кога се възлагат такива, длъжен ли е бил и въз основа на какъв регламент е следвало да извърши това, не е изяснено.

5

Обвинен е в това, че не е предприел действия към подобряване на организацията по охрана на райони с риск от нарушения, като не е възложил изготвяне на график за зачестяване на проверките и обходите. Ако организацията на работа в районите с риск от нарушения бе изяснена, то на обвинителната власт би направило впечатление противоречието в обвиненията на подсъдимите по отношение на това бездействие. Подс.К., обвинен в това, че не съставил график за зачестяване на проверки и обходи, а подс.Т., че не е възложил съставянето на такъв график, подс.М., че не е организирал и възложил обходи и проверки в участъците с риск, а К. и А., че не са обхождали и проверявали тези райони. Основателно възниква въпроса тези райони по собствено усмотрение ли следва да се обхождат или трябва да има организация или график за това, и кой трябва да ги възложи, и съответно изпълни.

Отделно от това не са отстранени нарушенията констатирани в разпоредително заседание при предходно гледане на делото.

Липсват каквито и да е факти относими към повдигнатото обвинение.

Горното обосновава становището на съдебният състав, че обвинителния инструмент не може да определи фактическите граници на обвинението, липсват факти и конкретика за поведението на всеки един от подсъдимите относими към всяко нарушение в повдигнатите обвинения, липсват факти относими към обективен елемент от състава на чл.219 ал.2 НК, налице са противоречия и неясноти по фактите, както по отношение на всеки един подсъдим, така и по фактите между отделните подсъдими. Указанията при предходно произнасяне на съдилищата не са изпълнени. С това съществено се ограничават правата на обвинените лица да разберат в какво точно са обвинени и да организират защитите си, но фактическата рамка на обвинението е важна не само с оглед на защитата, защото тя определя и пределите до които обвинението се разпростира и не може да бъде преминавана.

Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 249, ал. 4, т.1 от НПК, и отстранимо единствено във фазата, в която е допуснато, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото бъде върнато на прокурора.