Решение № 214 от 21.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Русе, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Да като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20234500100316 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

Ищцата В. Т. Н. твърди, че на 10.12.2022г около 16.15ч. в гр.Русе по ул.“Борисова“ с посока на движение към ЖП гара-Русе се движи мотор марка „Кавазаки“, модел „Нинджа“ с рег № ***, управлявано от Н. И. Х.. Твърди, че тя пресичала улицата, в района на спирка за градски транспорт срещу бл.Космос № 1, от ляво на дясно спрямо посоката за движение на мотора.

Твърди, че е преминала през първата лента на насрещното движение, след което навлиза и във втората лента на платното. В този момент водачът на мотора, който се движел в първата лента на насрещното платно с несъобразена скорост, предприема спиране, след което отклонява мотора, вследствие на което губи контрол над управляваното от него МПС, пада на пътното платно, а моторът се плъзга по асфалта и я блъска в краката. В резултат на този инцидент тя получава тежки фрактура, а едната й кост излиза отвън. За индидента бил съставен констативен протокол за ПТП. След него тя била транспортирана по спешност в УМБАЛ“Канев“АД където била хоспитализирана в периода от 10.12.2022 до 29.12.2022г.Било установено, че същата е получила следните увреждания- многофрагментарни фрактури на дистални десния тибия и фибула. На 10.12.22 била оперирана по спешностфиксатор екстерна, като в областта на откритата фрактура е поставен рамков тубуларен външен фиксатор с две шпилки в шийката на талуса и в пубел калканеи. На 12.12.22 претърпяла още една оперативна интервенция, изразяваща се в ексцизия-дебридман на фрактурата. На 16.12.2022 и се наложило да й бъдат направени две поредни оперативни намеси, представляващи екстрадицио клави, където е демонтиран поставеният външен фиксатор и остеосинтезис металика, при която е имплантиран тибиален пирон. На 21.12.22 е извършена последваща оперативна интервенция, изразяваща се в реостеосинтезис металика- отстраняване на част от имплантите/ заключващи винтове/ и поставяне на нови, изтегляне на 1 интрамедуларния пирон до нивото на фрактурата и корекция на оста на подбедрицата. Предвид тежките фрактури, които е получила, престоят й бил болничното заведение продължава до 31.12.2022г. След това продължава лечението в домашни условия. Първите месеци била изцяло на постелен режим и не била в съС.ие да става от леглото и да се грижи за битовите си и физиологични нужди, поради което се налагало близките й да я обслужват поС.но и да са изцяло ангажирани с осигуряването на ежедневните й потребност. Възстановителният период продължавал и към настоящият момент като се очаквало да отнеме поне още няколко месеца. Твърди, че изпитвала болка в областта на фрактурите, които стават интензивни при движение, поради което приемът на обезболяващи продължавало и понастоящем. Преживеният инцидент рефлектирал както върху физическото, така и върху психическото й здраве. Вследствие на преживения стрес се оплаквала от понижено настроение, тревожност и нарушение на съня, често се връщала към спомена за пътния инцидент и все още изпитвала страх да не се повтори случилото се. Освен това се тревожела, че с оглед претърпените травми, няма да се възстанови напълно и че вече никога няма да е пълноценен човек. Твърди, че във връзка с лечението е извършила разходи на обща стойност от 3493.40лв по фактури, описани в исковата молба. Твърди, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на мотора, който към датата на ПТП е разполагал с валидна полица „Гражданска отговорност“, сключена с „ЗК Лев инс“АД, валидна от 27.09.2022г до 26.09.2023г. Твърди, че на 20.02.2023г е подадена молба в застрахователното дружество, с която е претендирано изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, който е претърпяла от инцидента. Образувана е щета. Застрахователят е изискал допълнителни документи и тя с молба от 07.04.2023г е предоставила всички налични към момента документи, с които разполага. С уведомление от 18.04.2023 застрахователят е заявил, че няма основание за уважаване на искането й. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да и заплати сумата от 50 000лв/ след изменение на иска чрез увеличението му от 30 000лв на 50 000лв, допуснато в съдебно заседание на 22.04.2024г/,предявена като частичен иск от сума в общ размер на 60 000лв за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от катастрофата, ведно със законната лихва от завеждане на щетата пред застрахователя-20.02.2023г до окончателно плащане, както и сумата от 3493.40лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от катастрофата, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателно плащане, както и разноските по делото.

В допълнителна молба вх.№ 6186 от 26.06.2023г ищцата е конкретизирала претърпените от нея болки и страдания. Физическите болки и страдания обхващали всички остри болезнени усещания, които е претърпяла непосредствено след пътния инцидент, вследствие на получените от нея тежки телесни увреждания. Непосредствено след инцидента е изпаднала в шок, тъй като костта на крака й била счупена, била разкъсана кожата й и част от костта стърчала навън. Ищцата преживяла и силен стрес преди всяка една от петте оперативни интервенции, които претърпяла. Изпитвала притеснения дали ще се събуди след всяка една от тях, дали ще преминат успешно, ще се наложат ли още операции. Физическите болки я съпътствали от деня на инцидента до днешния момент. През цялото това време тя е на обезболяващи.

Болките били особено интензивни след всяка една оперативна интервенция, 2 както и при провеждане на рехабилитационните процедури, свързани с лечебна гимнастика в областта на фрактурата на крака, които продължавали и към настоящия момент. Дори при липса на движение, ищцата изпитвала болки при влошаване на времето. Психическите болки продължавали от деня на инцидента до настоящия момент. Страдала от проблеми със съня, провокирани, както от физическите болки, така и от кошмари, свързани с инцидента. Изпитва тревога и страх, притеснява се относно бъдещото си здравословно съС.ие, както и че ще се наложи да разчита на чужда помощ до края на живота си. Ищцата не можела да се обслужва самостоятелно и до настоящия момент. През първите няколко месеца била на легло и за нея се грижел предимно съпруга й. Налагало се е да използва подлога, памперси, да се храни в леглото,както и целия й ежедневен тоалет бил извършван там. Това е карало да се чувства зависим човек, както и неудобно от близките й.

Понастоящем се придвижва с две патерици и е в отпуск по болест, което налага също да бъде подпомагана от близките й. Преди инцидента били продавач-консултант, но се притеснявала, че няма да запази работното си място в това здравословно съС.ие и ще остане без средства за издръжка, което ще я направи зависима и финансово от близките й. Инцидентът променил изцяло битието й. Тя била активен човек, редовно спортувала и ходила на разходки сред природата, била заобиколена от приятели, с които обичала да общува. След инцидента прекарвала времето си предимно в къщи. Вече не можела да спортува и да ходи на разходки. Трудно излизала дори и от дома си, което е довело до социална изолация, която допълнително я депресирала и карала да се чувства непълноценна.

Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“АД със седалище и адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорват се всички твърдения в исковата молба по основанието на претенциите. Оспорва се, че при осъществяване на ПТП за ищцата са настъпили твърдените от нея увреждания. Оспорва се твърдението й, че е била изцяло на постелен режим и не е била в съС.ие да става от леглото и да се грижи за битовите си и физиологични нужди. Твърди се, че към настоящият момент ищцата изцяло се е възстановила от ПТП-то. Оспорва се имуществената претенция за сумата от 900лв по фактура от 19.12.2022г, която е заплатила за избор на екип.Счита се, че това е допълнителна услуга, която не е било задължително да заплаща, с оглед наличието на множество добри специалисти в

УМБАЛ“Канев“АД.Този услуга е с препоръчителен характер, изцяло по преценка на пациента, и не следва да се покрива от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва се твърдението, че единствената причина за настъпване на ПТП-то е виновното поведение на водача Н. Х., който е управлявал застрахованият в дружеството мотор.

Твърди се, че ударът е бил непредотвратим за водача, с оглед внезапната поява на пешеходеца на платното за движение. Водачът не е имал техническата възможност да предотврати удара. Основната причина за настъпване на инцидента е внезапното излизано на пътното платно на пешеходката когато моторът е бил в непосредствена близост, т.е в опасната му зона за спиране.Пешеходката е следвало да не навлиза и да не пресича пътното платно. Същата е следвало да се огледа качествено и след като се увери, че няма МПС-та, да пресече. Твърди се, че основна причина за настъпване на ПТП-то са преките действия на ищцата в качеството й на 3 пешеходец. Ищцата не е пресичала пътното платно по най-краткия възможен начин, а е пресичала диагонално платното за движение, като с това е увеличила престоя си на пътното платно и е станала първопричина за настъпване на инцидента. С оглед на това се прави възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 95%.

Настъпилите за ищцата травматични увреждания са възникнали в причинна връзка и в резултат на собственото й поведение като пешеходец, тъй като същата е нарушила разпоредби на Закона за движение по пътищата, както следва : чл.108, ал.1 ЗДвП, която предвижда, че пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а в конкретния случай към момента на удара ищцата не е била на тротоара. Същата е навлязла внезапно на пътното платно като не е пресичала същото по пешеходна пътека, с което е нарушила чл.113, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП. Същата е следвало преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, както и да не удължава ненужно пътя и времето на пресичане. Ищцата е нарушила и разпоредбата на чл.114, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП, тъй като е навлязла внезапно на платното за движение и е пресичала същото при ограничена видимост, което е забранено от закона. Оспорва се твърдението й за причинно следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията на периода, през който са търпени, като се оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосноват размера на исковата претенция. Освен това се твърди, че липсват данни водачът на мотора да се е движил с превишена или несъобразена скорост. Не е установено да е извършвал забранена маневра и поради това да се е стигнало до удара с пешеходеца. Липсват данни за скоростта и траекторията на движение на пешеходеца към момента на настъпване на ПТП и неговото поведение за настъпването му. С внезапното навлизане на пешеходката на платното за движение,без да се съобрази с приближаващия мотор, тя е станала единствена причина за настъпване на процесното ПТП, в резултат на което е причина и за собственото си увреждане. По този начин с неправомерното си поведение, ищцата е навлязла в опасната зона на водача на пътното транспортно средство, поради което ударът е бил непредотвратим за водача. Когато водачът на пътното транспортно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Освен това се оспорва размерът на предявените искова за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди като се считат същите за недължими, прекомерни и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорват се и исковете за присъждане на законни лихви върху претенциите.