Решение № 1100 от 11.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1100 гр. Бургас, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100500529 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.463 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК и е образувано по повод жалба на Г. Д. Х. и Г.

Т. Х.,длъжници по изп.дело

№270/2017г.по описа на ЧСИ Иванка Миндова против извършеното разпределение от 24.09.2021г. по същото изпълнително дело.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на разпределението,иска се отмяната му и връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.

На първо място жалбоподателите считат, че незаконосъобразно са разпределени на ЧСИ Миндова суми 124.70 + 1532.62 лева с ДДС,представляващи такси по ТТРЗЧСИ/ по т.26/. Считат,че не е спазен редът по чл.136 и чл.137 ЗЗД,тъй като:1/не се касае за разноски по съдебното изпълнение,разпределени в полза на взискател,ползващи се с привилегията по чл.136 т.1 ЗЗД; 2/сумите са за пропорционални такси по ТТРЗЧСИ,поради което на основание чл.79 ал.1 ЗЗД съдебният изпълнител е следвало да изготви и връчи сметки за дължимите такси на длъжника,който разполага с право да обжалва постановлението за разноски на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК,но сметки не са изготвени и връчени;3/тъй като тези суми не са внесени от взискателя,те представляват частно вземане на ЧСИ,за което има ред за събиране по чл.410 ГПК;4/размерът на таксите не е изчислен правилно,поради неправилно определен размер на дълга. На следващо място се прави оплакване за неправилно определен размер на вземането на взискателя „АПС Бета България“ ООД 1 към 24.09.2021г. в размер на 88 096.55 лв., тъй като не са отчетени заплатените на банката и дружеството суми след издаването на изпълнителните листи,както и платените по други изпълнителни дела относно същото задължение след образуване на изпълнителното дело. В разпределението не е посочена събраната сума до 24.09.2021г.след издаването на изпълнителните листи на взискателя „АПС Бета България“ООД,включително и събраните суми по изп.д.№178/2017г.на ЧСИ К.Ангелов и респективно-актуалният размер на дълга, поради което жалбоподателите считат,че стойността на дълга не е вярна.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК e постъпило писмено възражение от взискателя –цесионер „АПС Бета България“ ООД, в което са изложени доводи за неоснователността на жалбата. Посочва се,че преди настоящото разпределение по изпълнителното дело са били извършени две предходни разпределения,които са били отменени от БОС с решения съответно по в.гр.д. № 528/2020г. по описа на БОС и по в.гр.д.№300/2021г.по описа на БОС,потвърдени от БАС. С решенията съдът се е произнесъл относно начина за разпределение на сумите по изп.дело № 270/2017г., които са постъпили вследствие проведената публична продан на недвижим имот с идентификатор ***. Счита,че доводите на жалбоподателите са бланкетни и присъстват в предходните им жалби,по които съдът вече се е произнесъл.По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се сочи,че това вземане е за принудително изпълнение и се ползва,както и всички останали такИ. вземания с привилегия по чл.136 т.1 ЗЗД.Това обстоятелство не придава на съдебния изпълнител качеството на привилегирован взискател,а води до привилегия на вземането по т.26 от ТТРЗЧСИ ,представляващо вземане за разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл.136 т.1 ЗЗД. Тази такса няма как да бъде събрана авансово от взискателя,тъй като се събира върху размера на събраната сума и е за сметка на длъжника. Намира за неоснователни и оплакванията на жалбоподателите за неправилно определен размер на дълга,като сочи,че с влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№528/2020г.по описа на БОС съдът се е произнесъл по същите оплаквания и ги е намерил за неоснователни,поради което счита за недопустимо повторното разглеждане на същия въпрос.Моли жалбата на длъжниците да бъде оставена без уважение като неоснователна.

На основание чл.436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Иванка Миндова е представила мотиви във връзка с обжалваното разпределение, като е изразила становище за неоснователност на жалбата. Посочено е, че първите три оплаквания касаят предходното разпределение от 22.08.2019г., което е отменено от съда с влязло в законна сила решение по в.гр.д. № 528/2020г. по описа на БОС. След отмяната на това разпределение е било изготвено ново разпределение от 18.09.2020г.,което също е било 2 обжалвано и отменено от БОС с решение по гр.д.№300/2021г. При изготвяне на настоящото разпределение ЧСИ смита,че се е съобразил с дадените от съда указания и ги е изпълнил,като е спазен редът по чл.136 ЗЗД и е установен точно размерът на дълга,правилно е изчислена и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

След извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 от ГПК от лица, имащи право на жалба и отговаря на изискванията на закона.

По отношение на възраженията за недопустимост на жалбата следва да се отбележи следното:

Видно от данните по делото, с влязло в законна сила на 25.01.2021г. съдебно решение по в.гр.д. № 528/2020г. по описа на БОС, потвърдено с решение № 528/2021г. по описа на БАС, съдът е отменил предходно извършеното от ЧСИ с постановление от 22.08.2019г. разпределение на сумите, постъпили вследствие проведената публична продан на недвижим имот с идентификатор ***, възлизащи в размер 62 700 лв., като е върнал делото на ЧСИ с указания за извършване на ново разпределение, при спазване на указанията в мотивите на съдебното решение. В хода на висящото съдебно производство по предходното дело, ЧСИ е извършил ново разпределение на горепосочената сума с постановление от 18.09.2020г., което е било предмет на обжалване по в.гр.д.№300/2020г. по описа на БОС и също е било отменено от съда. Наведените с настоящата жалба оплаквания за незаконосъобразност на разпределението от 24.09.2021г., макар да са сходни с тези по предходните жалби,не водят до недопустимост на жалбата,тъй като предмет на съдебен контрол за законосъобразност понастоящем е друг акт на съдебния изпълнител- ново разпределение.

Бургаският окръжен съд намери за установено по делото от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 270/2017 г. по описа на ЧСИ Миндова е образувано по молба на взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД за принудително събиране на вземането му към длъжниците Г. Х.,Г. Х. и „ХАРА ТАБАК“ЕООД по изпълнителен лист от 27.01.2017 г., издаден по ч.гр.д.581/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора.Изпълнителният лист е издаден за следните вземания:

-сумата от 50 500 лв., представляваща главница по договор за банков кредит;

-сумата от 12 830,65 лв., представляваща дължими лихви по договора за кредит за периода от 30.08.2014 г. до 23.01.2017 г.,;

- законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2017 г. до окончателното й изплащане;

-съдебни разноски в размер на 3042.56 лв.

3

Тези вземания на банката са били обезпечени с ипотека върху недвижим имот,собственост на длъжниците, представляващ апартамент с идентификатор

1153.504.420.1.7, находящ се в гр.Свети Влас, общ. Несебър, обл. Бургаска, Установява се, че в хода на изпълнителното производство са присъединени следните взискатели:

-взискателят Д. Т. Д. за вземането му по изпълнителен лист по ч.гр.дело № 5561/2018 г. на РС - Стара Загора за сумата от 16 000 лв. - главница по запис на заповед и сумата от 320 лв. - държавна такса;

-взискателят Н. Г. Б. за вземането му по изпълнителен лист по ч.гр.дело № 5558/2018 г. на РС - Стара Загора за сумата от 14 000 лв. - главница по запис на заповед и сумата от 280 лв. - държавна такса;

-взискателят Т. П. В. за вземането му по изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1739/2019 г. на РС - Стара Загора за сумата от 9500 лв. - главница по запис на заповед и законната лихва до окончателното изплащане от 22.03.2019 г.

-взискателят община Несебър за дължимите данъци и такси върху продадения имот, както и НАП.

Съгласно молба от 13.04.2020г. на мястото на първоначалния взискател по изпълнителното дело е конституирано „АСП Бета България“ЕООД в качеството му на цесионер на вземането на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД към длъжниците съгласно сключен между двете дружества договор за цесия от 16.12.2019г.

Принудителното изпълнение е насочено към недвижимия имот, ипотекиран в полза на банката- първоначален взискател, представляващ апартамент с идентификатор 1153.504.420.1.7, находящ се в гр.Свети Влас, общ. Несебър, обл.

Бургаска.

Имотът е бил продаден на шеста поред публична продан за сумата от 62 700 лева,която сума е предмет на обжалваното разпределение от 24.09.2021г. е сумата от 62 700 лв. Разпределението е извършено по реда на чл.495 ГПК,тъй като за купувач на имота е обявен взискателят хирографарен кредитор по делото Т. П. В..

Съгласно чл. 460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

С настоящото разпределение от 24.09.2021г. ЧСИ Миндова отново е посочила,че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парични вземания следва да участва в разпределението.Настоящият съдебен състав споделя становището по този правен въпрос,изложено в мотивите на съдебното решение по гр.д.№300/2021г.по описа на БОС и не намира за необходимо да излага отново идентични мотиви. Разпределението 4 от 24.09.2021г.в тази му част не е в противоречие със становището на съда и с дадените указания при отмяната на предходното разпределение. За пълнота на изложението съдът посочва,че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ също представлява разноски по изпълнителното дело,които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 ал.1 ГПК, с разликата,че не се плаща авансово от взискателя,а се удържа от длъжника от събраната сума.

Оплакванията на жалбоподателите за неправилно определен размер на дълга им и с настоящото разпределение,а в тази връзка- и с погрешно изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ съдът намери за основателни по следните съображения:

Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ гласи,че за изпълнение на парично вземане пропорционалната такса се събира върху събраната сума. При частично събиране на паричното вземане,таксата се определя за целия дълг,но се събира част,съответстваща на събраната сума. В Забележки т.3 на т.26 ТТРЗЧСИ е посочено,че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси,а в т.5 е регламентирано,че от таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя,надвишаващи една десета от вземането. Следователно,под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е посочено в изпълнителния лист, но не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, които не следва да се включват при определяне размера на дълга и върху които такса по т.

26 ТТРЗЧСИ не се дължи.

Съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателите за неправилно определена пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ в размер на 3482.54 лв. с ДДС,за вземането на първоначалния взискател, като твърдят,че тя е определена въз основа на неправилно изчислен от ЧСИ размера на дълга.

В т.1.3.1.1 на разпределението ЧСИ е посочил,че размерът на дълга по изпълнителния лист от 27.01.2017г.по ч.гр.д.№581/2017г.на РС-Стара Загора е 88 095.55 лева,в която сума се включват следните вземания:

876.59 лева съдебни разноски частично;

12 830.65 лв.договорни лихви за периода 30.08.2014г. -23.01.2017г.;

23 889.31 лева законна лихва върху главницата,начислена за периода от 25.01.2017г.до 24.09.2021г.

50 500 лева главница.

В забележка е посочено,че вземането на взискателя „АПС Бета България“ООД е намалено със сумата 9 192.67 лева,постъпила от извършено разпределение по изп.д.

№178/2017г.на ЧСИ Кръстьо Ангелов ,по което взискателят е присъединил вземането си и с която сума са се погасили следните вземания: