Решение № 311 от 12.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000501732 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение № 816 от 11.02.2025г., постановено по гр.д. № 18358 по опис на СГС за 2023 г., Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. К. Д. сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди и сумата от 855.39 (осемстотин петдесет и пет точка тридесет и девет) лева, обезщетение за нанесени имуществени вреди, от повдигнато срещу ищеца незаконна обвинение, за което е оправдан с присъда от 03.07.2020 г. по НОХД 2374/2018 г. на СпНС, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба 21.07.2020 г. до окончателното изплащане на присъдените задължения, осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.

Със същото решение са отхвърлени исковете с горепосочената правна квалификация за разликата над 10 000 до 120 000 лева по претенцията за имуществени вреди, и за сумата над присъдените 855.39 до претендираните в размер на 1 511.67 лева за имуществени вреди.

1

Недоволни от решението са останали и двете спорещи страни, които са сезирали настоящия въззивен съд с 1./въззивна жалба с вх. Рег. № 24848 от 27.02.2025г., подадена от ответника в исковото производство, а именно Прокуратурата на

Р

България срещу осъдителната част на първоинстанционното решение и 2./въззивна жалба с вх. Рег. № 42922 от 07.04.2025г. подадена от ищеца в исковото производство, а именно А. К. Д., който обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част.

И в двете жалби са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на решението, и е направено съответното искане за неговата отмяна, и постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат отхвърлени изцяло /по искане на ответника/ и да бъдат уважени изцяло /по искане на ищеца/.

Двете страни не са ангажирали въззивния съд с искания по доказателства.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид изложените от страните твърдения, доводите и възраженията и след преценка на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от А. К. Д. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумите 120 000 лева представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника и сумата от 1 511.67 лева (искът за имуществени вреди е изменен в съдебно заседание на 29.11.2024г.), представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Страните не спорят по установените от първата инстанция факти, които са следните: На 01.11.2016 г. е осъществено претърсване на съвместно обитаваното от А. Д. и Н. Д. в гр. Бургас жилище. От там е иззета парична сума в размер на 1650 лева, която се е намирала в личния портфейл на Н. Д..

На 02.11.2016 г. А. Д. е задържан за срок от 24 часа в помещение ГПЧ Елхово.

Извършен е личен обиск. Иззет е мобилен телефон, документи, портфейл и др. вещи.

С постановление от 03.11.2016 г. по ДП 55/2015 г. на СО-СП, пр.пр. № 534/2015 г. А. Д. е задържан за срок от 72 часа считано от 18:00 часа на 03.11.2016 г. На 03.11.2016 г. е започнало ДП 55/2015 г. на СО-СП, пр.пр. № 534/2015 г. с акт за привличане на А. Д. като обвиняем в извършване на 2 престъпление по чл. 321 НК. и чл. 301, ал. 1 НК. С определение, постановено по ВНЧД 298/2016 г. на СпАпНС е отменено протоколно определение по НЧД № 305/2016 г. на СпНС и е оставено без уважение искането на СП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ за обвиняемите, като по отношение на А. Д. не е взета мярка за неотклонение.

На 11.11.2016 г. на А. Д. е наложена забрана на да напуска пределите на Република България. На 21.11.2016 г. е отправено искане до СПНС за отстраняване на А. Д. от заемането на длъжността „***“ при митнически пункт Лесово, към ТМБ Бургас при Агенция „Митници“. Искането е оставено без уважение от съда.

С постановление от 22.12.2017 г. наказателното производство е прекратено спрямо част от участниците в организираната престъпна група, останало е висящо спрямо А. Д., като е потвърдена мярката за процесуална принуда.

Със заповед № 314/10.02.2017 г. на директора на Агенция „Митници“ на А. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С решение № 1402/20.07.2017 г. по адм. дело № 432/2017 г. на АС гр. Бургас заповедта е отменена, като съдът е приел, че при съобразяване на презумпцията за невиновност и при липса на достатъчно доказателства не може да се счете, че е извършено посоченото дисциплинарно нарушение. Решението е оставено в сила с решение № 7874/12.06.2018 г. по адм. дело № 11810/2017 г. на ВАС, V отделение. Със заповед от 25.06.2018 г. А. Д. е възстановен на длъжността „***“ считано от 21.06.2018 г., отново прекратено със заповед от 07.01.2019 г. с посочена причина: обективна невъзможност за държавния служител да изпълнява задълженията си: подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. Заповедта е отменена с решение от 25.04.2019 г. по адм. дело № 114/2019 г. на АС гр. Бургас, оставено в сила с решение от 01.07.2020 г. по адм. дело № 8337/2019 г. на ВАС, V отделение. На 15.07.2020 г. А. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

От договор за правна защита и съдействие сключен между А. Д. и адв. В.

Ц. Д., с предмет защита и процесуално представителство е видно, че е платен адвокатски хонорар в размер на 800 лева.

От представената разпечатка на публикация в информационен сайт „Днес България“ с отразена дата 19.09.2020 г.е видно, че е публикувана статия „След 3 фалстарт връщане на процеса за поправка. Тираджия ги спасява като разказва, че им давал по 1-2 евро и ги черпел с бисквити и шоколад“, която се отнася до факти свързани с обвинението. С присъда от 03.07.2020 г. по НОХД 2374/2018 г. на СпНС, А. К. Д. е признат за невиновен в това, че в периода от 30.09.2015 г. – 01.11.2016 г. в с. Лесово, община Ямбол и в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице „*** при митнически пункт Лесово“, към Териториално митническо Бургас при Агенция „Митници“ е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301-302 НК, с участници Г. С. Г., С. Е. П., Г. В.

Е., А. Д. А., Д. З. Г., Р. П. Я. и В. Ж. С., като групата била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 т.

2 вр. ал. 1 НК.

Присъдата влязла в сила на 21.07.2020 г. В мотивите към присъдата е отразено, че няма доказателства в подкрепа на обвинението за организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК както като фактология, така и и във връзка с правната квалификация. По отношение на обвинението по чл.

301 НК спрямо А. Д. е прието за установено, че в началото на август 2016 г. при преминаване през МП Лесово свидетелят Б. Д. дал на А. Д. сума от 5 евро поради констатиран извънгабаритен товар. Съдът приема посоченото действие да съответства на чл. 301, ал. 1 НК, но с оглед размера на сумата, предмет на престъплението, деянието не съставлява не осъществява състав на престъпление (чл. 9, ал. 2 НК), макар авторството да е доказано.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.

Д., съпруга на ищеца. Свидетелката сочи, че ищецът работи в агенция “Митници” от 1999 г. На 03.11.2016 г. в дома им дошли служители на ГДБОП, казали ѝ, че съпругът ѝ е задържан и предстои претърсване на жилището.

Следственото действие продължило 4 часа, през това време имало подмятания, че съпругът й е корумпиран и ще влезе в затвора, ще им вземат всичко и ще живеят на палатки. В жилището била и дъщеря им. Ищецът й позвънил от ареста, споделил й, че е с високо кръвно, хемордиална обостреност и кръвоизливи.

Месец по-рано бил претърпял интервенция за лечение на хемороидите. Ищецът не се чувствал добре, бил нервен, мълчалив, срамувал 4 се да говори дори със свидетелката. След освобождаването от ареста съседите му се присмивали: “Ха, митничарчето, ще си го получи.” По време на наказателното производство непрестанно вдигал високо кръвно налягане, оплаквал се от виене на свят. Отбягвал близки и приятели. Промененото му емоционално състояние продължило и след това. След близо 4 години делото приключило.

Когато чул оправдателната присъда ищецът се разплакал.

От показанията на свидетеля Д. Д., в професионалния си кръг ищецът се ползвал с добра репутация. Възоснова на извършена от него селекция камиони, са откривани откривали около 200 кг. хероин. Непосредствено след задържането, колегите се чудили каква е причината.

Ищецът променил поведението си, а след излизане от ареста изглеждал отслабнал, не желаел да излиза от дома си.

От представените по делото медицински документи амбулаторни листове за преглед в МЦ “Д-р Желязков” на датите 28.06.2016 г., 02.09.2016 г., 05.12.2016 г., както и амбулаторни листове за прегледи при невролог на 14.11.2016 г., 09.12.2016 г., 22.12.2016 г., 11.01.2017 г., 24.10.2017 г., 25.10.2017 г., както и болнични листове за отпуск за временна нетрудоспособност за периодите 14-23.11.2016 г., се установява, че е страдал от тревожно разстройство, световъртеж и нарушение на устойчивостта, а за периодите 0922.12.2016 г., 23.12.2016 г. - 11.01.2017 г., 12-31.01.2017 г. На 24.10.2017 г. в МЦ “Света София”, гр. Бургас, е отразена наличие на шийна спондилоза и спондилоартноза, както и стеснени невроформини С1-С5 вляво.

По делото е приета Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Г. О. (невролог) и д-р Д. М. (кардиолог, вътрешни болести). Анализирайки събраните писмени доказателства, отразяващи здравословното състояние на ищеца, както и въз основа на личен преглед, д-р О. посочва, че липсват обективни данни за преморбидното състояние на ищеца и не може да се твърди категорично, че оплакванията на ищеца са резултат единствено и само от преживените събития по повод наказателното производство. Оплакванията били свързани с повишена напрегнатост, безпокойство, често нарушен сън, световъртеж, цервикоартроза. Според експертите тези оплаквания могат да се обострят по време на преживения стрес на фона на едно продължило около 3 5 години очакване на оправдателна присъда. По повод неврологичните оплаквания ищецът е сторил разходи за лечение - медицински прегледи и по амнестични данни за лечение, установени от заключението в размер на 437,51 лв.

В кардиологичен план ищецът се оплаквал от 2016 г. от повишено артериално налягане. Започнал е прием на антихипертензивнимедикаменти.

Според д-р М. артериалната хипертония е полифакторно заболяване и не може да се посочи само една причина за възникването ѝ. Стресът е една от възможните причини за възникване или обостряне на артериалната хипертония, поради което експертът приема, че е налице причинно-следствена връзка между констатираното тревожно-депресивно състояние, престоя и условията в следствения арест. По делото не са представени прегледи от кардиолог или други лекари, в които да са отразени предписания за прием на антихипертензивни медикаменти, както и доказателства за прием. Поради повишени стойности на холестерола има издадени рецепти за антихолестеролови препарати, но те не са във връзка с наказателното производство. Средномесечен разход за лечение на кардиологични проблеми, експертът определя на стойност 10.86 лева. В съдебно заседание експертите допълват, че по делото са представени документи с описана хемороидална болест и препоръчано оперативно лечение. Лечението е чрез диетичен режим и хигиена. Според експертите отлагането на лечението със 5 дни през ноември 2016 г. не повлиява съществено на хода на болестта. Престоят не е голям и не може да се направи извод, че се касае за тежко влошаване. Хемороидите често рецидивират и се прави операция за възстановяване на аналната стена.