Решение № 231 от 27.12.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Ловеч, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200545 по описа за 2024 година С Електронен фиш Серия К № 7001606 на ОД на МВР Ловеч на Б. Л. М., ЕГН: ********** от гр.Т. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 25.01.2023 г. в 13:16 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 34+900, в землището на с.Микре с АТСС СПУКС „ARH CAM S1” насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч, въведено с п.з.Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС «***» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 61 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч.

Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката Б. Л. М., която го обжалва в срок чрез адв.Н. и излага, че е незаконосъобразен, тъй като при издаване и връчване на ЕФ не са посочени и връчени доказателства за извършеното нарушение, не е е посочено точно мястото на извършване на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил, разположението на техническото средство, неговия вид и годност, не е приспаднат толеранс при определяне на превишението на скоростта, както и не е ясно дали са 1 спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1,т.3 от ЗА претендира присъждане на адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява.

За нея се явява адв.Н., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена, като бъде отменен издаденият ЕФ.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като видно от представените доказателства/разписка л.14/ ЕФ е връчен на жалбоподателката на 09.06.2024 г., жалбата е подадена и е входирана в ОД на МВР - Ловеч на 18.06.2024 г., но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 61 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, т.е. превишение от 11 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за населено място е 50 км/ч, което е в съответствие и с представения снимков материал и зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.34+900, землището на с.Микре, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.17/. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 64 км/ч, а след като е приспаднат автоматично толеранс е 61 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен 2 толеранс от минус 3 км или 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство, поради което не се споделят възраженията в жалбата. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за населено място 50 км/ч и това ограничение не произтича от пътен знак В-26, а от обстоятелството, че мястото на нарушението попада в населено място, при наличен п.з. Д-11/видно от представената схема/ и важи скорост от 50 км/ч.

Следва да се има предвид още, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 61 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 50 км/ч., видно от снимковия материал.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното 3 наименование на използваната система, видно е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от 4

ЗДвП).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.

Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. Не се споделят възраженията за непосочване на посоката на движение на заснетия автомобил, тъй като на първо място това не е задължителен реквизит на ЕФ и на следващо място, както е отразено в протокола от с.з. след като е прегледан представения видеоматериал, съобразявайки снимковият материал, протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на АТСС, след като техническото средство е било насочено в посока гр.София и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е ясно, че посоката му на движение е била към гр.София. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, тъй като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателката. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от 5 събраните по делото писмени доказателства, собственика на автомобила – Б.

М. не е депозирала декларация с данни за лицето извършило нарушението, с оглед на което правилно е ангажирана нейната отговорност, като собственник на МПС, с което е извършено нарушението.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-906 с дата на използване 25.01.2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 25.01.2023 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане, ограничение на скоростта, отстояние на АТСС, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от 6