Решение № 621 от 10.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Русе, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Явор Д. Влахов при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно наказателно дело № 20214520201549 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Н. СТ. СТ., от гр.Русе, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 21-1085-001632/21.06.2021г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.132, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП на С. било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв.

Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява законен или упълномощен процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното постановление, като излагат аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за недоказаност на обвинението.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Към м.април, 2021г. ЕТ“НИСИ-Н.С.“ гр.Русе, представляван от жалбоподателя Н.С., стопанисвал и експлоатирал атракционно влакче „WARAN 212 “ с инд.№ XB9ED308004212, произведено от „Бриз“АД гр.Средец, състоящо се от локомотив с прикачени към него два вагона. Въз основа на Разрешение № 191/28.02.2018г. издадено от Община Русе, влакчето било ползвано за превоз на пътници, с атракционна цел, на открито – в Парка на Младежта, в гр.Русе по предварително утвърден от Общината маршрут за движение. Водач на влакчето бил жалб.Н.С..

На 22.04.2021г., около обяд, група ученици от трети и четвърти клас на ОУ“Иван Вазов“ гр.Русе, придружени от двамата класни ръководители, един от които била свид.Д.И., решили да се повозят на влакчето. В първото вагонче седнали децата от четвърти клас, сред които и П.Г., както и свид.И.. Във второто вагонче се настанили децата от другия клас, с техният класен ръководител. Преди влакчето да потегли по маршрута си, жалб.С., в качеството му на водач, инструктирал децата по уредбата, че не следва да стават по време на движението, както и да се преместват от една седалка на друга. В момента, в който влакчето се движело по алея „Перистери“, в участъка между ресторант „Баба Яга“ и „Вазата“, по неустановена по делото причина, П.Г. станала от мястото си, а непосредствено след това паднала извън вагончето, на пътя. Дрехата се закачила на елемент от конструкцията на вагона, в резултат от което тялото застанало пред едното му колело и се тътрело по асфалта. Присъстващи в близост граждани се развикали, при което жалб.С. спрял. Отишъл при делото, взел го на ръце, поставил го в кабината при себе си и след като стигнали до началната дестинация, с личният си автомобил го отвел в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе. При прегледа били установени голяма охлузна рана в областта на кръста и предната коремна страна, както и охлузни рани в областта на долните крайници. Междувременно, по подаден от граждани сигнал на ЕЕНСП 112, на място били изпратени свид.С.И. и А.Д. – младши автоконтрольори в Сектор ПП-Русе. След като снели обяснения от водача на влакчето – жалб.С., класните ръководители на децата, както и от останалите лица – очевидци на инцидента, свид.И. преценил, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.132, т.2 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място, при потегляне и по време на движението, като водач на атракционното влакче, не осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците, в резултат от което 2

П.Г. била леко ранена. За това нарушение, свид.С.И. съставил против жалб.Н.С. АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.185 от ЗДвП на С. било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелна предпоставка за отмяна на НП.

Основанията за този извод са следните:

Налице е съществена непълнота и неяснота при описанието на нарушението, допусната както в АУАН, така и в НП, представляващо самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават административните органи при съставяне на АУАН и изготвяне на НП да опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му, както и обстоятелствата, при които е било извършено.

Актосъставителят и административнонаказващият орган се задоволили да посочат при описание на нарушението по чл.132, т.2 от ЗДвП само, че Н.С., управлявайки състав от ППС- локомотив /влекач/ с два вагона – атракционен влак, при потегляне и по време на движение, не е осигурил всички условия за безопасно превозване на пътниците, в резултат от което причинил ПТП с леко ранено лице – П.Г.. По този начин, в описателната част на акта и на НП, бил възпроизведен почти буквално само текста на нормата на чл.132, т.2 от ЗДвП.

При граматически и логически анализ на тази правна норма се налага извода, че за да е налице деяние, свързано с нарушаване правилата за безопасно превозване на пътници, трябва да е установено и посочено ясно и 3 недвусмислено в административнонаказателното обвинение, какви конкретни и нормативно изискуеми условия не е осигурил водача, за безопасното превозване на пътниците. В конкретният случай обаче, нито в АУАН, нито в НП текстово е посочено защо административните органи приемат, че жалб.С. не осигурил тези условия при конкретния превоз, а още по-малко е отразено, кои са условията, които е следвало да осигури и въз основа на какво е прието това. Освен това, съобразно цитираната по горе норма, деянието може да бъде осъществено от водача както при потегляне, така и по време на движение на пътното превозно средство. Отново, и в двата административни акта, не е посочено при коя от тези две хипотези е осъществено нарушението. При такова описанието, очевидно не са намерили отражение съществени обстоятелства от състава на нарушението, а именно какви според административните органи са условията за безопасно превозване на пътниците, които жалб.С. като водач на процесното атракционно влакче е дължал, какво е следвало да стори, какво на практика не е сторил, както и защо се приема, че ако е налице виновно неизпълнение, то е в причинноследствена връзка с настъпилият вредоносен резултат. Отсъства и недвусмислено посочване, при коя от двете хипотези на чл.132, т.2 от ЗДвП – при потегляне или по време на движение е осъществено, според административните органи, нарушението от жалб.С..

По мнение на Съда, такова описание на нарушението е непълно и не дава достатъчна яснота за всички елементи от състава му, тъй като липсва посочване на правно дължимото поведение от страна на наказаното лице, за което се твърди, че не е изпълнено, в резултат от което не става ясно какво конкретно задължение било вменено на жалб.С., в качеството му на водач на превозно средство за превоз на пътници, за да бъде възможно безпротиворечиво да се установи налице ли е неизпълнение на това задължение и в какво се изразява деянието на нарушителя.

С това декларативно, непълно и със значителна неяснота описание на нарушението, съществено било нарушено правото на защита на наказаното лице, което било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита. Освен това, обсъжданите неясноти в АУАН и НП създават значителни затруднения у Съда да провери материалната законосъобразност на обжалваното 4 наказателно постановление, досежно наличието или отсъствието на всички елементи от обективната и субективна страна на състава на нарушението и правилното прилагане на закона.

Изложените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до накърняване правото на защита на нарушителя и по конкретно възможността му да разбере какво е нарушението, което му е вменено и правилно да организира защитата си, и са опорочили изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Н.С., поради което като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Извън обсъденото съществено процесуално нарушение, Съдът намира, че в хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства за това, че жалб.Н.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.132, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Основанията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.132, т.2 от ЗДвП, при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване. С тази норма на водачите на превозни средства, превозващи пътници, е вменено задължение да предприемат всички необходими и допустими действия и създадат условия, с които да осигурят безопасно качване и слизане от превозното средство на пътниците, както и безопасното им превозване. Доколкото законодателя не е посочил какви конкретно следва да са тези действия, мерки и условия, преценката за техният вид и обем, очевидно е предоставена на всеки конкретен водач на превозно средство, който следва да ги осигури, съобразявайки нормативните изисквания и конкретните обстоятелства на превоза, така, че да бъдат осигурени за пътниците безопасно потегляне и превозване.

В конкретният случай бе установено, че преди потеглянето на атракционното влакче, жалб.С. се уверил, че всички пътници /децата и техните класни ръководители/ са седнали на седалките, след което указал по уредбата, достатъчно ясно и недвусмислено, че пътниците не следва да стават по време на движението, както и да се преместват от една седалка на друга.

Едва след това потеглил и се движил по маршрута си, с бавна скорост 5

(ненадвишаваща 25км/ч/), според установеното по делото.

От събраните по делото доказателства става ясно също така, че производителя на процесното влакче не е оборудвал фабрично вагончетата с обезопасителни колани на седалките, врати за слизане и качване във вагончетата, нито с други обезопасителни средства, ограничаващи възможността от самоволно изправяне от седалките, слизане и качване по време на движение, както и от случайно падане от вагона. В този му вид, производителя предал атракционното влакче за експлоатация на ЕТ“НИСИН.С.“ гр.Русе, като го придружил с Декларация за съответствие, в която било отразено, че то съответства напълно на изискванията на Директива 2006/42/ЕС на Съвета на Европейската общност и отговаря на всички съществени изисквания за здраве и безопасност приложени към нея.

Посочено било същото така, че при проектирането и производството на композицията са спазени изискванията на европейските стандарти E N 1726-1 и EN 1175-1. Нещо повече, съобразно цитираната декларация: 1.„Продуктът не подлежи на допълнителна доработка“ и 2.„Всяко изменение на логистиката по конструкцията и технологията на Продукта, без писмено съгласуване с Производителя, обезсилва декларацията за съответствие и снема гаранциите на Производителя…“.

При така изложеното става ясно, че жалб.Н.С., в качеството му на ЕТ и водач на процесното атракционно влакче, е имал съзнанието, че същото, в този си вид, е отговаряло на всички изисквания за здраве и безопасност, както и, че няма право да извършва конструктивни и технологични промени, от каквото и да било естество. Т.е., доколкото С. не е разполагал с възможност да предприеме, по свое усмотрение, други мерки за обезопасяване на пътниците /а и не е имал законово задължение за това/, очевидно е, че единствените условия за безопасност, които е следвало да изпълни са спазване на обичайните и нормативните правила за движение по пътищата при превоз на пътници, сред които отправяне на предупреждение към пътниците, че не следва да стават по време на движението, както и да се преместват от една седалка на друга.