Решение № 77 от 27.05.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Тетевен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А. при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.А в присъствието на прокурора Н. Н. П. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №

20254330101468 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, във вр. с чл. 2, т. 1 и т. 3, във вр. с чл.

4 и чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по депозирана искова молба от А. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Г., област Ловеч, ул. „**********“ № 7А, срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4 000 лв. /2045.17 евро/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление от образувано и водено Досъдебно производство № ***/2023 г. по описа на РП – Ловеч, ведно със законната лихва от прекратяване на наказателното производство – 11.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 1500 лв. /766.94 евро/ обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление, представляващи заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от прекратяване на наказателното производство – 11.11.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 19.08.2025 г. на ст. разследващ полицай Цветослава Христова при РУ - Тетевен, под надзора на Районна прокуратура Ловеч, ТО Тетевен, по ДП № ***/2023 г. по описа на РУ - Тетевен, пр. пр. № ****/2023 г. на РП - Ловеч, ТО Тетевен, ищецът А., бил привлечен като обвиняем за това, че на 24.10.2023 г. в гр. Тетевен, пл. „Сава М.“, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието си, чрез нанасяне на удар с крак в областта на главата причинил средна телесна повреда на лицето Б. Б. И., изразяваща се в счупване на долната челюст - престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 63 от НК.

Наказателното производство продължило повече от една година, като през това време ищецът бил разпитван, изисквани били експертизи и бил привлечен в качеството на обвиняем, с всички последици от това - емоционално напрежение, страх, социален срам и притеснение пред близки и познати.

1

Сочи се, в исковата молба, че с Постановление на Районна прокуратура - Ловеч, ТО Тетевен № ****/23 от 22.10.2025 г. наказателното производство било прекратено, тъй като не били налице данни за извършено престъпление от ищецът А.. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 11.11.2025 г. Ищецът заявява, че по време на досъдебното производство бил представляван от защитник - адвокат, за който платил сума в размер на 1500 лв.

Заявява, че в настоящия случай, от момента на привличането в качеството му на обвиняем на 19.08.2025г., до прекратяването му, преживял тежък и травматичен период.

Страдал от стрес, който довел до нарушения на съня - трудно заспиване, неспокоен и лек сън, чести събуждания. Сочи, че по правната си същност искът за вреди от тези действия е основан на чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 1 от ЗОДОВ, тъй като принудата спрямо ищецът е упражнена в условията на липса на престъпление, а самото обвинение се оказа неоснователно. Ищецът счита, че за упражнената спрямо него неоснователна принуда, въпреки че наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление, Прокуратурата на Република България следвало да носи отговорност на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 и т.1 от ЗОДОВ.

Счита, че Прокуратурата следва да отговаря по ЗОДОВ и за неимуществените вреди, произтичащи от привличането му като обвиняем, извършената му полицейска регистрация.

Всички тези действия са извършени във връзка с наказателно производство № ***/2023г. по описа на РУ - Тетевен, при ОД МВР - Ловеч.

Ищецът твърди, че производството продължило 2 години - срок, който е прекадено дълъг за подобен вид дела. В резултат от незаконното обвинение претърпял значителни морални и психически страдания: изпитвал тревожност и страх от осъждане; чувствал се унизен и засрамен в малката общност на с. Г.; преживял тежки притеснения за бъдещето си и репутацията си; загубил доверие в институциите и самочувствие пред приятели и роднини.

Самото съмнение в родителите му, че е извършил престъпление бил сериозен удар за тях и за ищецът А..

Ищецът сочи, че у него се загнездило усещане за срам и стигма - чувствал се като престъпник. През целия този период изпитвал стрес, унижение, страх от евентуална присъда по чл. 129 ал. 1 от НК. Заявява, че никога преди това не е имал досег с правоохранителните органи, поради което стресът и притеснението били още по-силни. Всичко изложено пораждало правния интерес от предявяване на осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 и т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

На следващо място ищецът А. сочи, че от незаконосъобразната дейност привличането му като обвиняем, по воденото досъдебно производство (от 19.08.2025 г. до 11.11.2025 г.) - е претърпял и имуществени вреди. Направил разходи за адвокатска защита в размер на 1500,00 лв., за което прилага договор за правна защита и съдействие № 9765/19.08.2025 г. счита, че тези разходи не би направил, ако не било повдигнато обвинение срещу него.

Заявява, че определено стресът, през който преминал и все още търпи, не може да бъде напълно измерен, оценен в пари и възстановен. В съответствие с чл. 52 от ЗЗД, определя размера на претенцията си за неимуществени вреди на 4 000 (четири хиляди) лв., като този размер съответства на принципа на справедливост и е съобразен със съдебната практика при аналогични случаи.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не се оспорва основанието на предявените искове, но счита същите за недоказани и ги оспорва по размер. Твърди, че не се представят доказателства от ищеца, които да установяват, че претендираните за обезщетение вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва твърденията на ищеца за преживян стрес и чувство на унижение. Счита, че размерът на претенциите е необосновано завишен и не следва да се допуска обезщетението да служи като източник на неоснователно обогатяване.

2

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа изцяло предявения иск за причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лв. /2045.17 евро/. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания и депозирана писмена защита.

В съдебно заседание ответникът Прокуратурата на Република България се представлява на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ от прокурор от Районна прокуратура Ловеч. Участвалият в производството прокурор поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Съдебният състав, след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, съобразявайки доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Постановление от 19.08.2025 г. на ст. разследващ полицай Цветослава Христова при РУ - Тетевен, под надзора на Районна прокуратура - Ловеч, ТО Тетевен, по ДП № ***/2023 г. по описа на РУ - Тетевен, пр. пр. № ****/2023 г. на РП - Ловеч, ТО Тетевен, ищецът А., бил привлечен като обвиняем за това, че на 24.10.2023 г. в гр. Тетевен, пл. „Сава М.“, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието си, чрез нанасяне на удар с крак в областта на главата причинил средна телесна повреда на лицето Б. Б. И., изразяваща се в счупване на долната челюст - престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 63 от НК. С Постановление на Районна прокуратура - Ловеч, ТО Тетевен № ****/23 от 22.10.2025 г. наказателното производство било прекратено, тъй като не били налице данни за извършено престъпление от ищецът А.. Постановлението не било обжалвано и е влязло в законна сила на 11.11.2025 г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р. О. /майка на ищеца/ и Р. Р. /приятел на ищеца/. От показанията на посочените свидетели се установи, че през времетраенето на образуваното наказателно производство, което е продължило около две години, от който период за времето от 19.08.2025 г. до 11.11.2025 г., А. е имал качеството обвиняем, ищецът бил силно изнервен, депресиран, престанал да се храни. Не общувал с приятели, не излизал от дома си. Според свидетеля Р., ищецът А. след задържането си се приемал за обвиняем и отказвал да общува с обичайния си кръг от хора.

Съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтересовани свидетелските показания. Съдът кредитира изцяло така дадените показания на свидетеля О., преценени по реда на чл. 172 ГПК. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетелите само поради тяхната заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно 3 основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на Прокуратурата. Поради това ответникът не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че неговите служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението поначало е влязлата в сила оправдателна присъда, като ответникът носи отговорност и за вредите причинени по повод образувано наказателно производство прекратено в досъдебната фаза поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Прокуратурата е обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна като тази отговорност не е предпоставена от виновно поведение на съответното длъжностно лице при прокуратурата или администрацията – арг. чл. 4, предл. посл. от ЗОДОВ.