Определение № 98 от 13.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. София, 13.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Частно касационно търговско дело № 20258003901886 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат В. Т., в качеството й на особен представител на „ЧарНик022“ ЕООД, срещу Определение № 401/24.06.2025г., постановено по в.т.д. № 84/2025г., с което състав на Апелативен съд - София е оставил без уважение молба по чл.248 ГПК на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските - за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство за разликата над уважения размер от 300 лв.

/равностойни на 153.39 евро/ до пълния претендиран размер от 1000 лв.

/равностойни на 511.29 евро/. Възразява се срещу посочените от съда критерии за определянето му, а именно, че по делата с посоченото правно основание се назначават особени представители на разноски, платими от бюджета на съда, и по които съдебната практика е трайно установена.

Не е представен отговор от ответника по частната жалба - Върховна касационна прокуратура.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд в 1 производство по чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се преценява като частично основателна по следните съображения:

С Решение № 206 от 11.04.2025 г. (поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 234 от 30.04.2025 г.) по в. т. д. № 84/2025 г. Апелативен съд – София, е потвърдил Решение № 146 от 17.12.2024 г. по т. д. № 134/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което по иск на прокурора е прекратено на основание чл.155, ал.1, т.3 ТЗ ответното дружество „ЧарНик 022“ ЕООД, гр.

Ботевград. С посоченото решение въззивният съд е определил на особения представител на ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платими от бюджета на съда, за които „ЧарНик 022“ ЕООД е осъдено на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт.

Сезиран от особения представител адв. Т. с молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., вместо определените в диспозива на акта 300 лв., с обжалваното определение въззивният съд е изложил, че действително възнаграждението е било определено в минимален размер, като е взето предвид обстоятелството, че по делата с посоченото правно основание се назначават особени представители на разноски, платими от бюджета, и по които съдебната практика е трайно установена.

С определение по чл.288 ГПК, постановено по т.д. № 1887/25г., настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Като основателно се преценява възражението на частния жалбоподател срещу обвързването на размера на следващото му се възнаграждение за осъщественото процесуално представителство във връзка с назначаването му по реда на чл. 29, ал.2 ГПК за особен представител на ответното дружество с обстятелството, че същото се изплаща от бюджета на съда. Нито в закона, нито в практиката на ВКС, фактът кой е платец на адвокатското възнаграждение, и 2 по-конкретно, че първоначално се изплаща от бюджета на съдебната власт, е сред критериите, преценявани от съда при определяне на размера му. Предвид задължителното за националните съдилища Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С - 438/22, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, към която препраща чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, при определяне възнаграждението на особения представител на общо основание следва да се изхожда от изведените в практиката критерии, каквито са фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, положения от адвоката квалифициран труд, обема на извършените действия.

В разглеждания случай осъществената от назначения по реда на чл.29, ал.2 ГПК особен представител на ответното дружество защита е по предявен от прокурор иск по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на същото. За въззивното производство участието на особения представител се изразява в подготовка и проучване на делото във връзка с депозираната подробна въззивна жалба срещу въззивното решение, както и участие в единственото проведено във въззивното производство открито съдебно заседание. Предявеният иск не разкрива фактическа и правна сложност. Налице е и многобройна практика на ВКС по чл. чл.155, т.3 и чл.157, ал.1 ТЗ, включително и задължителна такава.

След съобразяване на всички тези обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира, че в случая възнаграждение от 500 лв. /равностойни на 255.65 евро/ за въззивното производство отговаря на критериите за разумност и пропорционалност. Следователно, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане на допълнително възнаграждение над сумата от 300 лв. /равностойни на 153.39 евро/ до 500 лв. /равностойни на 255.65 евро/, или за сумата от 200 лв. /равностойни на 102, 26 евро/, която следва да се присъди в полза на процесуалния представител на страната – адв. Т..

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 401/24.06.2025г., постановено по в.т.д. № 84/ 2025г., с което състав на Апелативен съд - София е оставил без уважение 3 молбата по чл.248 ГПК на адвокат В. М. Т., особен представител на ответника по делото „ЧарНик022“ЕООД, за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение за въззивното производство за разликата над 300 лв.

/равностойни на 153.39 евро/ до 500 лв., /равностойни на 255.65 евро/, вместо което постанови:

ИЗМЕНЯ постановеното от Апелативен съд - София Решение № 206 от 11.04.2025 г. (поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 234 от 30.04.2025 г.) по в. т. д. № 84/2025 г. в частта за разноските, като:

ОПРЕДЕЛЯ допълнително възнаграждение на адв. В. М. Т. за осъществена защита като особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК на ответника „ЧарНик022“ЕООД във въззивното производство в размер на 102, 26 евро, което да се изплати от бюджета на Апелативен съд - София.

ОСЪЖДА „ЧарНик 022“ ЕООД, ЕИК 206801925, гр. Ботевград, ул.

„Капитан Ушаков“ № 18 да заплати по сметка на Апелативен съд - София на основание чл. 77 ГПК сумата от 102, 26 евро, поета от бюджета на съда за изплащане на адвокатското възнаграждение на особения му представител за въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4