Определение № 615 от 17.10.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Габрово, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500361 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на „ А1 България“ ЕАД , подадена чрез адв.М. срещу разпореждане , инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение №70 от 16.08.2023г. на РС-Трявна по ч.гр.д.№151/2023г., с което е отхвърлено направеното със заявлението по чл.410 ГПК искане за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се ,че между заявителя „А1 България" ЕАД и „Кол Пойнт" ЕООД, ЕИК ***, е сключен Договор за абонаментни услуги за започване на предсъдебни и съдебни действия за събиране на просрочени вземания. Съгласно чл.1,б."а" от Параграф I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА: „Възложителят възлага, а Изпълнителят приема, при условията на Договора и съгласно Общите условия на „А 1 България" ЕАД за покупка на стоки и услуги , да предоставя консултантски услуги в областта на предсъдебното и съдебното събиране на просрочено вземания от Абонати/Клиенти на Възложителя по договори за услуги и по продажба на изплащане на изплащане(„Услугите") и др. В тази връзка може да: Б. "а": Организира дейности по процесуално представителство и извършва необходимите действия по организиране и водене на искови, заповедни и изпълнителни производства на Възложителя, чрез правоспособни адвокати. Видно от чл.2,б."в" от параграф ІІ.ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ: „Изпълнителят се задължава:

Б. "в": съгласувано с Възложителя да ангажира служители, подизпълнители(адвокати или адвокатски дружества), притежаващи необходимия опит и квалификация; да координира тяхната работа ида следи за спазването на поставените срокове и изпълнението на поставените задачи. " В параграф IV. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, РАЗХОДИ, ТАКСИ са договорени вече условията и задълженията на страните, свързани с разходи за съответните производства, както и заплащането на процесуалното представителство. Съгласно чл.9 от параграфа: „Всички разходи, вкп. съдебни и административни такси, както и депозити за вещи лица и такси по ТТР към ЗЧСИ ще бъдат за сметка на Възложителя, като в случай на приключване на съдебното производство в полза на Възложителя, същите ще бъдат възстановени на Възложителя от длъжника по делото " Съгласно чл.10.1 от параграфа:

1

„Адвокатското възнаграждение за всяко предприето действие е за сметка на Изпълнителя. " Следователно е налице валидно сключен договор за абонаментни услуги, като впоследствие „Кол Пойнт" ЕООД, вече в качеството си на Възложител, сключва Договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „М. и Иванов". Предметът ,последващия на договор, е оказване правна защита и съдействие на Възложителя във връзка с предсъдебно и съдебно събиране на вземания от абонати на „А1 България" ЕАД. Т.е Дружеството, в изпълнение на Договора за абонаментни услуги, е преупълномощило АД „М. и Иванов" за извършване на процесуално представителство на „А1 България" ЕАД по реда на 410 от ГПК. С оглед на тези тристранни отношения, са ангажирани доказателства за сторени разноски за процесуално представителство.

Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и да бъде уважено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за претендираното адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подаден в срок ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане от 16.08.2023г. по ч.гр.д.№151/2023г. на РС-Трявна, заповедният съд е оставил без уважение искането на заявителя „ А1 България“ ЕАД за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв., като е приел ,че не е представен документ за платени такива разноски от заявителя, а от друго дружество, което не е страна в производството.

Обжалваното разпореждане е законосъобразно и обсновано.

Съгласно вписаните в адресната част на заявлението по чл.410 ГПК данни , по което е образувано ч.гр.д.№151/2023г. по описа на РС-Трявна , същото е подадено от „А1 България“ЕАД чрез пълномощник адв. Х. М., преупълномощен от адвокатско дружество „М. и Иванов“.

Към заявлението е приложено пълномощно ,с което „А1 България“ЕАД е упълномощило АД „М. и Иванов“ с посочени в 12 пункта права, едно от които и подаване на заявления по чл.410 ГПК срещу длъжници на упълномощителя .

Представен е и договор за правна защита и съдействие от 27.07.2023г. , сключен между „Кол Пойнт“ЕООД като възложител и АД“М. и Иванов“ като изпълнител , за оказване на правна защита и съдействие на възложителя във връзка с изпълнение договор от 21.03.2023г. между „А1 България“ЕАД и „Кол Пойнт“ЕООД за предсъдебно и съдебно събиране на вземания от абонати, изразяващо се в процесуално представителство по завеждане на заповедни производства срещу 176 ФЛ-длъжници , по реда на чл.410 ГПК, посочени в Приложение 1, неразделна част от договора. В чл.2 е уговорено, че с подписване на договора възложителят се задължава да заплати на изпълнителя адвокатско възнаграждение за възложените на послединя правни и фактически действия ,описани в договора, в размер на 94803,92лв. с ДДС , платимо по банков път. Към договора е представено Приложение 1 ,включващо общо сумата от 94 803, 92лв. като размер на заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС ,в което в т.164 е вписано вземане от длъжника А. Кесим З. , като и размер на заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС от 480лв.

Представен е платежен документ, удостоверяващ плащането от „Кол Пойнт“ЕООД на АД „М. и Иванов“ на адвокатски хонорар от 94803,92лв. с ДДС по фактура №995/27.07.2023г., в която е отразено, че адвокатският хонорар е по договор от 27.07.2023г.

Така установените данни не опровергават извода на заповедния съд, че заявителят „А1 България“ЕАД не е доказал направени от дружеството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 480лв. за процесуално представителство по подаденото 2 заявление по чл.410 ГПК срещу длъжника А. К. З..

От представения договор за правна защита и съдействие от 27.07.2023г. ,съгласно включените в него клаузи, не може да се изведе, че между възложителя по този договор „Кол Пойнт“ЕООД и „А1 България“ ЕАД съществува правоотношение , по което „Кол Пойнт“ЕООД се е задължило като довереник и пълномощник на „А1 България“ЕАД да сключва договори за правна защита и съдействие за процесуално представителство за завеждане на заповедни производства по реда на чл.410 ГПК от името и за сметка на „А1 България“ЕАД , по които договори за правна защита и съдействие разноските за адвокатско възнаграждение ще са за сметка на доверителя „А1 България „ЕАД и че посоченото в чл.2 от договора възнаграждение на изпълнителя АД „М. и Иванов „ от 94 803,92лв. е за сметка на „А1 България“АД . Представените пред заповедния съд платежни документи също не удостоверяват, че плащането на сумата от 94 803,92лв. с ДДС адвокатско възнаграждение на АД „М. и Иванов „ , включващо и процесната сума от 480лв., е извършено за сметка на заявителя по делото „А1 България“ЕАД . Съгласно тези доказателства плащането е извършено от трето за делото лице – „Кол Пойнт“ЕООД .

С въззивната жалба е представена извадка от договор от 2023г., сключен между „А1 България“ЕАД и „Кол Пойнт“ЕООД, като жалбоподателят се позовава на клаузи от този договор , като твърди ,че те установяват валидно сключен договор за абонаментни услуги за започване на предсъдебни и съдебни действия за събиране на просрочени вземания , и договорени условията и задълженята на страните , свързани с разходи за съответните производства , както и заплащането на процесуалното представителство.

Дори да се приеме / независимо ,че няма вписана дата и месец/ ,че представеният от жалбоподателя договор , е посоченият от 21.03.2023г. в договора за правна защита и съдействие от 27.07.2023г., сключен между „Кол Пойнт“ЕООД и АД „Минчев и Иванов/, то по този договор между „А1 България“ЕАД като възложител и „Кол Пойнт“ЕООД като изпълнител , клаузата на чл.10.1 от раздел ІІ изрично предвижда, че „адвокатското възнаграждение за всяко предприето действие е за сметка на изпълнителя“. Съгласно посочените страни по договора това е „Кол Пойнт“ЕООД. Клаузата на чл.10.1 съдържа уговорка ,различна от тази по чл.9 от раздел ІІ от договора , с която е договорено ,че всички разходи, включително съдебни и административни такси, ще бъдат за сметка на възложителя, като в случай на приключване на съдебното производствов негова полза , ще бъдат възстановени на възложителя от длъжника по делото. При наличието в представения от жалбоподателя договор от 2023г. на уговорка, че адвокатското възнаграждение за всяко предприто действие ще бъде за сметка на изпълнителя по този договор , и представени в заповедното производство доказателства, че такова е платено именно от „Кол Пойнт“ЕООД, включващо и сумата от 480лв. с ДДС за включено в Приложение 1 вземане от А. Кесим З., не може да се приеме, че платеното по договора за правна защита и съдействие от 27.07.2023г. адвокатско възнаграждение от „Кол Пойнт“ОЕООД, включващо и процесната сума от 480лв. , е за сметка на „А1 България „АД и представлява реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№151/2023г. на РС-Трявна от заявителя, които следва да му се присъдят като такива. Както е прието в ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС – т.1, само когато е доказано извършване на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. Също така в съдебната практика е отречена възможността като съдебни разноски да се присъжда платеното от трето лице възнаграждение за адвокат , осъществил процесуално представителство на страна , доколкото такова плащане не може да се приеме,че е за нейна сметка, за да е налице основание за присъждането му като реален разход за страната – опр.№556 по гр.д.№4289, ВКС, ІІІ г.о., №110 по ч.т.д.№311/2016г. ВКС, ІІ т.о., р.№30 по т.д.№2334/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и др.

По изложените съображения въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва 3 да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено , предвид на което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.08.2023г., инкорпорирано в заповед №70 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.08.2023г. по ч.гр.д.№151/2023г. на РС-Трявна, с което е отхвърлено направеното със заявлението по чл.410 ГПК искане от „А1 България“ЕАД срещу А. К. З. за присъждане на разноски в размер на 480лв. с ДДС , претендирани като платено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4