Решение № 439 от 16.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Стара Загора, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530100188 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , чл. 19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът К. Е. С., чрез пълномощника си адв. М. М., твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за паричен заем кредирект № 680362, сключен със "СИТИ КЕШ" ООД, гр. София, на 22.05.2022г. за предоставяне на заем в размер на 1100 лв. Съгласно чл. 3.7. от него годишният лихвен процент на заема е 40.05%, а годишният процент на разходите е 47.68% .

Уговорени били срок и начин на плащане с осем вноски, посочени в погасителен план към договора.

Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче, е различен от вписания в договора размер на 47.68%. поради факта, че съгласно договора се дължала неустойка по смисъла на чл. 6.2. в случай, че ищецът не предостави в тридневен срок от усвояване на заемната сума поръчител или банкова гаранция.

Ищецът на първо място твърди, че ответното дружество, залагайки клаузата на чл. 6.2. в договора за потребителски кредит всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът, използвайки 1 заблуждаваща търговска практика създава неравноправност, която благоприятствала кредитодателя и увреждал кредитополучателя. С такава клауза в договора ответникът целял да заблуди ищеца в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство поражда недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 ЗПК във връзка с чл. 19 ГПК във връзка с чл. 22 ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.

Твърди, че съгласно чл. 6.1. от Договор № 680362, е следвало задължително да предостави в срок от три дни обезпечение, като предостави поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия към договора за заем. Сочи, че при непредставяне на обезпечение в този срок се дължала неустойка в размер на 957.32лв.

Неустойката се дължала пропорционално към всяка вноска по кредита, отразена е в погасителния план и представлявала неразделна част от договора.

Счита, че уговореното възнаграждение под формата на неустойка е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал.

1 и 2 ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения в договора размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от „Сити Кеш“ ООД. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 ЗПК.

Сочи съдебна практика в тази насока.

Твърди, че изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г ЗЗП, която давала легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използвала от ответника с цел свръхпечалба. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала ако 2 противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Посочва чл. 68д ЗЗП съгласно който, заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Сочи, че съгласно чл. 6.1. от договора било уговорено заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на конкретни условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на критериите, визирани в Общите условия към договора, същият дължал неустойка, съгласно договора за кредит, която е уговорена в размер на 957.32лв. Неустойката се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредита. В случая се кумулирала месечната вноска за неустойка, с която падежното вземане нараствало значително и вноската по кредита става значително по-голяма. Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Твърди, че неизпълнението на задължението му да представи банкова гаранция или посочи поръчител, отговарящ на конкретни условия е вдигнал лихвения процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази неустойка представлявала прикрита възнаградителна лихва. Това се потвърждавало и от факта, че неустойката е уговорена и в погасителния план по договора.

Счита, че предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договора бил недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи.

В подкрепа на твърдяното ищецът +сочи, че съгласно чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит, кредиторът 3 е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяли за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състояла в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.

Сочи в този смисъл съдебна практика и счита, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо до три работни дни от усвояване на заемната сума е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Твърди, че такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Сочи, че по този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат и ако не го направи, дългът му нараствал, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Целта на законодателя била, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна 4 оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичала и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит, като в тази връзка сочи съдебна практика.

Твърди, че посоченият лихвен процент в договора от 40.05% не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва и не е добавена в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено е такъв. Поради повисокия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не бил обявен на потребителя и не е посочен в чл. 3.5. от договора в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл.

11, т. 10 ЗПК.

Счита, че по този начин се нарушавали добрите нрави и се внасяло равноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което било в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.

Ищецът, в условията на евентуалност, моли, ако съдът прецени, че договорът не е изцяло нищожен, да признае за установено, че договорната лихва противоречи на добрите нрави, по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40.05% годишно.

Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД, лихви може да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а съгласно чл. 9 ЗЗД, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябвало да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определяли максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следвало да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не водела до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се правела с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства.

Сочи, че според приетото в трайната, установена и непротиворечива 5 практика на Върховния касационен съд, противоречива на добрите нрави се явявала уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/.

Задължението по договора за кредит на ищеца било необезпечено, а договорената лихва надхвърляла значително трикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което правело клаузата, уговаряща размер й нищожна.

Сочи съдебна практика в тази насока.

Твърди, че уговореният размер на възнаградителна лихва 40.05% , наред с останалите условия и характеристики на договора, а именно: липса на обезпечение, неустойката, в размер на 957.32лв., всички съдебни и извънсъдебни разходи за сметка на кредитополучателя, противоречала на добрите нрави.

Ищецът, в условията на евентуалност, моли, ако съдът прецени, че договорът не е изцяло нищожен, да признае за установено, че уговорената неустойка в чл. 6.2. от договора е нищожна. С така уговорената неустойка се целяло единствено да се постигне неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т.

3 от Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Счита неустойката в почти равен размер на размера на отпуснатия заем по никакъв начин не обезщетявала ответника по договора за кредит, а още по-малко го санкционирала, предвид факта, че нямало увреждащо действие за ответника към момента на реализиране на фактическия състав по въпросната клауза от договора. Единствената цел, която се преследвала с тази разпоредба е свръхпечалба на ответника.