Решение № 353 от 06.06.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. гр. Хасково, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640103289 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във вр. с чл.143 ал.1 и чл.146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, от М. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.*******, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“*******, адв. Д. В. М. от АК - Пловдив против “СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ № 13 Б, представлявано от Стефан Николаев Топузаков – изпълнителен директор, съдебен адрес: гр.********, адв. Х. М. Н. от АК Разград.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 589471 от 06.01.2020 г. сключен с ответника. Съгласно чл. 1 от договора, кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 150 лева, а кредитополучателят – да върне сумата от 150 лева, съгласно условията на договора. ГПР по кредита бил в размер на 42,58 %, а ГЛП в размер на 0% при срок на кредитната линия 12 месеца. В чл.20 от Договора за кредит било предвидено, че ако ищецът не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш. В тази връзка на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 20 лева, разпределена на 1 месечни вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит.

Ищецът посочва още, че бил погасил търсените му суми по договора, включително 1 главница 150 лева и 20 лева неустойка, която сума за неустойка се явявала недължимо заплатена, тъй като били накърнени добрите нрави и поради накърняване на този правен принцип по смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Търсената неустойка по чл.20 от процесния договор за кредит била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея, била в размер на 1/4 от сумата на отпуснатия кредит в размер на 150 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговските взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, така търсената неустойка по чл.20 от Договора за кредит от 06.01.2020 г., в размер на 20 лева била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Предвидената клауза била неравноправна по смисъла и на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по чл.20 от процесния договор, в размер на 20 лева при неосигуряване в 3- дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намирало в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С търсената неустойка се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г.

Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността 2 на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучагеля, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

На следващо място, търсената неустойка по чл.20 от Договора за кредит от 06.01.2020 г., в размер на 20 лева била нищожна на основание чл.146 ал.1 ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако са били уговорени индивидуално. Според ищеца, клаузата на чл.20 от Договора не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно било от самия Договор за потребителски кредит, че клаузата на чл.20 от същия била част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

С оглед нищожността на регламентираната неустойка от Договора за кредит от 06.01.2020 г., ищецът не следвало да заплаща така претендираните суми за неустойка и след като бил заплатил сумата от 20 лв., същата следвало да му бъде върната, като получена без правно основание.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието, че клаузата на чл.20 от Договор за кредит № 589471 от 06.01.2020 г., е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, а също така на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата от 20 лева като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит № 589471 от 06.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.12.2022 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се направените съдебни разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Посочва, че в действителност на 06.01.2020 г. между ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД като кредитор и ищеца М. А. А. като Потребител по смисъла ЗПК бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 589471, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 150 лв., която сума била дължима заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата ответното дружество предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса на „Изипей".

Следвало да се има предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосочения договор била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани в договора, можело да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не 3 бил договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосочения договор била нищожна на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави ответникът излага следното: процесният договор бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата бил посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит" АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние" /ОУ/, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намирали и били общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bg.

Съгласно приложимите ОУ, страните чрез размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, чрез уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ" АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или чрез кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления, осъществявали комуникацията помежду си. Комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца, чрез действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването можело да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставял на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

В раздел 2 „Термини и Понятия" на ОУ било посочено, че „Идентификационен номер" представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласявали, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер били изявления на заявителя. Отделно от горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят можел да създаде т.нар. „Личен акаунт". Съгласно ОУ „Профил/Електронен профил/" представлявал „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща, посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлявала средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора. В допълнение се сочи, че в ОУ било посочено, че използването на Идентификационният номер, „Профил на клиента/Електронен профил" и електронна поща от потребителя представлявали електронен подпис, на който била придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество. На 06.01.2020 година чрез създаденият от ищеца М. А. А. личен профил, същият попълнил Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението били въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението бил посочен и така нареченият „Идентификационен номер". След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца била 4 изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натискал бутон „Вземи парите", което действие било потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите" на Потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит като ако е съгласен с неговото съдържание, потребителят натискал бутона „Подпис", с което действие последният давал своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. След одобрението на подадената Заявка от страна на ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД за отпускане на сумата, посочена от ищеца на електронна поща, посочена от него в Заявката, били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 589471 от 06.01.2020 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържали предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 06.01.2020 г. година ищецът бил натиснал бутона „Подпис", с което последният изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между ответника „СТИК - КРЕДИТ" АД и ищеца като кредитополучател на 06.01.2020 г. година бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 589471.