Определение № 573 от 23.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. София, 23.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500199 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца А. П. Х., с ЕГН: ********** срещу определение № 109/07.10.2025 г. по т. д. № 27/2024 г. на ОС - Видин, с което е отхвърлено искането й по молба вх. № 1727/19.05.2025 г. - за допускане на правна помощ по т. д. № 27/24 г. на ВОС за процесуално представителство, както и за освобождаване от държавни такси и разноски в същото производство.

Жалбоподателката излага съображения, че определението е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Поддържа, че е дискриминирана и не е признато върховенството на закона след като ответникът е приел иска й. Моли да се отмени определението и да й се предостави правна помощ по делото.

Софийският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, взе предвид доводите на ищеца и съобрази извършените по делото процесуални действия, приема следното:

Частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

В случая, с разпореждане № 52 от 23.05.2025 г. по делото съдът е дал на ответницата подробни указания, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства в подкрепа на искането си за предоставяне на правна помощ и освобождаване от такси и разноски, в това число декларация по реда на чл.

83, ал. 2 ГПК за семейно и имуществено състояние, като са описани обстоятелствата, които ищцата следва да декларира пред съда.

Разпореждането е съобщено на ищцата на 09.06.2025 г. срокът за изпълнение е изтекъл на 16.06.2025 г. - работен ден.

1

С молба вх. № 2121 от 17.16.2025 г. от 16.16.2025 г. ищцата е поискала продължаване на срока до 30.06.2025 г., като е посочила, че вследствие на злоумишлени действие е налице срив в компютърната конфигурация, ползвана от нея, за което е образувано ДП, като съда е поискал предоставяне на доказателства.

Съдът не е удължил изрично срока за предоставяне на доказателства, но едва с определение № 109/07.10.2025 г. по т. д. № 27/2024 г. на ОС – Видин - много след изтичане на предоставения първоначално срок, е отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство и за освобождаване от държавни такси и разноски в производството. Съдът е приел, че ищцата не установява предпоставките за освобождаване от разноски по делото по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, както и не установява обстоятелства по чл. 23, ал. 3, вр. с ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство, въпреки предоставената й възможност.

По същество на частната жалба, въззивният съд намира следното :

В разпоредбите на чл. 94 ГПК и чл. 3 ЗПП е предвидена възможност на лицата, нуждаещи се от съдействие за достъп до правосъдие, да бъде предоставена правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита.

Според чл. 23, ал. 2 ЗПП, системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Следователно, при извършване преценка за предоставянето на безплатна правна помощ, следва кумулативно да са налице предпоставките, определени в закона.

Първата група са тези, касаещи липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл. 23, ал. 3 ЗПП) и тези, касаещи самото съдържание на искането за защита, по повод на което се търси правната помощ (чл. 24 ЗПП). При втората група условия законодателят е приел за социално неоправдано да бъдат разходвани държавни средства за следните искания за правна помощ: 1) когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, 2) когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, 3) в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК.

Следователно ЗПП не задължава съда да предоставя правна помощ безусловно, само вследствие от изявеното желание на страната, а следва от нейна страна да бъде установено, че не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, както и е необходимо интересите на правосъдието да изискват предоставянето на правна помощ. (в този смисъл - определение № 3261 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 3899/2023 г., г. к., І V г. о. на ВКС, определение № 2308 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 1379/2024 г., г. к., І г. о. на ВКС и др.)

На следващо място в чл. 83, ал. 2 ГПК е дадена възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси и разноски в производството, по преценка на съда, отново съобразно законоустановени критерии.

Съгласно посочената норма, от такси и разноски се освобождават физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Законодателят е предвидил като 2 обективни критерии за освобождаване от държавна такса вида на търсената от съда защита, като е отчетено обстоятелството, че при някои категории граждански правоотношения, при които е засегнат по - пряко обществения интерес или едната страна е социално и икономически по - слаба, невъзможността за внасяне на държавна такса или на разноски би било препятствие на достъпа до правосъдие.

В обобщение следва, че преценката на съда се формира на база данните за доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта на лицето, дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея и други.

В случая, молителката - ищца нито твърди, нито установява, посредством декларацията за семейно и имотно състояние или с други доказателства, че няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като основание за предоставяне на безплатна адвокатска защита по см. на чл. 23, ал. 2 или 3 ЗПП или за заплащане на разноски по делото, въпреки предоставената й от съда възможност за това.

Въззивният състав споделя изводите на ОС – Видин, че не се установява към момента да са налице основания за предостави безплатна правна помощ за процесуално представителство по делото, както и за освобождаване на ищцата от разноски по него.

При тези доводи определение № 109/07.10.2025 г. по т. д. № 27/2024 г. на ОС Видин, с което е отхвърлено искането А. П. Х., в молба вх. № 1727/19.05.2025 г., за допускане на правна помощ по т. д. № 27/24 г. на ВОС за процесуално представителство, както и искането за освобождаване от такси и разноски в същото производство, следва да се потвърди.

Делото следва да се върне на ОС – Видин за продължаване на процесуалните действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 109/07.10.2025 г. по т. д. № 27/2024 г. на ОС – Видин.

ВРЪЩА делото на ОС - Видин, за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4