Решение № 149 от 30.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Шумен, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно гражданско дело № 20233600500197 по описа за 2023 година

Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. №1239/05.04.2023 г. подадена от А.

Л. Д., ЕГН **********, от гр. Шумен, ул. „....“ №2, вх. 4, ет. 3, ап. 71, действаща чрез мл. адв. С. Г. С. от ВАК, в качеството и на взискател срещу постановление на ДСИ при РС - Шумен за прекратяване на ИД № 83/2012г. по описа на ДСИ при РС – Шумен. Жалбоподателката твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени, тъй като по делото има несъбрани задължения за издръжка и за двете деца за периода от 2012 г. до 2022 г., а самите задължения за издръжка не са погасени по давност. Сочи, че през март 2023 г. по делото е подала молба за извършване на изпълнителни действия и назначаване на съдебносчетоводна експертиза за размера на неплатените вноски на издръжката, която молба ДСИ неправомерно е оставил без разглеждане и изпълнителни действия по нея не са били предприети. Също така ДСИ неоправдано не е наложил възбрана на недвижим имот собственост на длъжника, под предлог, че имота не е негова собственост, което не се потвърждава от справката в имотния регистър и такава е следвало да бъде наложена. Навършването на пълнолетие на децата, не било основание за прекратяване на делото, щом имало съществуващи несъбрани задължения за издръжка, за които ДСИ бил 1 уведомен на 23.02.2023 г. По цялото дело за 10 години имало събрано само едно плащане за издръжка от страна на бащата и неоснователно ДСИ едностранно е прекратил производството по делото и е отказал да извърши исканите изпълнителни действия.

Длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение, в което излага становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното постановление за прекратяване на производството да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Твърди, че вземанията са погасени по давност и прави възражения в тази насока, както и, че двете деца са навършили пълнолетие и това обстоятелство по същество било основание за отпадане на задължението за издръжка.

Държавния съдебен изпълнител е депозирала мотиви по извършените изпълнителни действия, в които е изложила становище за недопустимост, неоснователност и незаконосъобразност на жалбата и моли съда да я отхвърли.

Твърди, че изпълнителното дело е прекратено, тъй като взискателите, не са поискали изпълнителни действия повече от 10 години, което навеждало на мисълта, за липса на интерес и е приел, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, а именно взискателите са навършили пълнолетие.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, установи следното:

Производството по ИД №83/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Шумен, е образувано въз основа на молба от 24.04.2012 г. подадена от адв. Д.Б.Т., в качеството й на пълномощник на Н. Д., ЕГН **********, майка на А. Л. Д. и М.Л.Д.., ЕГН ********** и приложен към нея изпълнителен лист от 04.04.2012 г., издаден от ШРС, по гр. д. №2467/2010 г., с длъжник Л. И. Д..

Последният е осъден да заплаща издръжка на взискателите в размер на 60 лв. за А. и 70 лв. за М., считано от 09.03.2011 г., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението. По изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия до 19.09.2013 г.

На 23.02.2023 г. ДСИ е приел, че са налице законови основания за погасяване на правото на издръжка и с обжалваното постановление е прекратил производството по делото и по отношение на двамата взискатели, тъй като същите били навършили пълнолетие. Срещу постановлението за 2 прекратяване на производството по делото е постъпила жалба само от взискателя А. Л. Д. с ЕГН **********.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител действие – прекратяване на принудителното изпълнение и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е и основателна поради следното.

В обжалваното в настоящото производство постановление, за да прекрати изпълнителното дело, ДСИ е посочил само, че са налице законови основания за прекратяване на производството, тъй като взискателите са навършили пълнолетие. В представените към жалбата мотиви, е уточнил, че по делото не били поискани изпълнителни действия повече от 10 години, поради което настоящия въззивен състав приема, че производството по делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обаче „изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.“ Преклузивният двугодишен срок, не тече за дела, по които се събират вземания за издръжка, какъвто е и настоящия случай.

Когато се касае за периодично задължение за заплащане на издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител - чл. 143 от СК, фактът на навършване на 18-годишна възраст на взискателя сам по себе си не е достатъчен за прекратяване на изпълнителното дело, ако задължението за заплащане на ежемесечно дължимата издръжка не е било погасено чрез плащане. Доказателства за надлежното изпълнение на това задължение не са представени от длъжника, нито се съдържат в приложеното копие на изпълнителното дело и такива не се представят и към възражението по настоящата жалба. За начислените суми за издръжка до навършването на взискателите на пълнолетие, не са удостоверени погасявания, а напротив с депозирания отговор на жалбата, длъжникът прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Следва да се има предвид, че съобразно нормата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно и законът не предвижда възможност съдебен изпълнител да прекрати изпълнително производство поради погасяване по давност на вземане по изпълнителен лист. Съдебният 3 изпълнител няма правомощия да разглежда въпросите, касаещи давността на задълженията на длъжника, както и не може да бъде взета предвид в настоящото производство пред съд свързано с обжалване на действията на съдебния изпълнител. Действително съгласно чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, но дори и да е направено такова възражение от страна на длъжника, не е в правомощията на изпълнителния орган да извършва такава преценка, нито на настоящия въззивен състав, в производството по чл. 435 от ГПК – обжалване на действия на съдебния изпълнител. В разглеждания случай, защитата на длъжника, би могла да се осъществи по исков ред при предявяване на отрицателен установителен иск относно вземането, предмет на принудителното изпълнение, в производство, в рамките на което би се разрешило със сила на присъдено нещо спора дали е погасено правото на взискателя-кредитор, да търси принудително изпълнение на дълга.

След навършване на пълнолетие на взискателите, ДСИ би могъл да приключи изпълнителното дело само по смисъла на чл. 433, ал. 2 от ГПК и то само при наличие на предвидените в посочената разпоредба предпоставки – „с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението “, които в случая не са налице и неправилно ДСИ е прекратил производството по него.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че обжалваното постановление на ДСИ за прекратяване на изпълнителното дело е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, само по отношение на обжалвалия го взискател А. Л. Д..

По отношение на взискателя М.Л.Д.., като постановлението за прекратяване е влязло в законна сила. необжалвано

Водим от горното, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от взискателя А. Л. Д., ЕГН **********, от гр. Шумен, ул. „....“ №2, вх. 4, ет. 3, ап. 71, постановление от 23.02.2023 г. на ДСИ при РС – Шумен, за прекратяване на изпълнителното производство по ИД №83/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Шумен, само по отношение на взискателя А. Л. Д. с ЕГН **********.

4

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Препис от същото да се изпрати на ДСИ, по горепосоченото изпълнително дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5