Решение № 73 от 22.01.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1045/2024
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 21.02.2026
- Състав
- Даниела Йорданова Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 б. "б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 б. "б" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. гр. Хасково, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640101045 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба на „Йеттел България" ЕАД (с предходно търговско наименование „Теленор България" ЕАД), с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове против Р.
А. К., ЕГН **********, с адрес с.К., общ.Минерални бани, **************, с правно основание чл.422, ал.1,т.2 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.
92,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед №1048 от 27.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№2538/2023г. по описа на Районен съд-Хасково.
Ищецът твърди, че между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021г., както и че ответника не е изпълнил задълженията си заплащане на дължими суми за услуги по договорно правоотношение, поради което то било едностранно прекратено от мобилния оператор на 02.02.2022г. Така към 05.02.2022г. ответникът имал задължения в размер на 252,02 лева. Като последица от неизпълнението му, на същия били начислени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, възлизащи в общ размер на 121,16 лева по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021г., представляващи три месечни такси. Неустойката била начислена съобразно пар. III, т.2, б.“а от допълнителното споразумение.
1
За вземанията към ответника били издадени Фактура № 7327464208/ 05.11.2021г., Фактура № 7328726661/ 05.12.2021г. и Фактура № 7331444408/ 05.02.2022г. като във всяка, било подробно посочено как е формирано вземането.Общата стойност на фактурите възлизала в размер на 138,31 лв., от която сума била приспадната сума в размер на 7,45 лв, предплатена oт длъжника при подписване на договорите, надплатена в предходни периоди или била частично плащане след издаване на фактурите. В резултат на това длъжникът имал задължение към ищеца за предходен период в размер общо на 130,86 лв., формирано както следва :
-83,87 лв., дължими за период 05.10.2021г.-04.11.2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, след приспадане на горепосочената сума в размер на 7,45 лв.;
- 46,99 лв. – дължима сума за период 05.11.2021- 04.12.2021 г. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
Като последица от неизпълнението, на ответника били начислени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, възлизащи в общ размер на 121,16 лева по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021г., представляващи три месечни такси.
Сочи, че в системата на „Теленор България“ ЕАД ответникът Р. А. К. бил с клиентски номер **********, както и че всички непогасени и изискуеми негови задължения в размер на 252,02 лева били обединени във Фактура № 7327760717/15.11.2021г. за клиентски номер **********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си и за вземанията си ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2538/2023 г. по описа на Районен съд Хасково и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. С указания от 26.03.2024г. съдът указал на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си, тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47,ал.5 ГПК, поради което за заявителя бил налице правен интерес от предявяване на 2 настоящия установителен иск.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи следните суми: общо 130,86 лева, представляващи неплатени абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, формирана като сбор от сумата 83,87 лв. - дължими за период 05.10.2021г. - 04.11.2021 г. по Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги и сумата 46,99 лева - дължими за период 05.11.2021г. - 04.12.2021 г. по Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; както и сумата от 121,16 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г., представляваща три месечни такси, ведно със законно лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2023г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед №1048 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.11.2023г. по ч.гр.д.№2538/2023г. по описа на РСХасково.
Претендира също направените разноски, както в настоящото производство, така и в заповедното производство, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител адв. К. Г., който оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за погасяване на исковете по давност, доколкото в случая се касаело за вземания за неустойка и суми, представляващи периодични плащания, поради което приложение намирала кратката тригодишна давност по чл. 111 б. „б“ и б.“в“ ЗЗД.
Оспорва всички представени от ищеца документи. Счита, че от същите не става ясно за какво потребление се отнасят претендираните суми от ищеца за ползване на мобилни услуги, как е изчислена неустойката.
Прави искане процесните клаузи по сключените договори да се приемат за нищожни между страните като противоречащи на добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика.
Възразява също, че от представените доказателства с исковата молба 3 не ставало ясно кой е отчетният период, от който се претендират дължимите суми.
Счита, че предвидените клаузи в изготвените типови договори изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тьй като съществено нарушавали принципа на справедливост и излизали извън обезпечителните и обезщетителни функции. Намира клаузите в договора за неравноправни и водещи до значително неравенство между правата и задълженията на страните.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователно счита и искането на ищеца за присъждане на лихви върху главниците.
Въз основа на тези съображения, особеният представител на ответника моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, включително приложените към заповедното производство, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч.гр.д. № 253/2023 на РС-Хасково се установява, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. рег. № 15252/24.11.2023г. (дата на пощенско клеймо - 22.11.2023г.) съдът е издал Заповед №406 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.11.2023г. в полза на „Йеттел България" ЕАД против Р. А. К., ЕГН **********, за сумата от общо 252,02 лева, от които: 83,87 лева, дължими за периода от 15.10.2021 г. – 04.11.2021 г., по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; 46,99 лева, дължими за периода от 05.11.2021 г. – 04.12.2021 г., по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г., представляващи частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; 121,16 лева, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г., представляваща три месечни такси, по сключено между Р. А. К. и „Теленор България“ ЕАД допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г., задълженията по което са обединени във Фактура № 7327760717/15.11.2021 г. за клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.11.2023 г. до окончателното й изплащане .Присъдени са и разноски, от които 25,00 лева за заплащане на държавна такса 4 и 480,00 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Установява се, че на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да подаде установителен иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, което е връчено на заявителя. В законоустановения срок заявителят - ищец е подал иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Следователно, ищецът има правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.
На съда е служебно известно, а и се установява от справка в ТРРЮЛНЦ, че предходното търговско наименование на ищеца до 28.02.2022г. е „Теленор България" ЕАД.
От представените писмени доказателства допълнително споразумение към договор за мобилни услуги, общи условия, фактури, покана за доброволно изпълнение, се установява, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения на основание процесното допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ от 05.11.2021 г.
С подписването потребителят е декларирал, че е получил подписани от оператора Общи условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с потребителите и се е съгласил да ги спазва. Приложени са по делото и Общите условия.
По силата на договорното отношение, мобилен оператор се е задължил да предоставя мобилни услуги срещу задължението от страна на ответника да заплаща дължимото възнаграждение за това.
Съгласно т. 23 б. „б" от Общите условия месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва разходите за поддръжката на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от него абонаментен план.
Следователно, задължението на потребителя за плащане произтича не само от реалното ползване на мобилните услуги и се дължи без значение дали абонатът действително е потребил мобилните услуги.
От приетите по делото писмените доказателства - издавани фактури, както и заключението на вещо лице съдебният състав приема, че ответникът дължи договорения размер на абонаментни такси и възнаграждение за предоставени мобилни услуги за процесния период. Съгласно чл. 27 на Общите условия плащането се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В конкретния случай, срокът отдавна е изтекъл.
5
В договора за мобилни услуги е посочен конкретен номер, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца.
Посочена е СИМ карта за предоставения мобилен номер, която осигурява достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което се явява изправна страна по същия. Съобразно поетите задължения със сключения договор е издал на ответника фактури за месеците от процесния отчетен период. Ответникът от своя страна не е изпълнила своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите месечните абонаметни такси и услуги по договорите за мобилни услуги.
Разпечатката съдържа 40 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/beda49c7-3b97-4177-bba0-6d9e68c091e5