Решение № 339 от 08.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Плевен, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20214400500661 по описа за 2021 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,ІХ-ти гр.с.№260379 от 19.05.

2021г.,постановено по гр.д.№5974/2020г.по описа на същия съд е отхвърлен като погасен по давност предявеният от „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София,район

Витоша,ж.к.“***“,ул.“***,представлявано от управителя Р. М. - Т. против П.

М. Л. ,ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.*** иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 3 749,66лв.,падежирала и непогасена главница за периода 04.05.2013г.-04.04.2017г.,ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-07.08.2020г.,за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3705/2020г.по описа на ПРС.Със същото решение на

ПРС на осн.чл.78 ал.3

ГПК

„ЕОС

Матрикс“ЕООД,гр.София е осъдено да заплати на П. М. Л. от гр.Плевен направените деловодни разноски за исковото производство в размер на 490 лв.за адвокатско възнаграждение.С решението на ПРС на осн.чл.78 ал.3 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.София е осъдено да заплати на П. М. Л. от 1 гр.Плевен направените деловодни разноски за заповедното производство в размер на 280 лв. за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца пред ПРС „ЕОС Матрикс“ЕООД,гр.София ,чрез пълномощника на дружеството адвокат А.К. от АК Монтана ,с която същото се обжалва като неправилно,постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и събраните доказателства.Изложени са доводи,че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на законовите изисквания и съдържа всички необходими реквизити,изискуеми по закон.Посочено е,че „Юробанк и Еф Джи България“АД в качеството на цедент е прехвърлила задължението на П.

М. Л. на основание сключен договор за цесия на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД,като сумата по договора е усвоена от длъжника.В жалбата са изложени подробни доводи и съображения,че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на вноски с настъпил падеж,а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.В тази насока въззивникът се позовава на дадените разяснения в ТР№4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.18 от същото, цитирана е и съдебна практика на ВКС. Твърди се,че в конкретната хипотеза волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е достигнало до П.Л. преди подаване на заявлението,а волята на кредитора е достигнала до длъжника едва с получаване на препис от ИМ,ведно с приложенията към нея,едно от които е и уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост.В заключение въззивното дружество моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което да бъде признато за установено,че П. М. Л. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 3749,66лв.главница,дължима по договор за потребителски кредит от 30.03.2011г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане ,както и направените разноски в заповедното производство.Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 06.10.2021г. представител на въззивното дружество не се е явил,депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника.Подробни доводи и съображения са изложени в депозираното от пълномощника писмено становище.

2

Въззиваемият П. М. Л. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 06.10.2021г.същият чрез своя пълномощник адвокат Ч. Д. от ПАК оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено.Подробни съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат Ч. Д. писмени бележки.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната оплаквания,становищата на страните и представените по доказателства, приема за установено следното: жалба делото

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

От приложеното ч.гр.д.№3705/2020г.по описа на ПРС безспорно се установява, че същото е образувано на основание подадено от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу П. М. Л. от гр.Плевен. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение №1990 от 07.08.2020г.по чл.410 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът П. М.

Л. от гр.Плевен да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София ,представлявано от управителя Р. М. - Т. сумата от 3 749,66лв.

,представляваща главница по договор за потребителски кредит от 30.03.2021г.и анекс №1 от 14.02.2012г.,дължима за периода от 04.05.2013г.до 04.04.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 07.08.

2020г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 75лв. В самата заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит от 30.03.2021г.и анекс №1 от

14.02.2012г.,сключен с „Юробанк България“АД,вземанията по който са цедирани в полза на заявителя „ЕОС Матрикс“ЕООД с договор за цeсия от 18.01.2016г.От длъжника П.Л. е подадено възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК,въз основа на което ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си . На това основание кредиторът„ЕОС 3

Матрикс“ЕООД гр.София е предявил иск за установяване съществуване на вземането си за главницата в горепосочения размер.Така предявеният установителен иск с правно осн. чл.422 ГПК е предмет на разглеждане в настоящото производство.

От представените към ИМ писмени доказателства,които не са оспорени от ответника се установява,че на 30.03.2011г.между „Юробанк и Еф Джи България“ АД гр.София и П. М. Л. от гр.Плевен е сключен договор за потребителски кредит № FL578806, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 470лв за пълно предсрочно погасяване на задълженията по предходен потребителски кредит от

07.07.2009г.и кредитна карта от

09.09.2008.Крайният срок за погасяване на кредита,вкл.дължимите лихви е 04.04.2021г.,като страните са договорил през първите 9 месеца размерът на месечната погасителна вноска да е от 43,63лв.,а за периода след първите 9 месеца до крайния срок ,месечната вноска да е в размер на 168,71лв.,като ежемесечните погасителни вноски се заплащат на четвърто число от съответния месец.Не се оспорва с оглед представеното банково бордеро,че на 04.04.2011г.кредитът е усвоен ,като сумата от 10 470лв.е преведена по сметката на ответника П.Л..

С анекс №1 към договора за потребителски кредит,сключен на 14.02.

2012г. страните са предоговорили част от условията по отпуснатия кредит.

От представените договор за възлагане на вземания ,сключен на 18.01.2016г. и потвърждение за извършена цесия се установява,че „Юробанк България“АД /правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България „АД е прехвърлила свои вземания на „ЕОС Матрикс „ЕООД гр.София,като съгласно Приложение №1 с договора е прехвърлено и вземането на банката към П. М.

Л.,произтичащо от договор за потребителски кредит н размер на общо задължение от 14 617,31лв.от които главница 10 293,54лв.и лихви в размер на 4 323,77лв.Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа,с което представляващият дружеството цедент „Юробанк България“АД е упълномощил цесионера“ЕОС Маткрикс“ЕООД от името на банката да уведомява всички длъжници ФЛ за извършената цесия ,съгласно чл.99 ал.33 ЗЗД.Въз основа на така даденото пълномощно цесионерът „ЕОС Матрикс“ЕООД от името на цедента е уведомил ответника П.Л. за 4 извършената цесия с писмо от 10.04.2020г.,което не е получено,тъй като пратката е върната с отбелязване „непотърсена“.С писмени отговор на ответника чрез назначения му от съда особен представител не се оспорва активната легитимация на ищеца.Уведомлението за извършената цесия е надлежно връчено на длъжника П.Л. с получаване на ИМ и приложенията към нея.На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията е породила своето действие спрямо кредитополучателя П.Л. и ищецът „ЕОД Матрикс“ ЕООД има качеството на кредитор спрямо ответника.

В производството пред ПРС е назначена счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ В. В. ,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло,се установява ,че сумата от 10 470лв.по предоставения кредит е усвоена на 04.04.2011г,като на посочената дата са прехвърлени средства за предсрочно издължаване на предходен кредит и на кредитна карта.Кредитополучателят към датата на сключване на анекс от 14.02.2012г.е извършил плащания в размер на 2 309,78лв.,с които са погасени главница в размер на 492,58лв.;лихва за редовна главница в размер на 1812,16лв. и лихва за просрочена главница в размер на 5,04лв.Установено е от ВЛ ,че последното плащане е извършено на 07.05.2013г. в размер на 3,14лв.,с което частично са погасени просрочени лихви по редовна главница,дължими на 04.05.2013г.Съгласно заключението общият размер на задължението е 14 160,22лв.към датата на цесията 18.01.2016г.,а към датата на подаване на заявлението -07.08.2020г.общият размер на задължението е в размер на 15 816,30лв., от които главница-10 293,54лв.;лихва върху редовна главница от 04.05.2013г.до 18.01.2016г.-3568,18лв.и лихва върху просрочена главница от 04.05.2013г.до 07.08.2020г.в размер на 1 954,58лв.

С предявения на основание чл.442 ГПК иск кредиторът не претендира цялото вземане,а само част от главницата в размер на 3 749,66лв., представляваща падежирала и изискуема главница за периода 04.05.2013г.до 04.04.2017г.,за които суми е издадена и заповедта по чл.410 ГПК.

Основното възражение на ответника в депозирания писмен отговор е,че цялото вземане,предмет на исковата претенция е погасено по давност.

Изложени са твърдения,че съгласно чл.15 ал.5 от сключения между страните договор,цялото вземане е станало предсрочно изискуемо,считано от 04.05.2013г.,от датата на първата просрочена вноска и от този момент до 5 подаване на заявлението е изминал период повече от 5 години,поради което същото е погасено по давност.ПРС е приел за основателно това възражение и е стигнал до извода,че съгласно чл.15 ал.5 от договора кредитът е станал предсрочно изискуем на 04.05.2013г.и към датата на подаване на заявлението -07.08.2020г.е изтекла петгодишната погасителна давност.Съдът е изложил доводи,че клаузата на чл.15 ал.5 от договора е единствено и само в интерес на кредитора,но в конкретния случая липсата на активност от страна на същия,не означава ,че от нея не може да се възползва и потребителя по договор за кредит.На това основание съдът е отхвърлил изцяло предявения иск като погасен по давност .Тези съображения на ПРС са неправилни и не се възприемат от въззивната инстанция.

В чл.15 ал.5 от сключения договор за потребителски кредит страните са уговорили,че целия кредит става предсрочно и изцяло изискуем при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита,както и при неизпълнение на което и да е друго задължение, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

Клаузата на чл.15 ал.5 от договора действително е в интерес на кредитора и представлява негово право, което той може да упражни и да обяви целия кредит за изцяло и предсрочно изискуем,но може и да не упражни това свое право.Единствено и само в правомощията на кредитора е преценката дали ще обяви кредита за предсрочно изискуем.Независимо от уговорката,че изискуемостта настъпва без волеизявление на страните,предсрочната изискуемост не е настъпила автоматично към датата на първата просрочена вноска 04.05.2013г.,както е приел ПРС.Изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с дадените разяснения в ТР №4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.18 от същото.В мотивите към т.18 ВКС е приел,че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора ,което настъпва при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащане и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка,че при неплащане на определен брой вноски или при др.обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си и без да уведомява длъжника,не поражда действие ако банката изрично не е заявила,че упражнява правото си да обяви кредитът за 6 предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжникакредитополучател.Съгласно т.18 от цитираното ТР в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК вземането,произтичащо от банков кредит става изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си на направи кредита предсрочно изискуем ,като това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.