Решение № 3356 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3356 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110171038 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. И. Д. Я.а дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 5409.74 лева, представляваща цена топлинна енергия, потребена в периода от м. 05.2019г. до м.

04.2021г. в имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ................... сумата от 937.12 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 25.10.2022г., сумата от 33.61 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.09 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 25.10.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 07.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 60242/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че през исковия период между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на услугата дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия, в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за 1 забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответника, с който исковете се оспорват поради погасяване на вземанията, техен предмет, по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че през исковия период ответницата е била собственик на процесния имот, че през този период до жилището е доставено соченото от ищеца количество топлинна енергия на претендираната стойност, както и че по отношение на имота е извършвано дялово разпределение, чиято цена възлиза на претендираната от топлофикационното дружество сума.

Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че тези правнорелевантни факти се установяват и въз основа на надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: подадена от Е.М.Д. декларация по чл. 14 ЗМДТ като собственик на процесния имот, респ. удостоверение за наследници на същата, съгласно което единствен неин наследник по закон след смъртта й на 29.12.2007г. е ответницата, което обосновава преминаването, считано от тази дата, на правото на собственост върху процесното жилище към правната сфера на А. И. Д. Я.а. А това, от своя страна, при липсата на данни за отчуждаването на това право от патримониума й, я 2 легитимира като потребител на доставяната до имота топлинна енергия съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. като отговорна за заплащане на цената й.

В случая, от името на ответника не се оспорват правнорелевантните обстоятелства, че процесното жилище се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена, както и че през релевантния за спора интервал от време ищецът е изпълнявал задължението си по договора да доставя до жилището соченото от него количество топлинна енергия на сочената в исковата молба обща стойност, а дружеството за дялово разпределение- да отчита и разпределя същата. Тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от името на ответника договор за извършване на услугата дялово разпределение между дружеството- топлинен счетоводител и етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и от издаваните за исковия период съобщения към фактури.

При тези съображения и при липсата на доводи, касаещи възникването и начина на формиране на стойността на задълженията за заплащане на топлинната енергия и услугата дялово разпределение, следва да се приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на вземания за цената на предоставените през процесния период топлинна енергия и услуга дялово разпределение именно в сочените от него общи размери съответно от 5409.74 лева и от 33.61 лева.

За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответницата в проведеното на 26.11.2025г. открито съдебно заседание доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия за сградна инсталация за исковия период следва да се изясни следното:

На настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г. (отм.). Същевременно, обаче, първото решение е обезсилено с окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, а второто е отменено в частта, с която за нищожни са прогласени нормите на чл. 61, ал. 2 и 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и 3, чл. 67, чл.

68, ал. 2 и 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8, чл. 71, ал. 2, 3, 4 и 5, чл. 72, ал. 2, 3 и 4, чл. 73 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, и т. 6.4.1 и 6.7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, като вместо това същите са отменени като незаконосъобразни. Съобразно разпоредбата на чл.

195, ал. 1 АПК решението за отмяната има действие от влизането му в сила, т. е. считано от 26.06.2020г., поради което по правило следва да се приеме, че за частта от исковия период след посочената дата методиката, съобразно която е изчислявано количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е била отменена. В случая, обаче, това е правно ирелевантно, доколкото преди постановяване на отмяната е влязла в сила Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, поради което от датата на обнародването й- 20.03.2020г., приложима се явява формулата за изчисляване на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, по т. 6.1.1 от Методиката- приложение към чл. 61, ал. 1 от наредбата, която, както и § 2 и § 3 от същата са също отменени, но след исковия период- с решение на тричленен състав на ВАС от 03.07.2023г., потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., респ. влязло в сила на 10.02.2025г.

С оглед на така формирания извод за възникнали в правната сфера на ищеца вземания за цените на предоставените през исковия период топлинна енергия и услуга дялово 3 разпределение, на обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за погасяване на тези вземания по давност.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“ по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.

Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „Т.С.“ ЕАД приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.