Решение № 314 от 29.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Карлово, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-П. при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П. Гражданско дело № 20255320101959 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът – „АПС Бета България“ ЕООД твърди, че във връзка с Разпореждане рег. № 2895/16.10.2025г. постановено по ч.гр.д. № 1009/2025г. по описа на Районен съд - Т., съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М. П. П., ЕГН ********** като е указал на заявителя „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 да упражни законовото си право да предяви иск, с който да осъди ответника да заплати на ищеца вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК. В законоустановения срок депозират исковата молба по настоящото производство.

Твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и М. П. П., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 2082274 на 29.08.2019г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора 1 страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис), Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 2082274 от 29.08.2019г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен еmail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между 2

„Кредисимо“ ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните погоре документи. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Твърди, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.ІІІ,11 вр. т. ІІІ.9., б.“а“ от Общите условия към договора за потребителски кредит.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да се приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди, че на 29.08.2019г. длъжникът М. П. П., е сключил Договор за кредит № 2082274 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 86.19 лева в срок до 20.09.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът е сключил на 29.08.2019г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с М. П. П. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

Твърди, че на 29.08.2019г. Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на М. П. П. по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към М. П. П. по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на М. П. П. по Договора за кредит на 18.02.2021г. За 3 това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство, Ай Тръст е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021г. Ай Тръст е погасило дължимите от М. П. П. на Кредисимо. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

Твърди, че на 23.02.2021г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 966.88 лева, ведно със сумата от 162.35 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021г., „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между „Кредисимо“ ЕАД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора. Вземането срещу ответника по настоящото производство е индивидуализирано в приложената към настоящата искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Твърди, че е налице надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. Твърди, че ответникът дължи сумата в общ размер от 2842.94 лв., формирана както следва: