Решение № 110 от 20.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр. Хасково, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200143 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– А. В. К., ЕГН **********, от ************, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 25-1253002202/12.08.2025г. на Началник Сектор в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на „04.08.2025 около 11:56 чaca“, „на 29.07.2025 година около 08:50 часа“ в град Хасково, квартал Болярово, по ул.“Хасковска“ до номер 22 до офис на „Еконт“, като водач на товарен автомобил марка „****“, модел „****“, с рег.№ *******, същият при потегляне предприема маневра, за да се включи в движението удря бетонен стопер, прилежащ към тротоара (собственост на Община Хасково), след което напуща произшествието, без да се убеди в нанесените от него щети. Реализира ПТП с материални щети, с което за виновното нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева (102,26 евро), а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв.

(25,56 евро).

Излага доводи за незаконосъобразност на Наказателното постановление, необоснованост на същото, моли да бъде отменено.

Жалбоподателят в съдебно заседание – редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата си. Упълномощеният процесуален представител поддържа депозираната жалба, моли да се приемат приложените към нея 1 писмени доказателства, счита наказателното постановление за недоказано, моли да бъде отменено същото, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД.МВР-Хасково- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 30.07.2025г. бил получен писмен сигнал в Сектор «Пътна полиция» при ОД-МВР-Хасково, подаден от П.Г. от гр.Хасково, която е описала, че пред дома й- в ******** били поставени на тротоара бетонни стопери във вид на сфера, с цел предотвратяване на спиране и паркиране на МПС по тротоара, като на 29.07.2025г. тя видяла как автомобил в камуфлажен цвят при потеглянето си удря един от бетонните стопери и го поврежда, като поврежда и тротоарната настилка. Предоставила е и видеозапис он домашна охранителна камера.

По сигнала бил изпратен полицейският служител Р. Р., който посетил мястото, след което по видеозаписа установил регистрационния номер на заснетото МПС и открил неговия водач- настоящият жалбоподател А. В. К.. Съпоставил следите по повредения бетонен стопер пред дома на Г., както и повредите по автомобила, управляван от А. К.- „**** ****“ с рег.№ *******, като следите съответствали една на друга. Пред полицейския служител К. не отрекъл, че е управлявал автомобила, като заявил, че не разбрал, че бил повредил бетонния стопер.

Въз основа на така установените данни, полицейския служител съставил на водача А. К. акт за установяване на административно нарушение № GA 4291357/04.08.2025г., в който описал, че на „04.08.2025 около 11:56 чaca“, „на 29.07.2025 година около 08:50 часа“ в град Хасково, квартал Болярово, по ул.“Хасковска“ до номер 22 до офис на „Еконт“, като водач на товарен автомобил марка „****“, модел „****“, с рег.№ *******, същият при потегляне предприема маневра, за да се включи в движението удря бетонен стопер, прилежащ към тротоара (собственост на Община Хасково), след което напуща произшествието, без да се убеди в нанесените от него щети. Реализира ПТП с материални щети. Като нарушени разпоредби на закона са описани тези на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съставеният акт бил връчен на жалбоподателя К. и подписан от последния без възражения.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено предметното на делото Наказателно постановление №25-1253-002202/12.08.2025г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за виновното нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева (102,26 евро), а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50лв.

(25,56 евро).

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 05.02.2026г., видно от неразделната разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред съда на 17.02.2026г.- видно от поставения входящ номер – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

2

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение № GA 4291357/04.08.2025г., Наказателно постановление №25-1253-002202/12.08.2025г. на Началник Група в ОД-МВРХасково, Сектор Пътна полиция, показанията на разпитания свидетел Р. Р., от останалите писмени документи- приложени и приети като доказателства по делото.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение № GA 4291357/04.08.2025г., са спазени като цяло изискванията на чл.42 от ЗАНН, изключвайки следното допуснато процесуално нарушение: -не е отразена местоработата на нарушителя- нарушение на чл.42, т.6 от ЗАНН.

Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно констатациите в акта.

Относно констатациите в акта, възприети в последствие и при издаването на обжалваното наказателно постановление, съдът намира следното: както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото наказателно постановление са били допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон, досежно един от основните елементи от фактическия състав на описаните административни нарушения.

Следва да се подчертае също, че за да бъде доказано едно административно нарушение, същото следва да е установено по безспорен начин по време, място и начин на извършването му, както и безспорно да е установен нарушителя. В случая контролните органи са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушение е преповторено и от адм.-наказващия орган.

Текстът на описанието на допуснатото от водача К. адм.нарушение е следният: „… на 04.08.2025 около 11:56 чaca“, „ …на 29.07.2025 година около 08:50 часа“ в град Хасково, квартал Болярово.

В случая е налице противоречие във времето на описаното нарушение, което е вменено като извършено от водача К.. Описани са две различни дати – веднъж е описано като извършено на 04.08.2025г. около 11,56 часа, а в следващото изречение, че е извършено на 29.07.2025г. около 08,50 часа.

Т.е. налице е неяснота за времето на извършване на твърдяното нарушение.

При така допуснатите разминавания и неяснота, е налице съществено нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила, които се явяват съществени, доколкото в значителна степен ограничават правото на защита на жалбоподателя и същият е бил поставен в невъзможност да защити адекватно правата си, предвид неясното време на извършване на твърдяното нарушение. Така констатираните нарушения са съществени и са достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, 3 доколкото липсва каквато и да било възможност за санирането на тези пропуски в съдебната фаза на административно-наказателното производство.

За пълнота следва да се допълнят и други основания, водещи до отмяна на наказателното постановление, а именно:

-разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП гласи: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“.

В случая контролните органи и адм.-наказващия орган са приели, че водачът К. е предприел маневра да се включи в движението. Но не са налице данни, а и не е описано, че е създал опасност за участниците в движението. Което обстоятелство е част от фактическия състав на административното нарушение, липсата на което води до непълен състав на нарушението, съответно- до извод за неосъществено нарушение.

Видно от изложеното е, че наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Начинът, по който е описано нарушението прави невъзможно установяването как и кога същото е извършено, за което съдът може да направи своята обоснована и несъмнена преценка, че действително така описаното нарушение съставлява такова по смисъла на закона.

Предвид горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено- като необосновано и незаконосъобразно.

Съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство, в т.ч. такива за адвокатско възнаграждение. Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение, наличието на представен документ, с който се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН тези разноски следва да бъдат пресъдени в полза на жалбоподателя. Доколкото е налице и възражение от адм.-наказващия орган със самото изпращане на жалбата ведно с адм.-наказателната преписка, с което се моли за редуциране на адвокатското възнаграждение и присъждане на минималните, предвидени за делото разноски, то следва да се съобрази разпоредбата на чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от ЗАдв. и чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа –„За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: при интерес до 1000лв.– 400 лв.“.

Доколкото в случая са описани две отделни административни 4 нарушения и защитата се разпростира и върху двете по отделно, то предвид направеното възражение от адм.-наказващия орган за прекомерност на разноските, както и при преценка на обхвата на приложената защита, правна сложност, явяване и ангажиране на доказателства, следва размерът на направените разноски от жалбоподателя да бъде пресъден в минималния предвиден. Съобразно и степента на защита и процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния, определен от наредбата размер – а именно 400лв. (204,52 евро). Този размер съдът съобразно доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и възражението за прекомерност на процесуалния представител на адм.-наказващия орган, намира за съответстващ на положения труд и осъществена защита и съдействие от страна на упълномощения представител на жалбоподателя. В тази връзка следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер, като искането за останалата му част- за разликата до пълния предявен размер от 300 евро като неоснователно следва да се остави без уважение.