Решение № 485 от 25.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Кърджали, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140101791 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове от В. П. Ч., ЕГН **********, против „С.К.“ ООД, ****, за признаване на установено, че клаузата за неустойка по чл.6 ал.2 от сключения между страните Договор за паричен заем **** от 01.05.2022 г. е нищожна, на основание чл.

26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК, както и във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и за осъждането на "С.К." ООД да върне на ищцата В. П. Ч., на основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.55, ал. 1 от ЗЗД, дадената в изпълнение на договора сума за неустойка в размер на 484.12 лева - частичен иск от общо дължима сума в размер на 5064.08 лева, ведно със законната лихва считано от 18.12.2023 г. датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 01.05.2022 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и „С.К.“ ООД, в качеството му на заемодател е бил сключен Договор за потребителски заем ****. Сочи, че в чл.3 от договора страните били уговорили основните параметри на правоотношението. Твърди, че съгласно посечената клауза размерът на заема бил 2 500 лв., с краен срок за погасяване 01.11.2023 г. Сочи, че за предоставения кредит дължи възнаградителна лихва в размер на 40,05 % годишно, като сочи, че в чл. 3, т. 5 от договора бил посочен годишен процент на разходите в размер на 48,01 %. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора заемът следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, дължими с падеж сряда, от които 4 вноски по 83,44 лв., и 14 вноски по 226,44 лв. Сочи, че в чл. 6.1 от договора страните са се били договорили, че в срок от три дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители. Твърди, че съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 6.1 се дължала фиксирана неустойка в размер на 5064,08 лв. Сочи, че въпреки формално дадената й възможност да осигури обезпечение в 1 тридневния срок, още със сключването на договора й е била начислена така наречената неустойка в размер на 5064,08 лв. Твърди, че същата била включена в погасителния план още от самото начало, като било посочено, че погасителната вноска се изменяла в размер на 476 лв., а общото задължение щяло бъде в размер на 8568 лв. Счита, че уговорената в чл. 6.2 от договора неустойка противоречи на множество императивни правни норми за ЗПК, поради което на основание на чл.26 от ЗЗД била нищожна. Твърди, че с уговорената неустойка се цели, да се заобиколи предвидения максимален размер на годишния процент на разходите ( ГПР)- чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че това вземане формално било посочено, като обезщетение на неизпълнение само и единствено с цел, да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница, предвидена в закона. Твърди, че действително същото отговаряло на всички критерии, посочени в пар.1, т.1 от ЗПК. Сочи, че то представлявало разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен бил на кредитора и би следвало да се заплати на потребителя. Твърди, че това се потвърждавало и от самия погасителен план, от който било видно, че разходът за неустойка бил включен и дължим още с подписването на договора. Сочи, че е било очевидно, че договарянето на този разход като неустойка имало единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза била недействителна. Твърди, че дадената й възможност да осигури обезпечение в три дневен срок не можело да обоснове обратния извод. Сочи, че срокът бил твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобрен тип кредити били материално затруднени, съответно не могли да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи.

Твърди, че освен това би следвало да се има предвид, че в ЗПК било предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. Сочи, че с предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът бил счел, че тя отговаряла на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение било лишено от всякакъв смисъл. Твърди, че в случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следвало да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато и да е била обичайната практика. Сочи, че видно от представения погасителен плат възнаградителната лихва била в размер на 40,05% за срока на договора се равнявало на 10093,92 лв., а неустойката била в размер на 5064,08 лв,. с което твърди, че реалния ГПР ставал близо 635,05 %. Сочи, че определянето в договора на сумата в размер на 5064.08 лв., като неустойка за неизпълнение на задължение целяло единствено заобикаляне на забраната чл. 19 ал.4 от ЗПК. Ищцата твърди, че счита, че на следващо място така уговорената неустойка излизала и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна, и санкционна функция на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД била нищожна. Твърди, че същата противоречи на закона и добрите нрави, като излизала извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Твърди, че се нарушавали основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Сочи, че процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Сочи, 2 че видно и от размерът й, същата била в размер на близо 203% от предоставения заем, без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. Твърди, че от изложеното категорично следвало, че с договарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати. Сочи, че излизало извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Твърди, че цитираната клауза била екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и ч. 9 от ЗЗД. На следващо място ищцата счита, че било налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал 1 от ЗПК. Сочи, че в нея се предвиждало, че при забава на потребител, кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Ищцата твърди, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение, от което обаче не произтичали вреди. Твърди, че подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това , че вземането нямало да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тази вреди се обезщетавали и чрез мораторна лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Ищцата сочи, че намира подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, за недопустимо. Твърди, че счита клаузата на чл. 6 от договора за изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 146, ал. 2, т.5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Сочи, че същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Ищцата твърди, че тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Сочи, че независимо от горното счита, че са налице основания целия договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество водило до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съдът да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението. Твърди, че не предявява самостоятелен иск за обявяване на нищожност на договора. Твърди, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът би следвало да съдържа годишният процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Сочи, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. Твърди, че бил налице правен интерес от предявяването на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. Чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на изначалното недължимо платена сума. Моли съда да постанови решение, с което да провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем ****, сключен между нея и „С.К.“ ООД, с ****, със седалище и адрес па управление: гр. София, ***, представлявано от Н.П.П., предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл.143, ал. 1 от ЗЗП, която невалидност моли да бъде прогласена. Моли съда да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПK вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД ответника „С.К." ООД, с ****, със седалище и адрес па управление: гр. София, ****, представлявано от Н.П.П., да й заплати сумата в размер на 484.12 лв. (след допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличаване на размера от 5 лв. на 484.12 лв.), която е частична претенция от общо 3

5064,08 лв., за връщане на даденото по нищожната клауза за неустойка, представляваща изначално недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове за нищожност на клаузата за неустойка, като първият иск е относно искането за провъзгласяване недействителността на клаузата в чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем **** от 01.05.2022 г. като нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК, както и във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. По втория иск се моли на основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.55, ал. 1 от ЗЗД ответникът „С.К.“ ООД да бъде осъден да заплати на В. П. Ч. сумата в размер на 484.12 лв., представляваща изначално недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковете са допустими, доколкото прогласяването нищожността на договора и неговите клаузи не е ограничено със срок.

По делото не са спорни обстоятелствата относно сключването на процесния договор за паричен заем **** от 01.05.2022 г. с посочените параметри в исковата молба. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата за заем в размер на 2500 лв. е предоставена от заемателя „С.К.“ ООД на 03.05.2022г. По Договора за заем **** общо платената сума от ищеца е в размер на 3087.02 лева, погасяваща следните вземания: главница от 2500 лв., лихва в размер на 102.90 лв., и неустойката по чл.6, ал. 2 по процесния договор в размер на 484.12 лева (на 01.06.2022 г. – 392.56 лв., на 08.06.2022г. – 91.56 лв.).

За прогласяване нищожността на клаузата се сочат няколко основания. В съответствие с Решение ***/08.02.2013 г. по т. д. 196/2011 г. на I т. о. на ВКС като главен иск следва да се разгледа искът с основание накърняване на добрите нрави съгласно поредността, въведена от ищеца.

Съдът приема, че „С.К.“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.