Определение № 6182 от 27.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6182 гр. София, 27.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100503087 по описа за 2025 година

Производството е по чл.400 ал.1 ГПК във вр.507 ГПК.

Образувано е по жалба от 19.02.2025 г на Фондация „Сидея“ ЕИК 176029443 гр.Варна срещу налагане на обезпечителен запор върху банкова сметка на жалбоподателя в «Първа инвестиционна банка» АД по по изп.дело №20257880400067 на ЧСИ №788 М.К. в полза на Сдружение „Музикаутор“ и срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело .

Жалбата е процесуално недопустима.

По наложения обезпечителен запор

В ГПК не е уредено обжалване на самото налагане от съдебния изпълнител на обезпечителен запор на банкови сметки по реда на чл.400 ал.1 ГПК във вр.507 ГПК . По чл.

435 и сл. ГПК подлежат на обжалване само действия на съдебния изпълнител по осъществяване на принудително изпълнение, включително насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, чрез налагане на запор като изпълнително действие (т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Процесното изпълнително дело е образувано по повод производство по чл.400 ал.1 ГПК за изпълнение на обезпечителна заповед , издадена за допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу жалбоподателя чрез налагане на запори върху вземанията му по банкови сметки. Действията на съдебния изпълнител се изчерпват с изпращане на запорни съобщения и уведомяване на ответника , но същите не представляват изпълнителни действия по смисъла на чл.435 и сл ГПК и не са допустим предмет на обжалване по реда на тези разпоредби .

Както е посочено в определение №2663 от 01.08.2016 г по ч.гр.д. №3290/2016 г на Апелативен съд – София в хипотеза на чл.400 ал.1 ГПК съдебният изпълнител действа като орган, компетентен и задължен да наложи допуснатите от съда обезпечителни мерки, така 1 както са удостоверени в обезпечителната заповед, като е напълно обвързан от обезпечителната заповед . Съдебният изпълнител не е оправомощен да преценява дали и как да наложи допуснатите обезпечителни мерки. Защитата на ответника срещу незаконно обезпечение може да се реализира чрез обжалване на определението за допускане на обезпечението по реда на чл. 396 ГПК, а също и чрез подаване молба по чл.398 ГПК за замяна на обезпечението, чрез подаване на молба по чл.402 ГПК за частична отмяна на обезпечението или по исков ред.

В чл.400 ал.1 ГПК липсва препращане към чл. 435 и сл. ГПК. С оглед изчерпателното изброяване на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител в чл.435 ГПК уредбата не може да се прилага разширително или по аналогия , още по-малко в обезпечителния процес . За разлика от уредбата на принудителното изпълнение , при налагането на обезпечителни мерки не е налице уредба , която да дава правомощия на съдебния изпълнител да констатира и да съобразява несеквестируемост на съответните вземания . Самата несеквестируемост е институт на принудителното изпълнение , а не на обезпечителния процес .

По т.нар. отказ да ЧСИ да прекрати изпълнителното дело

Преди всичко в случая не е налице същинско изпълнително дело /принудително изпълнение, изпълнителен процес / . Делото е образувано от съдебен изпълнител във връзка с налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземания“ като част от обезпечителен процес . Именуването на делата за изпълнение на обезпечителни заповеди като „изпълнителни дела“ вкл.в Наредба №4 от 06.02.2006 г за служебния архив на ЧСИ е за краткост и удобство , но иначе двата вида „изпълнителни дела“ са коренно различни по своята същност , страни и предмет – съответно представляват изпълнителен процес или част от обезпечителен процес . По вече изложените съображения чл.435 ал.2 т.6 ГПК е неприложим . Законът не предвижда право на ответника по обезпечението да иска от съдебния изпълнител и да наложи на него и на молителя прекратяване на делото за налагане на обезпечението . Това „изпълнително дело“ няма самостоятелен характер , а допускането и отмяната на обезпечението е винаги следствие на акт на съответния обезпечаващ съд .

Отделно , дори да се приложи по аналогия на чл.435 ал.2 т.6 ГПК , в случая липсва постановен изричен отказ на ЧСИ да прекрати т.нар.изпълнително дело , който да бъде обжалван . „Мълчаливият отказ“ е институт на административния процес , който е неприложим за производствата по ГПК , включително при обжалване на действия на ЧСИ.

Налага се изводът , че жалбата е процесуално недопустима и трябва да се остави без разглеждане , а производството по делото да се прекрати .

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от от 19.02.2025 г на Фондация „Сидея“ ЕИК 2

176029443 гр.Варна срещу налагане на обезпечителен запор върху банкова сметка на жалбоподателя в «Първа инвестиционна банка» АД по по изп.дело №20257880400067 на ЧСИ №788 М.К. в полза на Сдружение „Музикаутор“ и отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело ; като процесуално недопустима .

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №3087/2025 г по описа на СГС , ГО , II „Б“ състав .

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3