Решение № 2510 от 20.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2510 гр. Варна, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110105117 по описа за 2025 година

С искова молба ищецът Д. Б. Д. предявява срещу Ц. Б. Д. следните искове - иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника незабавно да възстанови водоподаването към втория жилищен етаж на имот в с. ***, който имот се обитава от ищеца, като ответникът е прекъснал водоснабдяването чрез затваряне на спирателен водопроводен кран, намиращ се на първия етаж / обитаван от ответника/ и попадащ във вертикален щранг към водопровода към втория етаж.

- иск с правно основание чл.45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 582,46 евро- обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разходи сторени от ищеца вследствие действие на ответника по прекъсване на водоподаването до обитавания от ищеца имот, търпени в периода 17.02.2024г.- 21.04.2025г. и включващи 452,49 евроразход за обществена пералня, 29,65 евро- разход за обществен паркинг и 100,31 евроразход за закупуване на бутилирана вода - иск с правно основание чл.45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2556,46 евро - обезщетение за неимуществени търпени от ищеца вследствие действие на ответника по прекъсване на водоподаването до обитавания от ищеца имот, търпени в периода 17.02.2024г.- 21.04.2025г. изразяващи се в липса на достъп до питейна вода и невъзможност да поддържа лична и битова хигиена, пораждащо битови неудобства и психическо напрежение.

В исковата молба ищецът поддържа, че страните са братя и са съсобственици при равни квоти на имоти находящ се в с. *** представляващ къща на 2 етажа, като първият се обитава от ответника, а вторият – от ищеца. За имота има висящо дело за делба между страните. Сочи, че ответникът му създава пречки да ползва собствения си имот, като на 17.02.2024 г. ответникът извършил действия по спиране на водоподаването до ет.2 от къщата, като заврътял спирателен водовпроводен кран до затворено положение. Излага, че водопроводния възел за къщата се намира на първия етаж в отреденото по проект санитарно помещение. Сочи, че водоподаването е прекъснато за период по-дълъг от година вкл. към датата на подаване на исковата молба, като е възстановявано 2-3 пъти за около 1 час. Излага, че са правени проверки от Община Варна, и изследване от компетентно лице с необходимата техника, като не са установени повреди във водопровода на ет. 2, водещи до теч в жилището на ет. 1.

По отношение на търпените вреди вследствие на противоправното поведение на 1 ответника излага, че действията на ответника по спиране на водоподаването му причиняват имуществени вреди, тъй като се налага да извършва разходи за закупуване на бутилирана вода, за обществена пералня и паркинг, докато ползва обществената пералня. В уточнителната молба сочи, че спряното водоподаване до възпрепятства в домашни условия да пере, което налага ползване на единствената индивидуална обществена бяна в района на ***. За да ползва обществената пералня се придвижва със собствения си лек автомобил, който паркира на платения паркинг на болницата, тъй като района е „синя зона“. Сочи, че търпи вреди от невъзможност у дома да приготвя храна, да поддържа лична хигиена, да поддържа чистота в дома си, да пере дрехи, спално бельо и пр., да прие пречистена вода.

Посочва, че лишенията вследствие на липсата на течаща вода до напрягат психически.

Излага, че страда от заболяване изискващо поддържане на стриктна лична хигиена с измиване след ползване на тоалетна, което той е възпрепятстван да извършва.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва претенциите по основателност. Излага следните относими за спорния предмет твърдения и възражения: изрично твърди, че не е създавал пречки за ищеца да ползва ет.2 от къщата. Сочи, че водоподаването е спряно с причина, като излага, че водопроводната мрежа в имота на Д. Д. вследствие на което в имота на ответника се наблюдава влага, подкожушена мазилка и теч.излага се, че експерт е извършил оглед и е заключил, че е необходим ремонт и подмяна във водопроводната система на втория етаж, но ищецът не е предприел ремонтни дейности. Излага, че „в знак на добра воля“ е сменил крана подаващ вода за втория етаж и водоподаването към етажа на ищеца е възстановено много преди получаването на исковата молба. Иска отхвърляне на предявения иск.

В първото открито съдебно заседание ищецът посочва, че водоподаването му е възстановено на 21.06.2025г. /л.86 гръб/.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

От фактическа страна по всички предявени искове

С доклада по делото за безспорно и ненуждадещо се от доказване е отделено, че страните са съсобственици на имот находящ се в *** представляващ двуетажна жилищна сграда- къща; ищецът обитава втория етаж от къщата, а ответникът обитава първия етаж от къщата; разпределение водопроводен кран се намира на ет. 1 и достъп до него има ответникът; за определен период от време ответникът е спрял водоподаването към ет.2 от къщата чрез оставяне на водопроводния кран в затворено положение На л. 8 до л.22 от делото ищецът е представил жалби до полицейски органи или Прокуратурата на Република България, както и прокурорски постановления във връзка със жалбите, които съдът не съобразява като относими за формиране на правни изводи доказателства. Оплакванията в подадените жалби изхождат от ищеца и могат да бъдат преценявани единствено като негови твърдения, но не и като доказателства по смисъла на ГПК. Постановените прокурорски постановления не са актове обвързващи съда със задължителна за съобразяване сила.

Видно от представена етапна епикриза на ищеца Д. Д. от 09.04.2025г. е видно амбулаторни листи за установяване на какви заболявания са му издавания – от 2024г. с диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, с диагноза „хиперплазия на простата“, с диагноза „неинсулинозависим захарен диабет‘.

Видно от съставени от представители на Община Варна констативни протоколи и отговор на жалба на ответника / л.78 и сл./ се установява, че при извършена на 13.06.2025г. е констатирано наличие на следи от течове в стая на ет. 1, който не се обитава постоянно, а на ет. 2 е установено, че мокрото помещение се намира над складовото помещение на ет.1, етажът не е водозахранен, тъй като водавата спряна от спирателен кран на ет. 1, не са констатирани течове.

На л.25-28 от делото ищецът е представил бележки със записвания на цифри и техни сборове, които съдът не съобразява при формиране на правните си изводи, доколкото представляват частни свидетелстващи документи, изхождащи от ищеца, който цели да установява изгодни за себе си факти, а именно извършени разходи без те да уточнени по основание, период на извършване и да представляват разходен документ издаден от лице, предоставило на ищеца услуга, която последният твърди че е получил и заплатил.

На л.28 гръб -31 гръб са представени от ищеца фискални бонове, видно от които той е 2 извършил следните разходи в процесния период 17.02.2024г.-21.04.2025г. за Пералня –60 лв. на 11.09.2024г., 90 лв. на 17.09.2024г., 90 лв. на 21.01.2025г., 60 лв. на 30.01.2025г., 60 лв. на 04.02.2025г., 60 лв. на 11.02.2025г., 60 лв. на 18.02.2025г., 60 лв. на 26.02.2025г., 60 лв. на 05.03.2025г., 75 лв. на 11.03.2025г., 60 лв. на 18.03.2025г., 45 лв. на 25.03.2026г., 60 лв. на 01.04.2025г., 45 лв. на 08.04.2025г. Всички представени бонове касаят издадет с адрес: гр. Варна, бул. „Ген. Колев“ 58 за Паркинг –4лв. за такса престой на 23.12.2024г., 2лв. за такса престой на 10.09.2024г, 08.01.2025 г., 15.01.2025г., 30.01.2025г., 21.01.2025г., 28.01.2025г., 30.01.2025г., 03.02.2025г., 04.02.2025г., 10.02.2025г., 11.02.2025г.,

17.02.2025г., 18.02.2025г.,

25.02.2025г.,

26.02.2025г., 04.03.2025г., 05.03.2025г., 10.03.2025г. 11.03.2025г., 17.03.2025г., 18.03.2025г., 24.03.2025г.,

25.03.2025г., 31.03.2025г., 01.04.2025г.,

07.04.2025г., 08.04.2025г. Всички представени бонове касаят престой на територията на МБАЛ „Света Анна“ в гр. ***

Представените на л.31 фискални бонове, за които ищецът е твърдял, че установяват разходи за закупуване на бутилирана вода, действително доказват такива покупки, но на нито един не е отразена датата на издаване, с оглед на което не може да се формира извод, че разходите са извършени в процесния период.

По искане на всяка страна е разпитан по един свидетел – по искане на ищеца неговата съпруга ***а по искане на ответника неговата фактическа съжителка ***. С оглед на съпружеската съотв. фактическата връзка на свидетелите с всяка от страните, съдът преценява показанията по реда на чл.172 ГПК и самото доколкото те съответстват на други събрани в хода на производството доказателства.

В показанията си свид. ***излага, че с ищеца живеят на втория етаж на къщата в с.

***, където водоподаването е спряно на 17.02.2024г. и било възобновено на 21.06.2025г., като сочи, че ответникът Ц. Д. е прекъснал водоподаването. Излага, че са си купували вода, за да пият посудата си, прали си дрехите на обществена пералня. Според нея от носенето на тежки туби вода от съпруга й му се възобновило възпаление след операция на гениталиите, поради което му били изписани и допълнителни лекарства. Сочи, че нямат друго жилище в което да живеят. Излага, че съпругът й живее под напрежение, че може отново водата да бъде спряна. Посочва, че в двора има чешма, на която също водоподаването е било спряно и не знае дали има възможност да се изгради друг водопровод.

В показанията си свид. ***излага, че не живеят постоянно в имота на ул. „***“, а го посещават само събота и неделя. Не е виждала ищеца да носи туби с вода. Сочи, че в двора има три чешми, водоподаването до две от които се регулира с кран и дори при спиране на водата на втория етаж, ще има вода до тях, която е годна и за пиене, като не знае дали чешмите замръзват през зимата. Сочи, че водата до втория етаж е била спряна, тъй като е имало теч от крана на първия етаж, но дори при прекъснатото водоподаване е имало вода на чешмите в двора. Счита, че от външната чешма могат да се монтират тръби до втория етаж, който да се водоснабдява.

От правна страна:

По иска по чл. 109 ЗС.

По иска по чл.109 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота- ет.

2 от къща в с. ***че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействиедействие по оставяне в затворено положение на водопроводен кран находящ се на ет.1, което е довело до прекъсване на водоподаването на ет. 2 от къщата;че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

Елементите от фактически състав на предявения иск, които е било в тежест на ищеца да установи, са отделени за безспорни с доклада по делото. Ответникът не е оспорвал, че е извършил действия по прекъсване на водоснабдяването на обитавания от ищеца втори етаж от съсобствената им къщата. В хода на процеса от изявленията на ищеца и водения от него свидетел, се установява, че водоподаването е възобновено през м.06.2025г., т.е. в хода на висящност на настоящото съдебно производство, образувано по искова молба, депозирана през м.04.2025г.

Преустановяване на неоснователните действия на ответника в хода на производството по делото, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да се отчетат като факт обуславящ отпадане на пасивната му материалноправна легитимация. Според практиката на 3

ВКС по приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК (напр. решение 253 от 18.01.2013 г. по гр. д. № 295/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 61 от 30.04.2010 г. по търг. д. № 741/2009 г. на ВКС, I т. о.), решението на съда трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания, като вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за спорното право. В решение № 62/1.07.2015 г. по гр. д. № 339/2015 г. на ВКС, II г. о. е дадено тълкуване, че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзка между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване на упражняването на правото на собственост на ищеца от тези действия. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия не съществуват. В този смисъл е и решение № 48 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 3809/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. Това разрешение се поддържа и в актуалната практика на ВКС- пределение № 3174 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2023 г., I г. о., ГК.