Решение № 215 от 19.09.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Елин Пелин, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20241820101577 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.49, ал. 1 във вр. с чл.49, ал.3 от СК от М. А. Г. срещу С. Ц. Г. за прекратяване на сключен между страните брак с развод по вина на ответника, съединен с небрачен иск по чл.322, ал.2 от ГПК за запазване на фамилното име на съпругата.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 30.11.1996 г., съгласно Удостоверение за сключен граждански брак № 087948 от 30.11.1996 г., издадено от Столична община, район „Люлин“.

Твърди се, че през време на брака са родените двете им деца - Ц. С. Г., ЕГН:

**********, родена на 19.05.1997 г., и Р. С. Ц., ЕГН: **********, роден на 24.10.2002 г., които към настоящия момент са пълнолетни.

Ищцата твърди, че в периода от сключване на брака през 1996 г. и през първите години след раждането на децата живеели заедно със съпругът й С. Ц.

Г. и двамата отглеждали и възпитавали общите им деца Ц. С. Г. и Р. С. Ц..

Сочи, че отношенията помежду им първоначално били съвсем нормални, но постепенно връзката им започнала да се развива в негативна посока. През 2018 г. на ищцата и станало известно, че ответникът има извънбрачна връзка с А. Д. А., с която в продължение на поне 2 години й е изневерял и с която се е срещал най - често на територията на село Голема Раковица. Сочи, че 1 узнаването за изневярата на С. я разстроило изключително дълбоко, почувствала се унижена и наскърбена, достойнството й било накърнено. Сочи, че единствента причина поради която не предприла по - рано действия за прекратяване на брака им с ответника след узнаване на факта, че е имал любовница в продължение на години, било обстоятелството, че децата им били все още непълнолетни и не желаела да ги травмирам със съдебно дело за развод. Сочи, че направила и опит да му прости, да останат семейство и децата им да не страдат, но същия бил несполучлив.

Твърди, че по време на кризата с Ковид в страната, взаимоотношенията им с ответника съвсем се влошили. Сочи, че през пролетта на 2020 г. били принудени да прекарат много повече време заедно вкъщи поради наложените в страната ограничения, в следствие на което натрупалото се между тях отчуждение и различията в характерите им станали особено видими.

Ежедневието им било изпълнено с постоянни спорове, тъй като С. отказвал да полага каквито и да е грижи за семейството и оставил цялата домакинска работа на ищцата. Сочи, че ответникът не помагал и финансово на семейството, като ищцата трябвало да плаща с нейни средства всички сметки за консумативи на жилището, както и да покрива разходите за храна.

Участието на съпругът й С. в семейството се изразявало в това да се храни и да спи в жилището.

Сочи, че с частичното отпадане на ограниченията през лятото на 2020 г.

С. започнал да се прибира все по - рядко вкъщи, като не давал обяснения за своите отсъствия.

Сочи, че през лятото на 2021 г. ответникът окончателно напуснал семейното им жилище, от когато са във фактическа раздяла. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните брак по вина на ответника. Моли след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име Г.. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на на 30.11.1996 г., съгласно Удостоверение за сключен граждански брак № 087948 от 30.11.1996 г., 2 издадено от Столична община, район „Люлин“, като след сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си Г..

От представените по делото доказателства, се установява, че по време на брака са родени децата - Ц. С. Г., ЕГН: **********, родена на 19.05.1997 г., и Р. С. Ц., ЕГН: **********, роден на 24.10.2002 г., които към настоящия момент са пълнолетни.

По делото от страна на ищцата са разпитани св. А. Й. и св.А. А..

Св. А. Й. свидетелства, че познава М. и С. Г.и, като с М. са приятелки от 20-22 години. Свидетелства, че причината да се разделят е друга жена А..

Сочи, че е виждала С. с другата жена заедно още преди 5-6 години, подминавайки я с колата, в кафета. Сочи, че са малка община и хората говорят за това нещо. Свидетелства, че М. знае за тази връзка между С. и А. от преди 4-5 години. Сочи, че в момента С. и А. не живеят заедно. М. живее в гр. С., а С. продължил връзката си с А.. Свидетелства, че М. се почувствала пагубно от тази връзка, затворила се в себе си, започнала да не излиза, да не комуникира с хора, отслабнала много.

Св. А. А. /племенница на ответника/, свидетелства, че познава страните през целия си съзнателен живот. Свидетелства, че в момента не живеят заедно, разделени са, имат фактическа раздяла. Свидетелката сочи, че и е известно, че С. има взаимоотношения с друга жена от около 7-8 години и това е основната причина те да не живеят заедно и да са в лоши взаимоотношения. Виждала С. с другата жена. Виждала ги в село Голяма Раковица, където живеят баба й и дядо й. Свидетелства, че страните не живеят заедно окончателно от около 4-5 години. Сочи, че на М. много зле й подействала тази извънбрачна връзка, отслабна много, имала болнав вид, включително и на децата се отразило по много лош начин.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като преки, логични и взаимно допълващи се.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е по чл.49, ал.1 във вр. с чл.49, ал.3 от СК за прекратяване на сключен между страните брак с развод по вина на ответника, съединен с небрачен иск по чл.322, ал.2 от ГПК - за запазване на брачното фамилно име на ищцата.

3

По брачният иск:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. От установените по делото факти за поведението на страните е ясно, че за тях този брак съществува само формално и те нямат реална воля и действително желание за неговото продължаване.

Установява се, че съпрузите не живеят съвместно, като са във фактическа раздяла повече от 4-5 години.

Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла говори за безвъзвратно разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

Относно вината за разстройството на брака:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството.

В настоящото производство, от свидетелските показания на разпитаните свидетели, се установи, че ответникът с поведението си – поддържане на извърбрачна връзка с друга жена и трайно неполагане на грижи за семейството е изпразнил брачната връзка от съдържание и е допринесъл за разстройството на брачните отношения. Съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника. От друга страна по делото не се събраха каквито и да било доказателства обуславящи вина на съпругата – 4 ищец.

По фамилното име

Направено е искане от ищеца за запазване на брачното й фамилно име.

Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Очевидно е, че тази законова уредба не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята или разрешението на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. С разпоредбата на чл.53 от СК е залегнал принципа на запазване на брачното фамилно име. Ако съпругът, приел фамилното име на другият съпруг не заяви изрично желание за промяна на фамилното си име , той запазва брачната си фамилия. Съгласието или противопоставянето на съпруга –първоначален титуляр на името е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Това е така, защото правото на име е основно право на личността, и както при сключването на брака за приемането на фамилията на другият съпруг, съгласието на титуляра на името не се изисква, така и за запазването му след развода, законът не изисква това съгласие. И в двата случая е достатъчно само волеизявлението на лицето, което променя името си. В този смисъл е и съдебната практика - реш.

№245/17.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1058/2011г. ІV г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК , опр.№261/3.04.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№1772/2014г. ІV г.о.

Следователно нормата на чл.53 от СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другият съпруг при сключването на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. В настоящият случай ищцата е направила искане за запазване на брачното й фамилно име, което искане следва да се уважи.

По държавната такса и разноските :

При този изход на делото и на осн. чл.329, ал.1, изр.1-во от ГПК разноските по делото, направени от ищцата, възлизащи в общ размер 25 лв. за заплатена държавна такса, следва да се възложат в тежест на ответника, като същия следва да се осъди да заплати по сметка на съда и окончателна държавна такса по иска за развод от 25 лв. съгласно чл.6 т.2 от ТДТГПК.

Мотивиран от горното, Районният съд

5

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между М. А. Г., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: общ. Столична, гр. С., ж.к. "Л. З.", №**, вх. **, ет. **, ап. ** и С. Ц. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: Софийска област, общ. Елин Пелин, с. Г. Р., ул. "Х. А." №***, сключен на 30.11.1996 г., за което е съставен Акт за граждански брак от 30.11.1996 г., съгласно Удостоверение за сключен граждански брак № 087948 от 30.11.1996 г., издадено от Столична община, район „Люлин“, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство ПО ВИНА на съпруга С. Ц. Г..

След прекратяване на брака съпругата М. А. Г., с ЕГН: **********, ще носи брачното си фамилно име Г..

ОСЪЖДА С. Ц. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: Софийска област, общ. Елин Пелин, с. Г. Р., ул. "Х. А." №***, да заплати на М. А. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес общ. Столична, гр. С., ж.к. "Л. З.", №**, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 25 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА С. Ц. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: Софийска област, общ. Елин Пелин, с. Г. Р., ул. "Х. А." №***, да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин сумата от 25 лв. окончателна държавна такса по иска за развод.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 6