Определение № 86 от 06.04.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Габрово, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно дело № 20234200600097 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХII от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Г. Н. от АК Габрово, в качеството му на защитник на подсъдимия С. П. З. от гр. Трявна против Определение № 29 от 08.12.2022 г., постановено по НЧХД № 67/2022 г. по описа на Районен съд – Трявна.

С обжалваното определение, на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК Т.

Н. К. с ЕГН *********** е осъден да заплати на С. П. З. с ЕГН ********** сума в размер на 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита по НЧХД № 67/2022 г. на РС Трявна, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК. Със същото определение е оставено без уважение искането на С. П. З. за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 300 лева до пълния претендиран размер от 800 лева.

В жалбата се излага, че доводите, с които се оставя без уважение искането на С. З. по НЧХД № 67/2022 г. по описа на PC Трявна, да бъде осъден частния обвинител да му заплати направените разноски по производството в размер на 800 лева, са несъстоятелни и не намират законова опора. В настоящият случай безспорно се установило, че ответникът по частната тъжба С. З. е направил разноски за адвокат в размер на 800 лв., за което представен договор за правна помощ и съдействие с отразяване, че 1 сумата е заплатена в брой. От фактологията по наказателното производство било видно, че с Определение № 29 от 08.12.2022 г. по ЧНД № 67/2022 г. по описа на PC Трявна е прекратено наказателното производство по делото, като със същото районният съд не се произнесъл по изрично направеното искане за присъждане на разноски. Впоследствие, с нарочно определение по искане на подсъдимия, ТРС се произнесъл с обжалваното определение, като уважил частично искането за разноски до размера от 300 лв. Били изложени мотиви, че делото е приключило с определение за прекратяване и същото не се е развило в цялостен съдебен процес, като били проведени само две заседания и то сравнително кратки по времетраене. Тези доводи се явявали несъстоятелни. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, в случай на прекратяване на наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, разноските се възлагали в тежест на частния тъжител, което било сторено и от районния съд. В наказателното производство не намирала приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което било извън компетенциите на съда да определя цената на оказаната адвокатска услуга, доколкото нормативно е уреден само минималния размер на адвокатските възнаграждения. Отделно от горното, към момента на постановяване на обжалваното определение била в сила Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която посочвала в чл.

13, ал. 1, че за защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението е: по дела, при които за престъплението се предвижда наказание пробация или глоба - 600 лв.; до 5 години лишаване от свобода - 1000 лв. Следвало да се има предвид, че в НПК няма уредена правна възможност на която и да било от страните в наказателното производство да прави възражения за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Прилагането по аналогия на ГПК в наказателния процес било недопустимо.

Претендира се да бъде изменено Определение № 29 от 08.12.2022 г. по ЧНД № 67/2022 г. по описа на PC Трявна, като Т. Н. К. да бъде осъден да заплати на С. П. З. сума в размер на 800 лв., представляваща разноски по делото.

Съдът след като обсъди изложените доводи, намира следното от фактическа страна:

2

НЧХД № 67 по описа за 2022 г. на РС Трявна е образувано по тъжба на Т. Н. К. от гр. Трявна против С. П. З. от гр. Трявна за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК. Предявен е и граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. С протоколно определение № 92 от 17.11.2022 г. наказателното производство по НЧХД № 67/2022 г. по описа на PC Трявна е прекратено на основание чл. 24, ал. 5 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 от НПК, тъй като тъжбата на Т. Н. К. е била подадена след изтичането на предвидения в закона шест месечен срок. Това определение не е било обжалвано и е влязло в сила, съгласно чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК .

С молба от 21.11.2022 г. адв. Г. Н. е поискал съдът да се произнесе относно направените от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, тъй като е пропуснал да стори това с определението за прекратяване. С Определение № 29 от 08.12.2022 г. по НЧХД № 67/2022 г. на ТРС, на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК Т. Н. К. е осъден да заплати на С. П. З. сума в размер на 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за защита по НЧХД № 67/2022 г. на РС Трявна, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК. Със същото определение е оставено без уважение искането на С. П. З. за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 300 лева до пълния претендиран размер от 800 лв. Като мотив да намали размера на адвокатското възнаграждение съдът е посочил, че делото е приключило в две заседания /първото за 45 минути, а второто за 20 минути/, не се е развил цялостен процес, поради което подсъдимият следвало да получи сума за разноски, която да е „идентична“ в хонорара, платен от тъжителя на повереника – 300 лева.

Така постановеното определение на ТРС е неправилно и незаконосъобразно единствено в частта относно размера на присъдените разноски. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК съдържа ясен регламент по въпроса на кого следва да се възложат разноските в случаи като настоящия, когато наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия до съда, е прекратено. В този случай, съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, разноските се възлагат на частния тъжител. На следващо място основанието за възникване на отговорността на частния тъжител за заплащане на разноските, направени от подсъдимия, е да се установи, че такива действително са били направени от подсъдимия. В тази насока на л. 15 от делото е приложен договор за правна 3 защита и съдействие, от който е видно, че подс. С. З. е заплатил на адв. Г. Н. сума в размер на 800 лв., представляваща договорено адвокатско възнаграждение. Сумата се сочи като „внесена“. При това положение, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК , частният тъжител следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., както правилно е сторил и първоинстанционният съд.

Неоснователни са обаче доводите за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. За разлика от изрично предвидената в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК възможност за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски /в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение/ при прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, НПК не съдържа подобна уредба. Настоящият състав на въззивния съд счита, че визираната норма на гражданския процесуален закон не може да намери приложение в конкретния случай. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК /регулираща правилата за разглеждане на предявения в наказателното производство граждански иск/ препраща за неуредените въпроси към ГПК, но единствено относно реда за разглеждане на предявения иск, но не и по въпроса на кого да се възложат разноските по наказателното производство и в какъв размер. Въпросът за разноските, направени от страните в наказателния процес, в това число от подсъдимия, когато е признат за невинен или наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия до съда е прекратено, са уредени изрично в разпоредбите на чл. 188 - 190 от НПК, като законодателят не е предвидил възможност при прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат, същото да бъде намалено при направено възражение от противната страна, а още по-малко без такова. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира произнасянето на ТРС, че е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на защитника на подсъдимия за недопустимо в наказателния процес. Логиката на първоинстанционния съд, че са проведени „само“ две заседания с продължителност 45 и 20 минути не намира опора в разпоредбите на НПК, тъй като възнаграждението на защитниците не се определя по часове и минути. Правилно жалбоподателят се е позовавал и на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В чл. 13, ал. 1, т. 1 от същата е предвидено, че за защита по дела, 4 за престъплението по които се предвижда наказание – пробация или глоба, минималното възнаграждение на защитника е 600 лв. С. З. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание – глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. Видно е, че дори и да беше възможно съдът да извършва проверка за прекомерност, уговореното възнаграждение в размер на 600 лева не се явява завишено, тъй като е малко над минималното, предвидено в наредбата. Доводът, че възнаграждението на защитника следва по някакъв начин да кореспондира с това на повереника не намира подкрепа както в закона, така и в каквато и да било логика или съдебната практика.

Поради гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде изменено, като се увеличи размера на разноските, които частният тъжител Т. Н. К. следва да заплати на подсъдимия С. П. З. от 300 лева на 800 лева. В останалата част определението на ТРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 3 във вр. с чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 29 от 08.12.2022 г., постановено по НЧХД № 67/2022 г. по описа на Тревненски районен съд, като увеличава размера на разноските за адвокатско възнаграждение за защита по делото, които частният тъжител Т. Н. К. е осъден да заплати на подсъдимия С. П. З., от 300 лева на 800 лева /осемстотин лева/.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 29 от 08.12.2022 г. по НЧХД № 67/2022 г. по описа на Тревненски районен съд в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6