Решение № 21 от 07.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кюстендил, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20211500500337 по описа за 2021 година

Производство по реда на глава ХX от ГПК – „Въззивно обжалване“.

Образувано е по въззивна жалба с вх.**********г. подадена от „**********“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“*********“****, общ.Б., представлявано от С.К.С. чрез пълномощник адв.М.А. З., вписана в АК – К. с адрес за връчване на призовки и съобщения- гр.Д., ул.“*“**** срещу решение №260327 от 11.05.2020г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1954/2020г.

С посоченото решение е оставена без уважениеq исковата претенция на „**********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“*********“****, представлявано от С.С. срещу „************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“********“****, за признаване за установено( съгл.уточненията в молбата на л.27) в отношенията между страните, че „************“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“********“*****, представлявано от управителя М.Н.Ж., дължи на „**********“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“*********“**** представлявано от С.С., сумата ********** лв., представляваща неплатена цена за извършен ремонт на автомобил с включени части, съгласно фактура **********************г., ведно със законната лихва от деня на завеждане на заповедното производство по ч.гр.д.№1404/2020г. – ********г. до окончателното изплащане на вземането, като недоказана и неоснователна.С решението „**********“ ООД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на „************“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“********“***** сумата *********** лева, сторени деловодни разноски.

В жалбата се твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение.Сочи се нарушение при извършването на доклада, доколкото не са отделени спорните от безспорните обстоятелства, липса на мотиви по въпроса има ли договор между страните и какви ангажименти произтичат от него, макар, че са ангажирани писмени и гласни доказателства в тази насока.Същевременно се поддържа, че с показанията 1 на двама свидетели е доказано, че между страните е сключен договор за ремонт на автомобил( устен такъв), следователно това обстоятелство е безспорно.Доказано е, че ответникът е познато лице за изпълнителя на поръчката, като няколко пъти му е докарвал автомобили за ремонт – установено е, че е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор за извършване на авторемонтни услуги, носещ основните белези на договор за изработка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ( видно от предмета на дейност на ответното дружество).Ответникът, в качеството на поръчващ е възложил на ищеца в първата инстанция в качеството на изпълнител и дружеството се е задължило да извърши ремонт на процесния лек автомобил – срещу заплащане на възнаграждение.Твърди се необоснованост на решението, поради необсъждане, подробно и задълбочено, на доказателствата по делото, показанията на свидетелите.В подкрепа на становището за доказаност на твърдението относно договор между страните, сочи показанията на свидетеля К.С. чийто показания не са опровергани с насрещно доказване от ответника – чл.154, ал.1 ГПК и установяват възникване на облигационно правооотношение между страните през м.януари*****. по договор за поръчка и изработка – с ясно определени престации, възприети от свидетелите, а именно ищеца да изработи нещо въз основа на поръчаното от ответника, която воля е изразена лично от него, за което свидетелстват посочените от двете страни свидетели.Свидетелят К.С. изложил подробен разказ, който установява стъпка по стъпка уговорките помежду им, установени след диагностика на автомобила, съгласуване на цените и начина на работа, като ответника е знаел за смяната на двигателя и какво е било необходимо да се направи в тази насока.Въззивникът поддържа, че разказите на свидетелите, като дати и събития се подкрепят и от и- мейл кореспонденция между страните, която съдът не е обсъдил.Въззивникът настоява, че след извършване на ремонта, така както изисква закона, изпълнителя е предал автомобила на ответника, като се позовава на показанията на свидетеля Г., упълномощено лице от М.Ж., което е приело ремонтираният автомобил и съответно фактурата по него.Споменава и възражения на ответника във връзка с изпълнението, достигнали до жалбоподателя отново чрез и –мейл, няколко седмици покъсно, но оспорва тези възражения, като несвоевременни и неоснователни, предвид факта, че автомобила не е бил закаран с цел констатиране на евентуални проблеми след ремонта и отстраняването им.С аргумента, че основанието за плащане е неоспорена от ответника фактура,а самата услуга във връзка с извършеният ремонт, който е установен, оспорва мотивите за неоснователност на иска, свеждащи се до обстоятелството, че фактурата не е подписана от М. Ж.В подкрепа на тази теза, сочи непротивопоставяне от търговеца и съответно потвърждаване на действията на лицето, подписало без представителна власт.В жалбата са изложени съображения и за необоснованост и неправилност на преценката за неоснователност на иска, основана на факта ,че ответникът не притежава такъв автомобил.Във връзка с това се изтъква, че ищецът още с исковата молба е поискал с цел установяване( за точност) съда да задължи ответника да представи талон за процесния автомобил.Сочи се обстоятелството, че във второто по ред съдебно заседание, ответника е представил талон, като поради техническа грешка или поради факта, че ищецът не е имал копие от талона погрешно е бил посочен модела на автомобила в исковата молба, както и една буква от регистрационният талон.По нататък в жалбата са изложени съображения с оглед разпоредбите на чл.264, ал.1 ЗЗД и чл.265, ал.1 ЗЗД, относно утвърденото в съдебната практика разбиране за „приемане на работата“, като фактическо и правно действие,преминаване на властта върху изработеното, задължение за уведомяване на изпълнителя за недостатъци веднага след откриване на недостатъците, освен ако изпълнителят е знаел за тях.Разгледани са и възможностите при недостатъци на изпълнената работа вкл. право да се иска поправяне на работата в даден подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението, както и възможност за разваляне на договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.Във връзка с възражението на ответника за прихващане се поддържа, че не било доказано по никакъв начин ответникът да е претърпял имуществени вреди в процесния размер, причинени в следствие на противоправно и 2 виновно деяние – некачествен ремонт на МПС, за което не са изложени мотиви от районния съд.Иска се отмяна на решението и постановявано на ново решение, с което предявените искови претенции на основание чл.327 ТЗ да бъдат уважени, ведно със законната лихва от предявяването на заявлението в заповедното производство до окончателното плащане на вземането.В жалбата се съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК – държавна такса по заповедното производство, държавна такса по исковата производство и адвокатски хонорар, съгласно приложен по делото Договор за правна защита и съдействие за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното производство.В законоустановения срок е подаден писмен отговор от адв.Лазарова, като пълномощник на „************“ ЕООД, с посочено ЕИК, представлявано от М.Н.Ж., съдебен адрес за призоваване **********************|*******.Във връзка с довода, че съдът не е отделил спорното от неоспорените обстоятелства, и че липсват мотиви относно установяването на договор и какви ангажименти, произтичат от този договор за страните се изтъква, че в съдържанието на решението, в мотивите в първи абзац в частта „По основателността“, съдът е изложил подробни съображения, че по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК са предявени искове с правно основание чл.327 ТЗ, че паричното вземане по този договор произтича от търговски, ненаименован смесен договор с елементи на поръчка и изработка, като и двете страни са търговци, договорът е свързан с упражняваното от тях занятие, както е установено в чл.286, ал.1 ТЗ, че процесните взаимоотношеиня между страните следва да се регулират от разпоредбите на ТЗ, като субсидиарно приложение намират общите и специалните разпоредби на гражданското законодателство – чл.258 и сл., чл.280 и сл. ЗЗД вр. с чл.79 и сл.ЗЗД.Изразява становище за неоснователност на оплакването, за допуснато от съда нарушение, изразило се в необсъждане на свидетелски показания.Твърдението, че по делото е доказана обвързаността на страните от договор, предвид показанията на свид.К.С. които не са опровергани чрез насрещно доказване също е определено, като неоснователно.В отговора се визира противоречие в позицията на ищцовата страна по този въпрос, където първо се сочи липса на мотиви по въпроса относно наличието на договор между страните, което не е така, а от друга страна твърденията за доказаност на правно – релевантни факти с разказа на свидетеля, са неоснователни.Ответникът оспорва показанията на свид.С., поради това, че той е съпруг на С.С. – управител на ищцовото дружество, от друга страна свид.С. говорел за несъществуваща марка на ***********, както е отразено в поръчката за ремонт на авточасти, какъвто ответното дружество не е имал, като с показанията на свид.Г. е установено, че автомобилът е бил **********.Ответникът поддържа, че с показанията на свид.С. не било установено какви точно авточасти са били поставени, каква е стойността на труда, какъв Двигател е поставен на колата.Свид.С. установил общи данни, но не е конкретизирал нито едно от тези обстоятелства.Коментирани са доводите основаващи се на факта, че поставеният двигател имал гаранция, което способствало да бъде върнат, като са проитвопоставени следните факти:с показанията на свид.С. било доказано, че този двигател е втора употреба, без идентификационен номер, без документ за закупуването му, вещ, която без документ за закупуване, без индивидуализация, не се ползва с гаранция.Оспорена е доказателствената стойност на показанията на свид.С. относно годността на автомобила при предаването му ,като в тази връзка се сочат показанията на свид.Г., който не работи при ответника, няма зависимост от него и неговите показания не са заинтересовани, с показанията на който било установено, че познава много добре К.С. имали са и други отношения за друг поставен двигател, който също не бил изправен.Възпроизведена е част от показанията на свид.Г.,относно следните възприятия: „тя(колата) въртяла дълго време и не могла да запали, момчето на сервиза обяснило, че бил развален електромотора“, когато Г. се обадил на управителя М.Ж., обяснил му ситуацията с „поправената“ кола, за да се обади по телефона и да се разберат със сервиза.Свид.Г. пътувайки със своя автомобил и шофьорът на ответното дружество Е.С., спрели на излизане от гр.Б., като Е.С. заявил, че километражът на автомобила не работи.Тогава двете коли се разделили, като свид.Г. минал през Б., а Е.С. по магистралата да пробва автомобила“Във връзка с доводите, относими към съществуващата неяснота и грешки при описване на ремонтирания автомобил( като „*****“- вместо 3

„**********“ , се изтъква т изложените от първоинстанционния съд съображения, които се споделят – разпитания свид.С. свидетелства за няколко автомобила на ответното дружество, които които са били оставяни за ремонт при ищеца, в това число и ***********, модел ***********, но предвид факта , не е посочен регистрационен номер на автомобила, ответното дружество не притежава такъв автомобил, „поръчката“ е с дата **********г., в нея е удостоверени действия във връзка с ремонт на автомобил марка“***********“, модел „***********“, с рег.**********, описани са дейности по сваляне на двигател и шлифоване глава на двигател, посочен двигател втора ръка, без данни за ремонт и ли закупуване.Този извод се подкрепя и от показанията на свид.И. Г., който обяснил, че ищецът е правил ремонт на автомобил, но не на ********* а на ************.Поръчката е с дата ********, а фактурата с дата **********., в нея са посочени авточасти но не е конкретизиран автомобила за който те се отнасят.Сочи се и обстоятелството, че тези документи са оспорени от ответника, като непритежаващи негов подпис, с оглед противоречието в удостоверените в тях обстоятелства, заявено е, че фактурата не е осчетеводена от ответното дружество.Ищецът не е потвърдил желанието си да се ползва от фактурата в първото с.з.Представените документи не доказват какъв ремонт е направен, на каква стойност е всяка част, която е поставена и какъв е размерът на възнаграждението за вложения труд. Счита, че дефинирането на сделката като търговска е изисквало, ищцовото дружество да представи доказателства, че приложената към исковата молба фактура е осчетоводена при него.Липсва приемателно – предавателен протокол при напускане на МПС-то от сервиза, при постъпването му за ремонт.Не е доказано, че фактурата е осчетоводена и в ответното дружество, поради което не може да се приеме извънсъдебно признание на неизгоден за страна факт относно дължимостта на вземанията.Предвид факта, че от нормите на чл.264, ал.1 и ал.2 ЗЗД въззивникът не извлича заключения касаещи фактите по спора и оплакването, че съдът не бил изложил мотиви относно задължението на страните при подобен договор са определени като неоснователни.Поддържа се направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата *********** лева т.е стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците от ремонта.Сочи се, че за лошото състояние на автомобила са представени фактура *****************г., фактура ************** и фактура *************г. и фактура ************г., които удостоверяват, че в периода от **********г. до датата на която управителят на ответника се обадил ,че няма да заплати стойността по фактурата – ответникът е извършил ремонт на стойност ******** лева, именно защото извършеният от ищцовото дружество не бил качествен.Изтъква се обстоятелството, че тези писмени доказателства в срока по чл.193 ГПК не са оспорени относно истинността им от ищцовото дружество. В заявление с вх.***********г. ищцовото дружество е възразило само относно тяхното приемане, защото касаят отношения между ответника и трети лица, а не конкретния правен спор.Относно наложилия се ремонт на получения автомобил след като е доставен в гр.К. сочи показанията на свид.Г., който установил лицето, което е правило ремонта – А.Д..Във връзка с това се сочи и друго доказателство – РКО представен в с.з. на ***********г., за извършен ремонт на двигателя именно от лицето А.Д., документ който също не е бил оспорен в срока по чл.193 ГПК в същото с.з.Ответникът се позовава на надлежна комуникация по имейл в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД и надлежно упражнено право по чл.265, ал.1 ЗЗД.Ответникът излага становище за неоснователност на твърдението, че ответникът не се е справил с доказателствената тежест вменена му от съда и не е доказал възражението си, като е противопоставено становището ,че възражението за прихващане е направено при условията на евентуалност и съдът е имал задължение да се произнесе, ако приеме, че предявеният иск е основателен.Визират се и твърденията в исковата молба, относно отказът да бъде платена сумата по фактурата,заявен от ответника в кореспонденцията от **********г.