Определение № 879 от 12.03.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 933/2025
- Вид
- Определение № 879
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 12.03.2025
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 879 гр. Перник, 12.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720100933 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 415, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Борислав Любомиров Иванов за признаване на установено по отношение на М. П. С., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** ******, бл.*, вх.*,ет.*,ап.***, че дължи на ищеца сумата от 186.13 лв., представляваща ½ част от стойността на използвана услуга доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.11.2019 г. до 17.02.2022 г. за имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. ***** ******, бл.*, вх.*,ет.*,ап.***, сумата от 25.16 лв., представляваща ½ част от лихва за забава върху месечните плащания за периода от 04.02.2020 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.06.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 786.12 лв., представляваща ½ част от стойността на използваната услуга доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.02.2022 г. до 15.03.2024 г., сумата от 112.02 лв., представляваща ½ част от лихвата за забава върху месечните плащания за периода от 02.05.2022 г. до 13.05.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.06.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2914/2024 г. по описа на ПРС.
От материалите по приложеното ЧГД № 2914/2024 г. по описа на ПРС е видно, че същото е образувано по заявление, подадено от ищеца срещу ответника – М. П. С. и срещу С. П. С., двамата като наследници по закон на П.С.Т., за издаване на заповед за изпълнение срещу всеки от тях за вземания, идентични с тези предмет на предявения иска, представляващи по ½ ч. от пълния размер на общо претендираните суми.
Заявлението е уважено изцяло и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2316/08.07.2024 г.
След изпълнение процедурата по връчване на ЗИПЗ, с разпореждане № 1130/21.01.2025 г. съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Видно от приложения и неполучен от заявителя изпълнителен лист, такъв е издаден срещу двамата длъжници - М. П. С. и С. П. С. за всички претендирани от заявителя вземания и в пълния им размер. Това се установява и от отбелязването по чл. 406, ал. 3 от ГПК, извършено върху заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
1
С разпореждане № 1131/21.01.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя, че в едноседмичен срок от съобщаването може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземането си по издадената ЗИПЗ срещу длъжника М. П. С..
Разпореждането е връчено на заявителя на 07.02.2025 г. В указания срок е подадена настоящата искова молба, с която е предявен иск за установяване дължимостта на вземането срещу длъжникът М. П. С., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предвид така изложеното съдът, счита, че настоящият иск е недопустим, поради отсъствие на правен интерес за заявителя да го води.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от ГПК когато в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение или подаденото възражение е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Изводът на заповедния съд за влизане в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК се обективира в разпореждането по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от ГПК, с което се постановява издаване на изпълнителен лист срещу длъжника за вземането, предмет на делото.
Констатацията за влязла в сила заповед за изпълнение и издаването въз основа на нея на изпълнителен лист изключват правния интерес на заявителя за предявяване на иск за вземането. Разпореждането по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от ГПК е от категорията на обжалваемите съдебни актове/чл. 407, ал. 2 от ГПК/, поради което съдът, който го е постановил не може да го измени или отмени. Защитата на заинтересованата страна срещу него се осъществява само по реда на инстанционния съдебен контрол./в този смисъл т. 6 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Доколкото това разпореждане представялава подлежащ на изпълнение съдебен акт, правилността на който се проверява само по реда на инстанционния контрол, то е обвързащо и за исковия съд пред който е предявен искът за вземането на заявителя.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че предвид обективираната в разпореждане № 1130/21.01.2025 г. воля на заповедния съд, че ЗИПЗ е влязла изцяло в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист срещу всички длъжници и за цялото вземане, то заявителят няма правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Този извод не се променя от последващото разпореждане № 1131/21.01.2025 г., с което заповедният съдия е дал указания на заявителя по чл. 415 от ГПК, тъй като в правомощията на исковия съдия е да извърши самостоятелна преценка за допустимостта на установителния иск, с който е сезиран./в този смисъл т. 10 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. В случая след като целта на заповедното производство – кредиторът да се снабди с изпълнителен титул за вземането си срещу длъжника, е изпълнена, то заявителят няма правен интерес да установява вземането по исков ред.
Отсъствието на правен интерес води до недопустимост на предявения иск. Затова подадената искова молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Мотивиран от изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Борислав Любомиров Иванов за признаване на установено, че М. П. С., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ***** ******, бл.*, вх.*,ет.*,ап.*** дължи на ищеца сумата от 186.13 лв., представляваща ½ част от стойността на използвана услуга доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.11.2019 г. до 17.02.2022 г. за имот, с административен адрес: гр. Перник, ул. ***** ******, бл.*, вх.*,ет.*,ап.***, сумата от 25.16 лв., представляваща ½ част от лихва за забава върху месечните плащания за периода от 04.02.2020 г. до 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.06.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 786.12 лв., представляваща ½ част от стойността на използваната услуга доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.02.2022 г. до 15.03.2024 г., сумата от 112.02 лв., представляваща ½ част от 2 лихвата за забава върху месечните плащания за периода от 02.05.2022 г. до 13.05.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.06.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 2914/2024 г. по описа на ПРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 933/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
СЛЕД влизане в сила на настоящото определение, препис от него, ведно с ЧГД № 2914/2024 г. по описа на Районен съд – Перник да се върне на съответния съдебен състав.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3