Определение № 314 от 03.04.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. ХАСКОВО, 03.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500213 по описа за 2024 година от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3, вр. чл.274 – чл.279 ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат М. В. М. в качеството му на пълномощник на Н. Д. Т. е останал недоволен от определение № 107 от 30.01.2024 год., постановено по гр.д. № 553 / 2023 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е изменено решение № 367 от 20.11.2023 год., постановено по същото дело в частта за разноските, като „Аксес Файнанс“ АД е осъден да заплати на адвокат М.В.М., АК – Пловдив, възнаграждение за адвокат в размер на 1 200 лева, поради което го обжалва с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което му присъди и ДДС в размер на 240 лева върху адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Постъпил е отговор от юрисконсулт И.Н. в качеството й на пълномощник на „Аксес Файнанс“ АД – гр.***, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 553 / 2023 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от адвокат М. В. М. в качеството му на пълномощник на Н. Д. Т. против „Аксес Файнанс“ ООД – гр.***, с искане за прогласяване нищожността на чл.20, на чл.21, ал.4 и на чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“, сключен на 28.04.2022 год. между страните по делото, производството по което е приключило с решение № 357 от 20.11.2023 год., с което исковете са уважени 1 и ответникът осъден да заплати на адвокат М.В.М., АК – Пловдив, възнаграждение в размер на 2 880 лева, с ДДС, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 20.04.2023 год., сключен между ищеца Н. Д. Т. и адвокат М. В.

М., в който е договорено възнаграждението да бъде определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - за оказване на помощ на материално затруднено лице.

По делото е представено и удостоверение от Национална агенция за приходите, от което се установява, че пълномощникът на ищеца е регистриран по ДДС.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба, подадена от пълномощника на ответника - „Аксес Файнанс“ АД – гр.***, с искане за изменение на решението в частта на разноските, присъдени в полза на пълномощника на ищеца, обосновано с възражение за прекомерност на присъденото адвокатското възнаграждение, неправилно определено за три отделни иска, вместо за един, с доводи за недължимост на ДДС, и с това, че делото не е с правна и фактическа сложност.

С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстанционният съд е изменил постановеното от него решение в частта на разноските, като е осъдил ответника да заплати в полза на пълномощника на ищеца възнаграждение в размер на 1 200 лева, приемайки, че не е обвързан с определените в Наредба № 1, минимални размери на адвокатските възнаграждения, доколкото делегирането на правомощия на Висшия адвокатски съвет по определянето им представлявало нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 от договор за функциониране на ЕС/ДФЕС/. Поради това съдът е определил възнаграждение в размер на 1 200 лева, определено като сбор от възнаграждения за предявени три иска, отчитайки и липсата на фактическата и правна сложност на делото, това, че същото е протекло в едно съдебно заседание и, че от страна на пълномощника на ищеца са били предявени 33 производства, идентични по предмет с настоящото. Приел, че безплатната адвокатска помощ е извън обхвата на ЗДДС, поради което не е присъдил ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 1 200 лева.

Обжалваното определение, с което съдът е изменил решението в частта на разноските в производство по чл.248 от ГПК, е съобщено на пълномощника на ищеца на 05.02.2024 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 08.02.2024 год., от което следва извода, че е постъпила в едноседмичния срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:

Въведеният с частната жалба правен въпрос се свежда до това дали при определяне на адвокатското възнаграждение на адвокат при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата – за оказана безплатна правна помощ, когато насрещната страна е осъдена за разноски, се дължи ДДС, на който съдът намира, че следва да бъде отговорено положително.

2

Адвокатските възнаграждения, определени в Наредба

№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не са с включен ДДС, поради което при окончателното им определяне се дължи начисляване на ДДС в размер на 20 %, тогава, когато адвокатът е регистриран по ДДС – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Когато адвокатът предоставя услуга и е регистриран по ДДС, той начислява ДДС, посочва го в отделен ред от фактурата, но данъчната основа следва да определя размера на дължимото възнаграждение. В случаите на предоставена правна помощ от адвокат на материално затруднено лице, адвокатът не получава адвокатско възнаграждение от своя доверител, съответно няма задължение да издаде фактура, в която да начисли ДДС и да го отрази във фактурата. Но това не означава, че не се дължи ДДС върху тази услуга, след като адвокатът е регистриран по ДДС. Нормата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА дава право на адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна, когато е предоставил безплатна правна помощ и лицето, комуто е предоставена тази правна помощ, има право на разноски съобразно изхода на спора и правилата, предвидени в чл.78 от ГПК. Насрещната страна по спора е краен платец, който дължи заплащането на ДДС. Адвокатът не начислява два пъти ДДС, защото възнаграждението не е определено от него, а от съда в съответствие с размерите, посочени в Наредбата, съгласно § 2 а от Допълнителните разпоредби, според която за регистрираните по ЗДДС, адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно ЗЗДС.

Разпоредбата на чл.2 от ЗДДС, според която с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка или услуга и всяко възмездно вътреобщностно придобиване, не обосновава извод в противна насока – за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, доколкото в случая услугата не е безвъзмездна, а е безплатна, и то само за лицето, комуто е предоставена адвокатска помощ и съдействие, но не и за насрещната страна, съгласно ал.2 от посочената законова норма. Приемането на противното би довело до неравнопоставеност на лицата, предоставящи адвокатски услуги по договор с определено адвокатско възнаграждение и по договор, имащ за предмет безплатна адвокатска помощ, доколкото и разпоредбата на § 2 а от Наредбата не прави такова разграничение.

Достигайки до изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което по изложените по - горе съображения следва да бъде отменено в частта, с която размерът на адвокатското възнаграждение е определен на 1 200 лева, без ДДС, и вместо него постановено друго, с което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на 1 440 лева, от които 1 200 лева – адвокатско възнаграждение и 240 лева – ДДС.

По отношение на изложените в отговора на частната жалба доводи за това, че неправилно съдът е определил размера на адвокатското възнаграждение като такова, дължимо за три иска, вместо за 3 един, съдът не дължи произнасяне, поради липса на жалба от страната, позоваваща се на същите, и предвид разпоредбата на чл.269, предл.2-ро от ГПК, според която съдът е ограничен от посоченото в жалбата, съображения в каквато насока съдът изложи по-горе.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 107 от 30.01.2024 год., постановено по гр.д. № 553 / 2023 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която „Аксес Файнанс“ АД е осъдено да заплати на адв.М.В.М., АК – Пловдив възнаграждение за адвокат в размер на 1 200 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление – гр.*** Район ***, ж.к. *** /правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК 202806978/, да заплати на М. В. М. – адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на кантората – гр.Пловдив, бул.“***, сума в размер на 1 440 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, съгласно чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в полза на Н. Д. Т., по гр.д. № 553 / 2023 год. по описа на Районен съд – Димитровград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4