Решение № 223 от 01.11.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Смолян, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500304 по описа за 2024 година

С Решение № 196/10.06.2024 г. по гр. д. № 805/2023 г. Смолянски районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани обективно съединените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, срещу С. Е. К., ЕГН **********, за обезщетение в размер на 6 811, 35 лева, от което сумата от 3 898, 73 лева, представляваща причинена на Държавата вреда, съизмерима с дължимия ДДС от „Надежда-М“ ЕООД за данъчните периоди април 2010 г., юли 2010 г., декември 2010 г., февруари 2012 г., август 2012 г., октомври 2012 г. и сумата от 2 912, 62 лева, представляваща причинена на Държавата вреда, съизмерима с дължим корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г. от „Надежда – М“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.08.2023 г. – датата на завеждането на исковата молба, до окончателното плащане, както и за сумата от 8 666, 64 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва, изчислена от датата на всяко отделно увреждане до 24.08.2023 г. – датата на предявяване на исковата молба; Държавата, представлявана от Министъра на финансите е осъдена на основание чл. 78 ал.

1 от ГПК да заплати на С. Е. К. направените деловодни разноски в общ размер от 2 700 лева, от които 500 лева за възнаграждение за вещо лице и 2 200 лева за адвокатско възнаграждение.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от Министъра на финансите, представляващ Държавата, чрез процесуалния си 1 представител ст. юрк. И.Д., с оплаквания, че е неправилно.

Във въззивната жалба се сочи, че и районният съд приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД – ответникът К. е извършил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, в резултат на който на Държавата са причинени вреди. Оспорва се като изцяло неправилен извода на районния съд, че исковете са погасени по давност. Твърди се в тази връзка, че погрешно районният съд е приел, че откриването на дееца съвпада като момент с влизане в сила на РА от 22.12.2014 г. Прави се позоваване на Тълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС, като се сочи, че се касае за различни правни основания – задължение, произтичащо от деликт, и административно задължение, като се прави извод, че влизането в сила на РА от 22.12.2014 г. е ирелевантно обстоятелство за откриването на дееца по смисъла на чл. 114 ал. 3 от ЗЗД. Сочи се, че ревизионното производство е насочено към определяне на данъчните задължения на „Надежда – М“ ЕООД, а не към конкретно физическо лице, автор на деянието, увредило данъчното правоотношение между Държавата и данъчния субект/търговското дружество. Твърди се, че не може да се счита, че на датата на влизане в сила на РА от 2014 г. деецът е открит; най-ранният момент, в който може да се направи обосновано предположение, че лицето извършва конкретно деяние със съответната правна квалификация, в случая е датата на привличане на обвиняемо лице към наказателна отговорност, като в подкрепа на този довод се прави позоваване на многобройна практика на ВКС.

Сочи се, че ответникът К. е привлечен като обвиняем на 14.07.2021 г., поради което до предявяване на иска на 24.08.2023 г. не е изтекла погасителна давност.

Твърди се във въззивната жалба, че неправилно районният съд приема, че предявените искове се основават на установените данъчни задължения с РА от 2014 г.; сочи се, че част от сумите, които се дължат от данъчно задълженото лице „Надежда – М“ ЕООД по РА от 2014 г. се припокриват с тези, които се претендират и от субекта на деликта, доколкото вредата от последния е фактически непостъпилата парична сума като дължи данък в бюджета.

По повод позоваването от районния съд на Решение

№380/13.10.2011 г. по гр. д. № 429/2011 г. в жалбата се сочи, че в това решение се сочи, че „деецът става известен едва когато при проверка на декларираното от него се установи, че то е и елемент от престъпен състав“, какъвто извод към 2014 г. не може да се направи за конкретния случай.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо това се постанови решение, с което да се уважат исковите претенции; претендират се разноски; при условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът по иска С. Е. К., чрез пълномощник адв. Е.В., с който се оспорва 2 жалбата и се изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

В отговора се излага подробно фактологията по делото. Излагат се твърдения, че ревизиращия орган е приел, че за процесните периоди от време всички данъчни декларации са подавани от К., като той е водил и счетоводството на дружеството; установено е, че дружеството е упражнило право на приспадане на ДДС във връзка с неосъществени доставки на строителни материали и строителни услуги; обоснован е извода, че управителят чрез декларираните от него данни е укрил факти и обстоятелства относно действителния размер на подлежащия на внасяне ДДС и корпоративен данък. Твърди се, че така установените факти според мотивите на РА, доказват както укриването на факти и обстоятелства, така и причинноследствената връзка между укриването и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството. Твърди се с оглед тези доводи, че 26.01.2015 г. е датата на откриването на дееца и от същия момент вземането става изискуемо и от тази дата тече и давностния срок. Твърди се, че приемайки, че ответникът е укрил данъци, че е съставял документи с невярно съдържание, ищецът е провел последващо производство за ангажиране на личната отговорност на ответника като физическо лице. Според ответника за ищеца е било известно още към 2015 г. авторството на деянието; ищецът е знаел за авторството на деянието и към 24.01.2018 г., когато е подал сигнал за извършено престъпление против ответника.

В отговора се прави позоваване на ППВС № 2/21.12.1981 г. и на т.

2 от ТР № 5/05.04.2006 г. Твърди се също, че независимо дали наказателното производство е образувано или не, „откриването на дееца“ по смисъла на закона е моментът, в който има данни за лицето, извършило увреждащото действие, каквито данни се твърди, че са налице още към 2015 г. в констатациите на ревизиращия орган, в които се приема, че данъчните декларации са подавани от К., като той е водил и счетоводството на дружеството. Правят се твърдения, че нарочни действия по откриване на дееца са необходими само в случаите, когато деецът е неизвестен, т.е липсва информация относно автора на действията, причинили вредоносните последици.

В отговора се сочи, че лихва се дължи единствено и само три години назад от подаване на исковата молба предвид разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски.

В съдебно заседание за Държавата, чрез Министъра на финансите, юрк. Д. поддържа въззивната жалба.

За въззивавемия пълномощникът му адв. В. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално 3 допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

Твърди се от ищеца, че в резултат на извършено престъпление/деликт от ответникът, за което е налице влязла в сила присъда, на Държавата са причинени вреди – в размер на 3 898, 73 лева дължим данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. 04.2010 г. м. 07.2010 г., м.

02.2012 г., м. 08.2012 г., м. 10.2012 г., от „Надежда-М“ ЕООД, както и в размер на 2 912 62 лева дължим корпоративен данък за данъчни години 2010 и 2011 г от „Надежда-М“ ЕООД и 8 385, 38 лева лихва.

Законосъобразен и обоснован е извода на районния съд за допустимост на иска. В Тълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС се приема : С влезлия в сила ревизионен акт се предявява искане за изпълнение от данъчно задълженото лице на установеното публичноправно задължение. Неговото основание е съществуващото по силата на закона данъчно вземане на държавата.

Предявеният на основание чл. 45 от ЗЗД от ЗЗД граждански иск от Държавата чрез министъра на финансите представлява искане да се присъди обезщетение за причинените от дееца имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение; основанието на този иск е деликтът, какъвто характер има всяка резултатно престъпление. Следователно претенцията на държавата с предявения граждански иск срещу субекта на престъплението – искане за обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията, основана на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице – вземане за данък. Различни са и правните основания – задължение, произтичащо от деликт, и административно задължение. Затова възможността държавата да предяви граждански иск в рамките на наказателното производство е самостоятелен процесуален път за защита на права и законни интереси от нарушението на въведената обща забрана да не се вреди другиму по чл. 45 от ЗЗД. Той не се конкурира с предвидения в специалното данъчно производство и единият не замества другия. Доколкото вредата от данъчното престъпление е фактически непостъпилата парична сума като дължим данък в бюджета на държавата, при наличие на изпълнително производство, образувано въз основа на влезлия в сила ревизионен акт, гражданският иск е принципно допустим.

За да отхвърли исковата претенция, районният съд е приел за основателно възражението на ответната страна за погасяване на претенцията по давност, тъй като иска е предявен след изтичане на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД за главницата на 26.01.2020 г. и на кратката погасителна давност за лихвите по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, изтекла на 26.01.2018 г.

Според разпоредбата на чл. 114 ал. 3 от ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца.

В Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г.

4 на ОСТК на ВКС се приема, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.

Настоящата инстанция препраща към мотивите на районния съд, в които подробно е описана фактическата обстановка по делото, която не се оспорва и от страните, но не споделя изразеното от районния съд, че предявените искове се основават на установените данъчни задължения с ревизионния акт от 2014 г. и че от датата на влизането му в сила на 26.01.2015 г. е настъпила изискуемостта на вземането за причинените вреди от деликта.

С оглед приетото в посоченото Тълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС – „Претенцията на държавата с предявения граждански иск срещу субекта на престъплението – искане за обезвреда, е различна по своята правна характеристика от претенцията, основана на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно задълженото лице – вземане за данък. Различни са и правните основания – задължение, произтичащо от деликт, и административно задължение“, както и предвид въведеното с исковата молба основание – Присъда № 5/07.03.2022 г. по НОХД № 24/2022 г. на ОС – Пловдив, влязла в сила на 22.03.2022 г.

В Решение № 142/22.02.2021 г. по н. д. № 491/2020 г. на ІІІ н.о. на ВКС се приема, че влизането в сила на ревизионния акт е ирелевантно обстоятелство за откриването на дееца по смисъла на чл. 114 ал. 3 от ЗЗД; предявения в наказателното производство граждански иск от страна на Държавата има за свое основание извършено престъпление по чл. 257 от НК /отм/, поради което давностният срок за вземането от причинените от тези деяния вреди започва да тече от привличането на лицето в качеството на обвиняем. Това разрешение относно приложението на чл. 114 ал. 3 от ЗЗД е възприето и в посочените в това решение други актове на ВКС – Решение № 135/21.07.2016 г. по н. д. № 365/2016 г. на ІІІ н.о. на ВКС: Издаването на ревизионния акт през 2005 г. по отношение на търговското предприятие [фирма] не е юридическият факт от който започва да тече давността за реализирането на деликтната отговорност на физическото лице, укрило данъчни задължения в особено големи размери. Деликвентът е физическото лице, което е станало известно на властите с повдигане на обвинението за данъчните престъпления, поради което правилно е разчетена нормата на чл.