Решение № 176 от 22.06.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Костинброд, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20211850100702 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

124 ал. 1 от ГПК.

Образувано е по предявен от ищцата Н. П. М., ЕГН **********, чрез адв. Б. със съдебен адрес : гр. С. / изпратено по подсъдност / против ответника „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А.С.А. иск с правно основание чл. 124 от ГПК в размер на 1 094.68 / хиляда деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки / лева.

Тъй като ищцата Н. П. М., ЕГН ********** е починала на 27.09.2021 г., акт за смърт № 1358 / 28.09.2021 г., съдът с Определение № 851 / 17.11.2021 г. е конституирал като ищец нейният единствен наследник М. Т. М. – И., ЕГН **********, с адрес : гр. С. / пълномощно на адв. И. и адв. Б. – л. 50 от делото /.

Съдът с определение № 773 / 20.10.2021 г. е прекратил производството, след като е приел, че искът е недопустим, но с определение № 777 / 07.11.2022 г. СОС е отменил определението и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

В исковата молба ищцата твърди, че съгласно твърденията на ответника, титуляр на партида с абонатен № 132359 открита за апартамент № **, находящ се в гр. С., е Т.Х.М. – наследодател на ищцата Н. П. М..

Сочи се още, че след справка за посочения апартамент, за периода от м.

01.2012 г. до м. 07.2013 г. се дължи главница в размер на 1 094.68 / хиляда деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки / лева, представляваща 3 / 4 от общата сума 1 459.58 лева.

Ищцата оспорва, че задължението е възникнало, както и обстоятелството, че ответникът е доставял ел. енергия до имота. Също така направено е искане съдът да отхвърли иска, тъй като претенциите на ответника са погасени по давност, като се излагат подробно доводите на ищцата в тази насока.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият не дължи сумата от 1 094.68 / хиляда деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки / лева, представляваща 3 / 4 от общата сума 1 459.58 лева начислрена и претендирана, за периода от м. 01.2012 г. до м. 07.2013 г., като сумата се претендира от нея в качеството й на наследник на Т.Х.М..

Претендират се и направените от ищцата разноски по делото.

Ищцата редовно призована не се явява, не изпраща представител и не е взела становище по ака предявения иск.

Ответникът редовно призован, не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 2222 / 22.05.2023 г., с което оспорва така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Н.И.“ ЕООД, ЕИК :

******* не изпраща представител, с молба вх. № 842 / 24.02.2023 г. / л. 111 / същото е взело становище по така предявения иск и е приложило доказателства.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

От представеното като доказателство по делото удостоверение за 2 наследници изх. № ГР – 14 – 1156 / 08.04.2014 г. издадено от Столична община, район „Л.“ е видно, че Т.Х.М. е починал на 25.03.2014 г., акт за смърт № 0307 / 25.03.2014 г. и е оставил следните н – ци : Н. П. М. – съпруга и М. Т.

М. – дъщеря.

Ответникът с отговора е представил писмени доказателства, а именно :

Договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в ал. 2 от Закона за енергетиката / ЗЕ / № У № 100 / 06.11.2007 г.

Също така е представен и списък за броя на живущите по апартаменти в ж. к. „Л.“ БЛ.***, като под № 1 / л. 89 / е посочен Т.Х.М., който живее във вх.

„Б“.

Като доказателство е приложен и препис от Договор от 23.09.2002 г., сключен между Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Н.И.“ ООД и А.Б.А. – възложител, както и протокол от 13.08.2002 г. / л. 30 – 32 /.

От третото лице помагач „Н.И.“ ЕООД, ЕИК : ******* са приложени писмени доказателства, а именно : талон за отчет на уреди за дялово разпределение / л. 114 /, изравнителна сметка, за период от 05.2013 г. – 04.2013 г., изравнителна сметка за период от 05.2012 г. – 04.2013 г. и изравнителна сметка за период 05.2011 г. – 04.2012 г. / л. 115 – 117 /.

От заключенията на приетите съдебно техническа експертиза / л. 145 – 150 / и съдебно – счетоводна експертиза / л. 137 – 144 / се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми по издадените фактури съответстват на действително дължимите, отчитайки и изравнителните сметки.

Съгласно заключението на ССЕ общо начислената дължима сума за топлинна енергия за процесния период е в размер на 1 274.07 лева. добавяйки сума от 299.06 лева, представляваща стойността на изравнителните сметки за процесния период се получава сумата от 1 573.13 лева, което е размерът на дължимите суми за ТЕ за този период – главница, общо. Лихвата върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до датата на образуване на делото – 15.06.2021 г. е в размер на 1 258.78 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

3

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за установяване със силата на пресъдено нещо недължимостта на парични задължения.

От приложените по делото доказателства, съдът приема, че за процесния период - от м. 01.2012 г. до м. 07.2013 г., ответникът е доставял топлинна енергия на адрес : гр. С., ж. к. „Л.“, БЛ.***, абонатен № 132359 титуляр Т.Х.М., починал на 25.03.2014 г., акт за смърт № 0307 / 25.03.2014 г.

Погасителната давност като правен институт, макар с известни нюанси, се възприема като институт на материалното право, независимо че както правото на кредитора да получи принудително удовлетворяване на вземането си, така и правото на длъжника да се позове на изтекла давност се осъществява винаги в съдебно производство.

Разгледана като юридически факт, погасителната давност е период от време, в който носителят на едно субективно право (вземане), въпреки липсата на доброволно изпълнение, не предприема действия за принудителното му удовлетворяване.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката / ЗЕ / продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В този смисъл, страните не спорят, че между тях е налице облигационно отношение, като предмет по сключения между тях договор са периодични вземания.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.

При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото 4 тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо.

Понеже давността предпоставя бездействие на кредитора в определен период от време, законодателят е въвел специални и императивни по характера си правила относно спирането и прекъсването на давността, с които е въвел основанията, които препятстват давността.

Случаите, в които се спира давностният срок и давност не тече, са уредени по общ начин в чл. 115 ЗЗД за всички видове давностни срокове, независимо от вида или предмета на правоотношението и субективното право, за което законодателят е предвидил, че не може да бъде упражнено.

Общият принцип в уредбата на давността е, че тя може да тече само ако носителят на субективното материално право може да го упражни по принудителен ред - било като предяви иск, било като предприеме действия за принудително удовлетворяване на вземането си. Поради това и основанията за спиране на давността са винаги обстоятелства, които препятстват или изключват възможността на титуляря на вземането да поиска неговото съдебно установяване или да го потърси принудително и при наличието на тези обстоятелства давност не може да тече.

В конкретния случай ищцата прави възражение, тъй като претенциите на ответника са погасени по давност, т. е. претендираната сума в размер на 1 094.68 / хиляда деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки / лева е за процесния период - от м. 01.2012 г. до м. 07.2013 г. , която до момента е следвало да бъде събрана дори по съдебен ред. Също така ищцата оспорва вземането, тъй като между нея и ответникът няма облигационна връзка, също така същата не е собственик, вещно правен ползвател или облигационен ползвател на имота и някога да е била в отношение с ответното дружество във връзка с процесния имот и абонатен № 132359.

Съдът приема, че така претендираната сума в размер на 1 094.68 / хиляда деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки / лева, представляваща 3 / 4 от общата сума 1 459.58 лева, за периода от м. 01.2012 г. до м. 07.2013 г .

5 е погасена по давност по чл. 110 от ЗЗД, с оглед на което искът следва да бъде уважен.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК / не е представен списък по чл. 80 от ГПК / ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно : сумата в общ размер на 450.00 / четиристотин и петдесет / лева, от които : 50.00 лева – заплатена ДТ и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. П. М., ЕГН **********, чрез адв. Б. / тъй като същата е починала на 27.09.2021 г., акт за смърт № 1358 / 28.09.2021 г., съдът с Определение № 851 / 17.11.2021 г. е конституирал като ищец нейният единствен наследник М. Т. М. – И., ЕГН **********, с адрес : гр. С. / пълномощно на адв. И. и адв. Б. – л. 50 от делото / против „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А.С.А., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. Т. М. – И., ЕГН ********** не дължи, като погасена по давност на „Т. - С.” ЕАД, ЕИК : ******* сумата от 1 094.68 / хиляда деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки / лева, представляваща 3 / 4 от общата сума 1 459.58 лева начислена и претендирана, за периода от м. 01.2012 г. до м. 07.2013 г., като сумата се прет ендира от нея в качеството й на наследник на Т.Х.М..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Т. - С.” ЕАД, ЕИК :

*******, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А.С.А. да заплати на М. Т. М. – И., ЕГН **********, с адрес : гр. С. направените по делото разноски в общ размер 450.00 / четиристотин и петдесет / лева, от които : 50.00 лева – заплатена ДТ и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение, както и 5.00 / пет / лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.